Употребата на алкохол като принудително самолечение
Снимка: Public Domain
Когато през 80-те на пазара се появиха подобрени антидепресанти, консумацията на алкохол сред хората с депресия намалява с 22%. Според изследователите от Университета „Джон Хопкинс“ (Johns Hopkins University), това предполага, че хората, които използват наркотици и алкохол, за да облекчат психологическия дискомфорт, могат да преминат към по-безопасни методи.
„Знаем, че депресията и пиянството се придружават, но досега никой не е тествал идеята, че ако се появи добро лекарство, много хора ще пият по-малко или дори ще спрат да пият напълно. Алкохолизмът обикновено се счита за проблем или грешка, но ние казваме, че хората просто се ангажират с рационално самолечение. При липсата на по-добри възможности хората ще използват това, което им е достъпно“, казва един от авторите на изследването Николас Пападжордж (Nicholas Papageorge).
Резултатите от проучването са описани подробно в работен документ, разпространяван от Националното бюро за икономически изследвания на САЩ.
За да проверят хипотезата си, изследователите са използвали 40-годишни данни от изследването на Framingham Heart, в което 5000 души са съобщили за нивото на употреба на алкохол, тютюн и антидепресанти, както и диагнози на депресия.
Това проучване показа, че в периода между 1971 г. и края на 80-те години по-малко от 2% от анкетираните са приемали антидепресанти. Но през 1988 г., с въвеждането на селективни инхибитори на обратното поемане на серотонин (SSRIs), които са действали много по-добре от предишните антидепресанти, използването на тази група лекарства рязко скочи. В същото време, както отбелязват изследователите, броят на алкохолиците сред хората с умерена депресия намалява с 22%, а 12% от тях престават да пият общо, предимно мъже, които са мнозинство сред алкохолиците.
Според авторите резултатите могат да бъдат още по-добри, но алкохолиците, които стават напълно зависими, често не могат да преминат към други методи за лечение на депресия. Моделът, разработен от изследователите, показва, че до 30% от алкохолиците ще преминат към антидепресанти, ако не е пристрастяването, възникнало след продължителна употреба на алкохол.
„Когато се появят СИОЗС, способността за справяне със симптомите на депресия се подобрява. Но ако дълго време сте се занимавали с такова самолечение, дори и с появата на SSRIs, ще ви бъде трудно да се прехвърлите поради вече възникнала зависимост“, казва един от авторите, Michael Darden.
Изследователите смятат, че при разглеждането на въпроса за борбата с алкохолизма е необходимо да се вземе предвид теорията за самолечението. Те предполагат, че вместо да се криминализира самолечението, е необходимо да се въведат медицински иновации, за да се предложи най-доброто лечение. Един от проблемите на такова самолечение е, че когато се ограничават продажбите, увеличенията на цените или криминализирането, хората могат да започнат да използват още по-опасни вещества.
„Често чуваме за хората, които загиват поради злоупотреба с алкохол или наркотици, но ние пренебрегваме факта, че много от тях са започнали да ги използват, за да облекчат симптомите на депресия”, казва Пападжордж.
37% от лекарствата имат като странично действие депресия и суицидни мисли
Алкохолизмът при жените се развива по-късно, но прогресира по-бързо
