Д-р Илко Семерджиев: Националната здравноосигурителна каса е длъжник на своите осигурени
Българското здравеопазване е изправено пред задълбочаващи се проблеми, липса на реални реформи и все по-трудно управление. Това заяви бившият министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев в предаването „Извън сценария“ по телевизия „Евроком“.
По думите му административните промени, които се предлагат в сектора, ще доведат основно до съкращаване на щатни длъжности и централизация на властта, но няма да подобрят качеството на медицинските услуги.
Семерджиев коментира и случаите с фиктивни хоспитализации, като подчерта, че подобни злоупотреби ощетяват пациентите и деморализират медицинската общност. Според него здравната каса и ръководствата на болниците е трябвало да установят нарушенията по-рано.
„Националната здравноосигурителна каса е длъжник на своите осигурени. Тя трябва да се грижи за осигурените лица“, заяви той.
Бившият министър обърна внимание и на високото доплащане за здравеопазване. По данните, които представи, през 2025 г. то е достигнало 38,2% в България при средно между 10 и 15% за Европейския съюз. Най-голям дял от личните разходи на пациентите е за лекарства и медицински изделия.
„Ние имаме абсолютно изпусната лекарствена политика в България“, коментира Семерджиев.
Той постави под въпрос и твърденията, че здравеопазването е приоритет за управляващите. Според него средствата за профилактика и контрол на общественото здраве са намалени от 94 млн. евро през 2025 г. на 91 млн. евро през 2026 г.
Семерджиев разкритикува и липсата на напредък по въпроса с остойностяването на медицинския труд, както и големите разлики във възнагражденията в държавните болници.
Според него здравният министър има необходимите правомощия да предприеме промени в управлението на държавните лечебни заведения, но липсва достатъчно решителност.
Той постави акцент и върху обществените поръчки за лекарства, като предложи те да бъдат организирани от институцията, която плаща средствата – Националната здравноосигурителна каса. По думите му одити продължават да показват случаи, при които едни и същи медикаменти се отчитат на цени с разлики между 10 и 15 пъти.
Бившият здравен министър посочи още, че задълженията на държавните болници надхвърлят 860 млн. евро и в крайна сметка се покриват с публични средства.
В края на разговора Семерджиев коментира и достъпа на частните болници до спешни пациенти. Според него административни ограничения, които възпрепятстват насочването на пациенти към частни лечебни заведения, противоречат на принципа за равнопоставеност на различните форми на собственост.
Сегашният модел на провеждане на обществени поръчки за лекарствени продукти в българските болници е неефективен и натоварва системата с излишен административен абсурд. Около тази теза се обедини бившият министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев в интервю за телевизия „Евроком“. Според него отговорността за тези процедури трябва да се поеме директно от институцията, която осигурява финансовия ресурс за тях.
„Обществените поръчки са една голяма дъвка, която обществото дъвче, но тя е абсолютно безсмислена. Обществените поръчки трябва да се правят от този, който плаща“, категоричен беше д-р Семерджиев.
Бившият здравен министър даде за пример мащаба на средствата, които държавата отделя за медикаменти чрез Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), като посочи, че институцията заплаща 1,3 милиарда евро за лекарства. „Ами да си направи обществената поръчка. Защо трябва болниците да ги правят?“, попита той, визирайки сегашното разпокъсано сключване на договори от стотици отделни лечебни заведения в страната.
Според експерта прехвърлянето на целия процес на централно ниво под шапката на НЗОК не изисква дълги години тромави реформи. По негови думи промяната е лесно осъществима с политическа воля и „всичко това може да се уреди нормативно за 2 седмици“.
Въпросът за централизираното договаряне на медикаменти остава един от най-чувствителните в сектора. Докато привържениците на идеята изтъкват, че мегапоръчка от страна на НЗОК би донесла огромни търговски отстъпки и би спестила милиони левове на данъкоплатците, скептиците предупреждават за сериозни рискове. Евентуално обжалване на подобна централизирана процедура би могло да блокира доставките на жизненоважни лекарства за цялата страна едновременно. Дали думите на бившия министър ще срещнат отзвук сред настоящите законотворци, или системата ще запази децентрализирания си модел, предстои да видим.
