Хронично запушеният нос и влиянието му върху мозъчната активност
Хроничният риносинузит, който причинява постоянна назална конгестия и главоболие, засяга не малко хора по света. Ново проучване, публикувано в JAMA Otolaryngology-Head & Neck Surgery, установява връзка между състоянието и промените в мозъчната дейност.
Екипът, работил по изследването се надява, че тази връзка ще помогне да се обяснят някои от другите често срещани ефекти на персистиращото възпаление: затруднена концентрация, пристъпи на депресия, проблеми със съня и световъртеж др.
Намирането на връзката между основното заболяване и невронната обработка, случваща се другаде, може да бъде жизненоважно за разбирането на хронично състояние, заедно с усилията за намиране на по-ефикасни и ефикасни лечения за него.
„Това е първото проучване, което свързва хроничното възпаление на синусите с невробиологичните промени“, казва отоларингологът Ария Джафари (Aria Jafari) от Вашингтонския университет. „От предишни изследвания знаем, че пациентите със синузит често избират да потърсят медицинска помощ, не защото имат хрема и синусово налягане, а защото болестта засяга взаимодействието им със света.“
„Те не могат да бъдат продуктивни, трудно е да се мисли, те имат лош сън. Това силно влияе върху качеството им на живот. Сега имаме обещаващ механизъм за това, което виждаме клинично.“
Изследователите са използвали данни от проекта Human Connectome, за да намерят 22 пациенти с хроничен риносинузит и още 22 контролни субекта без възпаление на синусите. След това е направен функционален ЯМР (fMRI) за сравняване на кръвния поток и невроналната активност в мозъка. Функционалният ЯМР показва следните отличителни черти при субектите:
– намалена функционална комуникация в фронто-париеталната мрежа, регионалния възел на изпълнителната функция, поддържане на внимание и решаване на проблеми;
– повишена функционална комуникация с два възела в мрежата по подразбиране, която засяга самореферирането и е активна по време на будност и блуждаене на ума;
– намалена функционална свързаност в значимата мрежа, която участва в откриването и интегрирането на външни стимули, комуникацията и социалното поведение.
Според Джафари, степента на разликите в мозъчната активност, наблюдавана в изследваната група, съответства на тежестта на възпалението на синусите при пациентите.
Въпреки промените в мозъчната активност обаче не са открити значителни дефицити в поведенческите и когнитивни тестове на изследваната група, каза съавторът на изследването д-р Кристина Симонян (Kristina Simonyan) – асистент в катедрата по отоларингология и хирургия на главата и шията в Харвардското медицинско училище и директор на ларингологичните изследвания в Масачузетския център по уши-нос-гърло.
„Участниците с умерено до тежко възпаление на синусите са млади възрастни без клинично значими признаци на когнитивно увреждане. Сканирането на мозъка им обаче ни разказа различна история: субективните усещания за намалено внимание, затруднена концентрация или нарушения на съня, изпитвани от човек с възпаление на синусите, може да се дължат на малки промени в начина, по който мозъчните региони, които контролират тези функции, взаимодействат помежду си.“ – казва Симонян.
При пациенти с възпаление на синусите изследователите отбелязват по-ниска функционална свързаност в фронто-париеталната мрежа (използвана за внимание и решаване на проблеми), по-висока функционална свързаност в мрежата по подразбиране (свързана със саморефериране и блуждаене на ума) и по-ниска функционална свързаност в в салиентната мрежа (salience network), която управлява външните стимули, комуникацията и социалното поведение.
Екипът отбеляза, че разликите са по-значими при хора с по-тежък риносинусит. Взети заедно, тези увеличени и намалени области на активност в мозъка може да са отговорни за симптомите, за които хората съобщават.
Въпреки това, 22-та пациенти с хроничен риносинузит не са показали забележими признаци на когнитивен спад при тестовете, вероятно защото са избрани на възраст между 22 и 35 години. Изследователите обаче изказ предположение, че подобен спад може да се случи по-късет етап от живота им – нещо, което лонгитудното проучване може да заснеме.
Текущото лечение на риносинузит може да продължи няколко години, като тежестта на възпалението често се повтаря циклично и тъканите на синусите се удебеляват. Въпреки че операцията може да помогне, това не е гаранция, че симптомите няма да се повторят.
Въпреки че това ново проучване не показва, че хроничното възпаление на синусите директно причинява промени в мозъчната дейност, връзката е достатъчно силна, за да оправдае допълнителни изследвания: бъдещите изследвания могат да разгледат как тази мозъчна активност се е променила след лечение за тези с диагноза хроничен риносинусит, например.
Засега изследователите казват, че доставчиците на здравни услуги трябва да са по-внимателни към симптомите на психичното здраве, свързани с болести като възпаление на синусите, което се изучава тук, и как те могат да се проявят в останалата част на тялото.
„Нашата помощ не трябва да се ограничава до облекчаване на най-очевидните физически симптоми, но също така и за облекчаване на цялата тежест на заболяванията за пациентите“, казва Джафари.
––––––––––––––––––––––––––––––––
Източник: Chronic Blocked Nose? New Research Links It to Changes in Brain Activity, ScienceAlert
