Десетте закона на анестезиолога
Операционната зала често се описва като светилище на науката, но за анестезиолога тя понякога прилича повече на казино – място, където залозите са най-високи, а законът на Мърфи работи извънредно. Въпреки че дебелите учебници описват перфектни пациенти и безупречни апарати, истинската практика е родила свои собствени десет правила. Тези „закони“ балансират по тънката граница между висшия пилотаж в медицината и чистото суеверие, защото всеки анестезиолог знае: най-опасната фраза на света е, когато хирургът каже „Остават ми още само две минути“.
1. Закон за хемодинамичната перверзност
Най-стабилният пациент ще развие клинично значима нестабилност точно в момента, в който анестезиологът реши, че е безопасно да се отпусне и да почете нещо.
2. Закон за изчезващия артериален достъп
В момента, в който възникне нужда от артериален достъп, възможността за осигуряването му става правопропорционална на артериалното кръвно налягане на пациента.
3. Закон за монитора
Ако мониторът подаде алармен сигнал, хирургът пита: „Всичко наред ли е?“. Ако мониторът мълчи, хирургът пак пита: „Всичко наред ли е?“.
4. Закон за трудната интубация
Вероятността за трудна интубация е правопропорционална на изричането на фразата: „О, тук няма да има никакви проблеми…“
5. Закон за фантомната вена
Ясно видима периферна вена, при приближаването на катетър, моментално изпада в състояние на клинична ремисия и изчезва от погледа.
6. Закон за петминутната процедура
Изразът „петминутна процедура“ изисква същото ниво на критично отношение, както твърдението на пациент от рода на „напълно здрав съм“ или „не съм ял от вчера“.
7. Закон за допълнителния достъп
Един венозен достъп е за самата процедура, втори – за спокойствие, а трети – за да се изпреварят събития, които така или иначе вече са на път към вас.
8. Законът за „изчезващия избор“
Точно когато се появи пациент, за когото най-добрият шанс за оцеляване при операция е свързан с невроаксиална или регионална анестезия, възниква фактор, който възпрепятства – или сериозно усложнява – прилагането на този подход.
9. Законът за „хирургичните илюзии“
Илюзията, че всеки може да бъде излекуван и че не съществува патология или заболяване, които да са извън обсега на хирургичното лечение. Класическа фраза, използвана при разговор с близките след подобни операции, е: „Направихме всичко, което беше по силите ни; сега всичко зависи от анестезиолога…“
10. Законът за незабележимия специалист
Идеалната анестезия е като кислорода: докато я има, никой не я забелязва. Но в мига, в който изчезне, цялата операционна зала се превръща в преддверие на ада.
Основна аксиома на анестезиолога
Анестезиологът е най-ефективен тогава, когато на околните им се струва, че той не прави нищо друго, освен да следи показатели и да се отдава на съзерцателна терапия.
Зад маската на хумора обаче винаги се крие желязна дисциплина. Десетте закона на анестезиолога – били те официални стандарти или забавни житейски истини – ни напомнят, че в операционната пълният контрол е илюзия, но перфектната подготовка е задължителна. В крайна сметка, най-добрият ден за един анестезиолог е този, в който мониторите пиукат ритмично, хирургът мълчи, а пациентът накрая ви пита: „Докторе, кога ще започваме операцията?“.
