Проучване: Един от осем вида рак в световен мащаб е причинен от инфекция
Около 12% от случаите на рак в света през 2024 г. вероятно са причинени от инфекция, според ново изследване на Световната здравна организация (СЗО). Проучването, публикувано в The Lancet Oncology , анализира честотата и причините за различните видове рак, като по-специално изследва ролята на инфекциите.
То свързва 2,3 милиона нови случая на рак с инфекция. Повечето са причинени само от пет патогена: Helicobacter pylori (4%), човешки папиломен вирус или HPV (4%), хепатит B (2%), вирус на Epstein-Barr (1%) и хепатит C (под 1%). Тези инфекции могат да причинят повече от 20 вида рак, включително рак на стомаха, черния дроб, кръвта и шийката на матката.
И така, как една инфекция може да причини рак? И означава ли това, че тези видове рак са предотвратими?
Знаехме ли вече за тази връзка?
Някои от авторите на изследването изследват тази област от около 30 години. Предишните им изследвания са изследвали случаи на рак, причинени от инфекции, през 1990 , 2002 , 2008 , 2012 и 2018 г.
Делът на случаите на рак, причинени от инфекции, може да изглежда е намалял през тези години (от най-високите 18% през 2002 г.), но авторите подчертават, че цифрите не могат да бъдат сравнявани уверено, тъй като източниците и качеството на данните са се променили с течение на времето.
Всъщност, последното проучване не се е опитвало да сравнява години. Вместо това, то има за цел да подчертае къде контролирането и предотвратяването на инфекциите могат да помогнат за намаляване на честотата на рака.
За да се разбере това, е полезно да се знае как инфекцията е свързана с рака. Обширни изследвания са анализирали молекулярните механизми зад тази връзка и сега знаем, че има различни начини, по които инфекциите могат да причинят рак.
Първият, който създава и формулира вирусно-генетичната теория за произхода на рака, е руският учен Лев Александрович Зилбер (1894-1966 г.). Основните факти за неговото откритие и теория: Концепция за интеграция: През 1946 г. Зилбер предлага революционната идея, че туморните вируси не унищожават клетката, а се вграждат (интегрират) в нейния генетичен апарат. Това наследствено трансформира нормалната клетка в ракова. Откритие в ГУЛАГ: Той формулира основните положения на теорията си, докато е затворен в съветските лагери (ГУЛАГ) и тайните затворнически лаборатории („шарашки“). Ръкописът е изнесен тайно от микробиоложката Зинаида Ермолиева. Признание: Първоначално теорията му среща скептицизъм, но десетилетия по-късно е напълно доказана от съвременната наука и молекулярна биология (например при откриването на онкогенния характер на човешкия папиломен вирус). Освен с онкология, академик Зилбер успешно се бори с епидемии от чума, открива причинителя на кърлежовия енцефалит и създава лек срещу пелагра. Той е по-голям брат на известния съветски писател Вениамин Каверин.
Как може един вирус да причини рак?
Вирусът може (директно или директно) да промени гените на клетката, която заразява (клетка-гостоприемник), което прави тази клетка по-склонна да излезе извън контрол и в крайна сметка да се превърне в рак.
Има три основни начина, по които вирусите могат да направят това.
Първият е чрез изключване на способността на клетката да се самоунищожава (например чрез инактивиране на протеина TP53) или да спре деленето си (например чрез инактивиране на протеина RB). Здравата клетка обикновено би се опитала да направи тези неща, ако е заразена с вирус.
Вторият начин, по който един вирус може да причини рак, е чрез вмъкване на собствената си ДНК в ДНК на клетката гостоприемник, което може случайно да наруши гените, които контролират клетъчната смърт или делене (като тези по-горе).
Третият начин е, когато самият вирус носи ген, който причинява рак (онкоген). В много случаи вирусът е получил такива гени случайно от друг организъм .
Връзката между вирусите и рака е основополагаща за съвременната наука за рака и е помогнала на учените да открият пряката връзка между генетиката и рака, която сега приемаме за даденост.
А какво да кажем за бактериите и паразитите?
Не само вирусите причиняват рак. Инфекции от бактерии или паразити – като Helicobacter pylori (най-известен с това, че причинява стомашни язви) или Opisthorchis viverrini (чернодробен метил, вид паразитен червей) – също могат да доведат до рак.
Те обаче действат по-косвено от вирусите. Дългосрочната (хронична) инфекция от тези видове организми може да причини значителен стрес на различни тъкани.
Възпалението , обикновено част от имунния отговор на тялото, може да стане свръхактивно, увреждайки допълнително тъканите.
Тези стресови фактори могат да доведат до увреждане на ДНК в клетките, причиняващо рак, или до грешки по време на клетъчното делене, тъй като тялото се опитва бързо да произведе нови клетки, за да поправи уврежданията на тъканите.
И в двата случая клетките придобиват генетични мутации, които ги изправят пред рак.
Много видове рак са предотвратими
Разбира се, може да има и други механизми, свързващи инфекциите и рака, за които не знаем, но връзката между инфекциите и рака е безспорна.
Най-важното е, че това, което ни казва това – и което това ново проучване за честотата на раковите заболявания, причинени от инфекции, потвърждава – е, че много видове рак могат да бъдат предотвратени.
В Австралия един от най-добрите примери за предотвратяване на ракови заболявания, причинени от инфекции, е ваксината срещу човешки папиломен вирус (HPV) .
Тази ваксина предпазва от определени щамове на HPV, силно свързани с рак на маточната шийка , и е достъпна за юноши в Австралия.
От началото на програмата през 2007 г., инфекциите с HPV са намалели с 90% сред хората, отговарящи на условията за получаване на ваксината.
Благодарение на успеха си, Австралия може да е на път да елиминира рака на маточната шийка до 2035 г.
Въпреки това, нивата на ваксинация сред 15-годишните са спаднали от 85,7% през 2020 г. до 79,5% през 2024 г. , което е обезпокоително. Както при всички ваксини, голяма част от населението трябва да бъде ваксинирано, за да се защитят и тези, които по здравословни причини не могат да бъдат ваксинирани. По отношение на HPV, целта на СЗО и Австралия е да ваксинират 90% от 15-годишните момичета до 2030 г.
За съжаление, новото проучване също така подчертава , че около 75% от раковите заболявания, причинени от инфекции, са открити в страни с ниски и средни доходи.
Лечението на инфекции, които могат да доведат до рак – като ХИВ, H. pylori и хепатит B и C – е един от начините за намаляване на случаите на рак. Превантивните мерки също играят важна роля, включително ваксинации, презервативи и скрининг за заболявания.
Въпреки това, наличието на тези програми в по-бедните страни може да бъде ограничено, така че достъпът продължава да бъде основен проблем, свързан с равенството в борбата с рака.
––––––––––––––––––––––– П. Панайотова
