Инсулинови убийства – II-ра част

Нали е казано: „Човек за едната чест живее“! Или: „По-добре да ти излезе душата, отколкото името“! Та така се е случило с инсулина. От 1921 г. досега все му се носи името на идеален убиец, който се разрушава в организма скоро след смъртта и не оставя следи. Да, но не! Всъщност инсулинът е много далеч от идеалния убиец. Първо – смъртта настъпва бавно; второ – клиничната картина се проявява бързо и състоянието се диагностицира и лекува лесно. От 1960 година насам няма регистрирано нито едно самоубийство или убийство с инсулин. По-точно има – около 70 за последните 50 – 55 години, но те са извършени от медицински лица по отношение на деца и възрастни.

В по-ново време, дори един от най-масовите убийци – д-р Harold Shipman, за когото ще разкажем друг път (петнадесет доказани и над двеста предполагаеми убийства), е използвал какво ли не – калиев хлорид, морфин, други опиати, но до инсулина дори не се е докосвал.

Не така е постъпила медицинската сестра Beverly Allitt, наречена „ангелът на смъртта“. Сестра Beverly Allit е обвинена за убийството на 13 деца чрез инсулин и е осъдена 13 пъти на смърт. През 1993 г., обаче се доказала нейната невменяемост, поради което е преместена в болница Rompton в Нотингам, Англия, с условието да прекара в нея поне 40 години.

Казват, че серийните убийци са много умни и хитри хора. Ето едно доказателство, че не е така.

С какъв акъл обвиненият по-късно в убийството на седемте си съпруги William Archerd (1912 – 1977 г.) отишъл в полицията и се оплакал от измислено нападение, не се знае, но именно с това чорапът започнал да се разплита. Предполага се, че William Archerd е започнал да убива през 1947 г., но много по-късно, след около 20 години, е бил разобличен и осъден за това. Преди това бил осъждан за дребни престъпления, дори има едно бягство от затвор с лек режим!

William Archerd  (сн.Murderpedia)

На 24 юли 1956 г. William Archerd отишъл в полицията в Лос Анджелис и съобщил за странно нападение на двама въоръжени мъже, които проникнали насила в дома му и направили някаква инжекция на него и на третата му жена – Zilla, докарали ги до състояние на безпомощност и откраднали от дома им 500 долара, но дори не докоснали бижутата на Zilla, които лежали върху нощното шкафче. Това се сторило съмнително на полицая и той веднага се запътил към местопроизшествието. Г-жа Zilla наистина била със замъглено съзнание, но все пак това, което разказала, или части от него, съвпадало с оплакването на г-н William Archerd.

– Затиснаха лицето ми с възглавница, после не знам какво е станало – казва тя.

Колкото и да се опитвали, полицаите не успели да намерят мястото, където нападателите направили инжекции на г-н William Archerd, макар че той им показвал къде точно. Затова пък много лесно видели и направили снимки на двете следи от убождане с игла върху глутеусите на г-жа Zilla. Взели отпечатъци от вратите и прозорците и си тръгнали.

В следващите няколко часа състоянието на г-жа Zilla се влошило, тя изгубила съзнание, изпаднала в кома и на следващия ден починала. По време на огледа в дома, главен комисар Harry Andre намерил в едно от чекмеджетата в банята няколко спринцовки и пълно донякъде шишенце с етикет „Инсулин с продължително действие“. Веднага уведомил за това съдебната медицина.

По време на аутопсията, върху глутеусите на г-жа Zilla били открити четири следи от убождане, но в тъканите не били открити следи от никоя от познаните отрови. През 50 -те години никой в лабораторията не е знаел за измерване нивото на инсулина във вътрешните органи на жертвата. Като причина за смъртта било записано „Бронхопневмония“. Но главен комисар Harry Andre бил убеден, че жената е убита. Само че не знаел как да го докаже.

След две години г-н William Archerd се преместил в Лас Вегас и се оженил отново. И то два пъти! Но сегашната му – пета съпруга – г-жа Juanita, само два дни след сключването на брака, внезапно се разболяла, изгубила съзнание и постъпила в болница. Кръвната ѝ захар била много ниска, не успели да я покачат. След няколко часа изпаднала в кома и починала. Лекарите решили, че е приела висока доза барбитурати. По онова време изследването на нивото на барбитуратите, както и на инсулина, в кръвта не било рутинно изследване, в такива случаи, както в наше време. Приело се, че г-жа Juanita се е самоубила с барбитурати.

Само година след случката г-н William Archerd се жени за шести път. Този път обаче бившият мъж на новата му съпруга починал в болница малко преди това.

– Имахме общ бизнес. Пътувахме. Той се подхлъзна върху бананова кора в тоалетната на летището, падна и се удари. Закарахме го в болница, но не успяха да го спасят – разказва г-н William Archerd.

Главен комисар Harry Andre не бил забравил г-жа Zilla и продължавал да се интересува от г-н William Archerd и след като последният напуснал Лос Анджелис. Едно малко съобщение, прочетено в пресата на 21 август 1961 г., го изправило на нокти. Мъж на име Burney Kirk Archerd бил блъснат от кола и починал в болницата. Починалият се оказал племенник на г-н William Archerd. Преди да почине, мъжът, които бил с травматични наранявания в областта на бедрото и главата, бил посетен от чичо си. Два дни по-късно мъжът се оплакал от болки в главата, изследванията му показали много ниски нива на кръвната захар, бил с анизокория – едната му зеница се оказала много по-широка от другата. Не след дълго изпаднал в кома и след 10 дни починал. Комисарят бил сигурен. Убиецът е William Archerd! Полицаят бил сигурен, че през последните години William Archerd е убил поне петима души, понижавайки кръвната им захар, но нямал никакви доказателства за това. В смъртния акт на Burney Kirk Archerd било записано „Автомобилна злополука“. Главен комисар Harry Andre предал досиетата от разпитите на William Archerd в Лос Анджелис на главен комисар White, който се занимавал с делото с катастрофата в Лас Вегас.

Следващата смъртна новина дошла след 5 години. Писателка на „розови“ романи, която от година и половина била съпруга (седма!) на г-н William Archerd, претърпяла  автомобилна катастрофа и била откарана в болницата. Изследванията показали много ниски нива на кръвната захар, а вероятно и прием на голяма доза барбитурати. След два дни писателката починала.

След смъртта на писателката главен комисар White разпитал повече от 400 свидетели и вече решил на всяка цена да иска измерване на нивата на инсулина в тъканите. Стига да намери някой, който може да го направи!

Всъщност методиката за измерване на инсулина била разработена преди шест години*.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Розалин Ялоу през 1977 г. (сн. уикипедия)

*По-късно, през 1977 г., откривателката на метода за измерване нивата на инсулина Розалин Ялоу (Rosalyn Yаlow) ще получи Нобелова награда за медицина за това си откритие.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Главен комисар White не знаел нищо за Rosalyn Yаlow, но професорът по патоанатомия Edward Arquilla от Университета в Лос Анджелис, към когото се обърнал, макар че нямал да стигне до Нобелова награда, все пак разработил един имунохистологичен метод за измерване на инсулина в тъканите. Доказвайки, че в мозъчната тъкан на починалата има много повече от нормалното инсулин, той дава в ръцете на главния комисар коз, с който може да задържи William Archerd.

Медиите гръмват! „Появил се е новият „Синя брада“!“ (По аналогия със злосторника „Синята брада“, който през 1600 година убива няколко от съпругите си.)

55-годишният убиец, който в миналото работил като продавач и помощник на психично болни в болниците, бил обвинен само в убийството на две от съпругите си и съпруга на едната от тях. На 6 март 1968 г. бил осъден на смърт в газова камера и изпратен затвора в San Quentin, където се изпращали всички мъже, осъдени на смърт. През 1972 г. смъртното наказание в САЩ е отменено и William Archerd е осъден на доживотен затвор. След пет години обаче, през 1977 г., умира от пневмония. Каква прозаична смърт! Ако не беше умрял, след повторното въвеждане на газовата камера в САЩ през 1976 г., смъртната му присъда щеше да бъде изпълнена.

Между другото става ясно, че на младини William Archerd искал да учи медицина, но нямал финансова възможност за това. През 1940-41 г. започнал работа като санитар в болница Camarillo в Калифорния. Именно тогава разбрал за инсулиновата кома, с която се лекуват психично болните.

Ако попитате защо е убил тези хора, отговорът е ясен – за пари. За наследството, за застраховката живот или злополука на някои от съпругите си…  Но така се случило, че не получил нищо и си отишъл гол като пушка от този свят.

Следва продължение.

Панайотка Панайотова

Инсулинови убийства I-ва част