Нобелова награда: Трима с награда по физиология и медицина за контрол над мозъка със светлина

Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 г. беше присъдена на американския биоинженер Карл Дайсерот и германските биолози Петер Хегеман и Георг Нагел. Отличието им се връчва за пионерските им открития в областта на оптогенетиката – революционна технология, която позволява на учените да управляват дейността на отделни неврони в живи организми с помощта на светлинни импулси.

Нобеловият комитет в Стокхолм определи работата на тримата учени като началото на „нова ера в невронауката“, която преобръща разбирането ни за това как функционира човешкият мозък и отваря врати за лечение на досега нелечими заболявания.

От зелените водорасли до човешкия мозък

Пътят към революционното откритие започва в началото на 90-те години на миналия век. Германските учени Петер Хегеман (Хумболтов университет) и Георг Нагел (Университет във Вюрцбург) изследват микроскопични зелени водорасли и откриват в тях уникални светлочувствителни протеини (каналородопсини). Тези протеини реагират на светлина, като се отварят и пропускат йони през клетъчната мембрана – процес, подобен на генерирането на електрически сигнали в нервната система.

Големият пробив в медицината прави американецът Карл Дайсерот от Станфордския университет. През 2005 г. неговият екип успява да интегрира гена на този протеин в нервни клетки на бозайници чрез модифициран вирус. Така Дайсерот превръща невроните в „биологични превключватели“: когато върху тях се насочи лазерна светлина (обикновено синя), клетките се активират мигновено, а при спирането ѝ – затихват.

Защо оптогенетиката променя света?

Преди това откритие учените използваха микроелектроди за стимулация на мозъка, което активираше хиляди съседни клетки едновременно без никаква селективност. Оптогенетиката предлага хирургическа прецизност в рамките на милисекунди – активират се само и единствено клетките, в които е внедрен светлочувствителният протеин.

Днес технологията се използва в хиляди лаборатории по целия свят за:

• Изучаване на психични и неврологични заболявания: Чрез животински модели учените картографират невронните вериги, отговорни за депресията, шизофренията, Паркинсон, Алцхаймер и зависимостите.
• Възстановяване на зрението: Вече се провеждат успешни клинични изпитвания, при които с помощта на оптогенетична терапия се възстановява частично зрението на пациенти с пигментен ретинит (прогресивно ослепяване).
• Ново поколение импланти: Разработват се кохлеарни (слухови) импланти, които използват светлина вместо електричество, за да осигурят много по-чист и естествен звук за глухи хора.

Наградният фонд

Тримата лауреати ще си разделят поравно паричната премия от 12 милиона шведски крони (около 1.06 милиона евро). Престижните златни медали и дипломи ще им бъдат връчени лично от краля на Швеция на официална церемония в Стокхолм на 10 декември – деня на кончината на Алфред Нобел.

Обявяването на наградата за медицина поставя началото на „Нобеловата седмица“, като в следващите дни предстои да станат известни лауреатите по физика, химия, литература, мир и икономика.