Икономистът: 2019 ще премине под знака за спорове и обсъждания на здравното осигуряване

Снимка: архив

„Цялата 2019 г. ще премине в сериозни препирни, за да стартираме през 2020 нов модел“,  заяви икономистът Кольо Парамов по БНР по повод започналите обсъждания на предложените модели за промяна на здравното осигуряване у нас.

Според него цялата реформата няма да се осъществи скоро, защото споровете „за’ и „против“ предлаганите модели започнаха и ще продължат и вероятно цялата 2019 г. ще премине под знака на спорове и обсъждания. „За да стартира през през 2020 нов модел“. 

Икономистът смята, това ще един дълъг, болезнен нелишен от съпротива процес, тъй като нито обществото, нито застрахователите все още не са осъзнали каква е същността на предлаганото, какво се изисква от тяй и колко ще им струва:

„Моделите, които се предлагат сега, ще предизвикат вероятно голямо  напрежение, тъй като ще има доста несъгласни с тях. Застрахователите няма да могат да прозрат в самото начало желанието за осигуряване на толкова много пари, които ще плащат разликата за лечението над 700 лв от  всяка медицинска услуга, която е застрахована.“

Анализирайки състоянието на сегашното здравеопазване у нас, г-н Парамов посочва като грешка следното:

„Ние сгрешихме с реформата в здравеопазването,  като допуснахме най-голямата грешка, че направихме всички болници търговски дружества“, коментира г-н Парамов – „Оттам стартира и лошата разменна монета за определяне на цените на услугите.“

От думите му става ясно, че сега действащият у нас модел на здравно осигуряване не е твърде популярен (съществува единствено у нас и в Англия) и е скъп модел, още повече, че България го е приложила в момента, в който е най-слаба и финансово нестабилна.

Дали тези пари днес без увеличаване на здравната вноска, да останат в НЗОК или да отидат в застрахователните компании?

 „Ако това се получи, ще има прехвърляне на средства към застрахователните дружества и тогава няма да е ясно как те да се върнат обратно към здравните заведения и  какви цени ще бъдат приложени към застрахователните дружества  в обратен план. Рамката е предложена  така половинчато и не може да се разбере за какво се спори и какво се предлага.“

„Не можем да издържим при поддръжката на ниско ниво на обслужване в 28 окръжни болници, които трябваше да бъдат еталон за обслужване в здравно заведение. Влязоха на пазара впоследствие сериозни медицински заведения в София, които прилагат световни стандарти като мисъл и практика и сега има обезценяване на останалите по места.  З0-годишната промяна в обезценяването на качество на обслужване, на технологии и т.н. ни кара да се замислим какво здравеопазване правим – напълно централизирано или не? Цялата здравна система сега е преекспониране на пари и тя довежда до ситуацията в момента.“

Според него сега нямаме друг  избор – държавите с пазарна икономика не правят разлика между пациентите, както при нас започва да се чува като вариант. Все още мислим, че част от хората, които имат пари, могат да имат по-добро здравеопазване. Трябва да мислим как ще се отнесем към другите, как ще се подържат тези 28 огромни медицински центрове в бившите окръзи, как ще се поддържа нивото на българския лекар, необходим по места, за да отговори на нуждите на хората.

„Налице в здравеопазването в момента в България е противоречието – търговско дружество, огромна сума в НЗОК за управление, движение на паричен ресурс и крайно нисък коефициент на удовлетворение у пациентите.““