Да не позволим афектът да надвие разума

Адв, д-р Мария Петрова

Снимка: архив

Заради случая с починалата родилка в Сливен, майки настояват „методът Кристелер“, познат като скачане или натискане на корема по време на раждане, да бъде забранен. Едно дете е останало без майка. Една млада жена е загубила живота си. В такива моменти е трудно, но необходимо да подходим разумно. Прийомът на Кристелер не е забранен в България и се прилага, апропо той се прилага и в много европейски страни. В медицината няма дейност, която да не носи риск, въпросът е той да бъде премерен според ситуацията и нуждите на пациента. Аз разбирам майките, които излизат с петиция против. Масово се тиражират изказвания като „скачане по корема“, „блъскане в ребрата“, и т.н.

Когато човек не е запознат с нещо, нормално е да няма доверие и да изпитва страх. Защото разпространяването на непотвърдена информация в медийното пространство нагнетява напрежението и допълнително настройва лекарите и пациентите едни срещу други. А това не е от полза на никого. За да бъде отречен този метод, трябва да се претеглят ползите и негативите от прилагането му. За втори път в рамките на месец говорим за починала родилка. Може казусите да нямат нищо общо помежду си, но може и да намерим много сходни пропуски в тях. Трябва първо да се установи – има ли наистина пропуск или грешка и ако има такива и се докаже, да разберем защо са допуснати, и какво можем да направим, за да не се повтарят. В родилната помощ в България има много проблеми. Като се започне още с комуникацията, финансирането, условията. Вече година и половина нямаме стандарт по акушерство и гинекология. А липсата на стандарт означава – липса на качество и на контрол. Не може всички жени да раждат на конвейер. Нужен е индивидуален подход. Добър процес по информирано съгласие, разговор с бременната жена, обсъждане на рисковите фактори, преценка на състоянието във всеки един момент. За да имаме успешно раждане, трябва да започнем грижата за бременните още от началото на бременността. Адекватните грижи, комуникацията и изграденото доверие между медици и пациенти са предпоставка за по-спокойно и безопасно раждане. Акушер гинеколозите са едни от най-съдените лекари. Въпреки множеството дела, някои завършили дори ефективни присъди, проблем остават съдебно-медицинските експертизи.

В България недостигат експерти, лекарите отказват да работят това, а и много трудно се гарантира тяхната обективност и безпристрастност. До голяма степен решението по едно такова дело зависи от експертите, въпреки че тяхното заключение не е обвързващо за съда. Проблем е, че тези експерти получават цялата налична информация без тя да бъде анонимизирана, така те могат да бъдат повлияни от това, за коя болница и за кой лекар става въпрос. В България все още липсват системи за регистрация и анализиране на т.нар. „лекарските грешки“, съществуващи по цял свят. Ползата от тях е, че лекарите сами докладват за случилото се, след което казусът се анализира, от него се извличат поуки и се създава по-добра практика, провеждат се обучения. В нашите условия действаме обвинително, агресивно, но не и градивно! Всичко това трябва да се промени. Защото когато говорим за проблеми, трябва да търсим решения. А когато говорим за грешки, не е важно само да открием виновника и да го накажем, важно е да разберем причините за допускането им, да съставим алгоритми и правила за поведение. Защото крайната ни цел трябва да е тези грешки да не се повтарят. Да има поука от трагедията, за да няма следваща такава.

Източник: в. „Телеграф“

адвокат д-р Мария Петрова,MD, JD, MPH

Мария Петрова е основател на LexMedica BG – единствената профилирана в сферата на здравеопазването кантора.
Tя е сред малцината специалисти в Европа, притежаващи магистърска степен по хуманна медицина (завършила е Хуманна медицина в Медицински университет – София и е лекар), а последствие и  Право в Юридическия факултет Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където се дипломира като юрист.
Специализирала е в Англия, Германия, Австрия и Франция в области като „Медицинско право“, „Европейско здравно право“, „Здравна медиация и разрешаване на конфликти в здравеопазването“, „Правни аспекти на медицинските/лекарските грешки“.
Работила е като експерт по здравеопазването в Институцията на омбудсмана на Република България, като правен консултант в неправителствени организации, защитаващи правата на пациентите, сред които Национална пациентска организация,Българска асоциация за закрила на пациентите, Български Хелзинкски комитет, била е  независим експерт при изготвяне на медицински експертизи в досъдебни производства. Правен консултант е на „Партньорство за здраве“, консултативен орган към Министерски съвет.
Член е на Софийска адвокатска колегия и Международния съюз на адвокатите, от където многократно е канена за лектор на конференции и семинари в областта на медицинското право – лекарски/медицински грешки, застраховка гражданска отговорност за професионален риск при практикуващите медицинска дейност, договори за медицински услуги/помощ и др.
Ангажирана е и е допринесла за решаването на проблемите на хора с хронични и редки заболявания, за осигуряването снабдяването с лекарства в отдалечени и малки населени места,  за подобряване структурата и функциите на органите на медицинска експертиза, била е пряко ангажирана с проблемите, свързани с регулативните стандарти и закриването на болнични заведения в страната. Има богат опит с нормативната уредба в сферата на здравеопазването.
Участва в научни форуми на лекари и юристи, в които се стреми да обединява двете съсловия в общите им проблеми за каузата на справедливостта в здравеопазването. Автор е на редица статии в областта на медицинското право.