Проблемите в здравеопазването: Справянето на думи е като несправяне на практика (продължение)

Адвокат д-р Мария Петрова е водещ експерт по медицинско, здравно и фармацевтично право в България. Член на Софийската адвокатска колегия, притежава едновременно юридическо образование и магистърска степен по хуманна медицина. Създател е на LexMedica BG – първата тясно специализирана кантора по медицинско право в страната.

Нека да навлезем в една от сферите, в която Вие работите. Държавните болници са натрупали дълг от 426 милиона евро, 17 от тях имат банкови кредите, което е показтел за финансов натиск върху системата – обяви министър Катя Ивкова… Как виждате тази новина в контекста на здравеопазването и реформата, за която толкова пъти сме говорили?

Аз щях да се радвам, ако министър Ивкова не просто сподели, че държавните болници имат задължения, защото след това се обяснява каква част от тези задължения са просрочени, щях да се радвам, ако ни предлага някакво решение на това.

За всеки, който работи в сферата на здравеопазването, това не е новина, и тези цифри не са нещо ново.

Изглежда доста крупна сума…

Изглежда, да, като строежа на една детска болница, ако бъде направена от немски консорциум. Представете си, че в България има около 400 болници, като една част разбира се, не са публични (държавни), та колко да е голяма тази сума на фона на разжодите, които се правят?…

21 милиона са просрочените кредити…

Да започнем от тези 21 милиона просрочени кредите… Да припомнп, че когато Костадин Ангелов беше директор на „Александровска“ болница, тя имаше около 70 милиона лева задължения към онзи момент, което е, ако го прехвърли условно в евро е около 35 ооо евро за една болница. Ако го сравним с 21 милиона просрочени задължения за всички болници, можем да си направим извод.

Изваждането на едни цифри и числа не носи никакъв позитив. За мен е странна, ако министър Ивкова, в чията биография четем, че над 20 години работи в Министерство на здравеопазването, сега разбира за това. за мен щеше да е ценно не да посочи болниците, а да каже защо се е стигнало до това, да просрочват плащанич, а безценно щеше да е, ако даде решение, така че да не стига дотук.

Ще Ви дам един пример. Разполагам с образец на договор за управление и контрол, това е договорът, който се склюва с всеки един управител на болница, да приеме, че се касае за държавна болница. Там пише, че човекът, който управлява една такава болница, получава заплащане, равно на определен процент от приходите на лечебното заведение. Което е абсурдно! Защото, всички, които работим в бизнеса, знаем, че заплатата идва след като си платиш разходите, осигуровките, консумативите, оттам нататък, ако остане нещо…

Не веднъж сме имали възможност да се възмущаваме на онези таблици с имена на болнични директори, които получават месечни заплати, равни на това, че ако всеки от тях си подари заплатата, да можем да построим детската болница.

Като казахте „детска болница“, процедурата по нея пак е спряна… Как виждате ситуацията с нея в контекста на изнесеното от министър Ивкова? Това е болница, която се строи от края на 70-те години, скоро ще се навършат 50 години от началото на строежа ѝ, или плановете за него…

Виждам я като поредната политическа дъвка и употреба на детското здравеопазване с цел просто да се вдига пушилка. Ако тази болница трябваше да бъде построена, ние виждаме, че строежът на една такава болница в Бургас приключи за близо 2 години и половина…

Липсата не на средства, а на политическа воля и консулидирането на всички лобисти и участници в процеса е проблем за мен. Друг е въпросът дали ние имаме нужда от една национална детска болница по начина, по който тя бива представена.

Имаме ли?

Като човек, който води много дела за т.н. лекарски грешки, за мене едни от най-тежките дела са, когато става въпрос за деца, още повече не когато не са лекувани навреме или добре, а когато сме загубили детски живот защото не разполагаме с ресурс.

Позволете ми да Ви разкажа един казус на дете, което е на 3 години и половина, от областен, но провинциален град, което е починало, защото в областния, провинциален град няма денонощна аптека, а когато родителите му най-съвестно и отговорно, го водят в тази голяма като сграда, но обезлюдена откъм персонал болница, им казват, че нямат легла, да чакат до сутринта личния лекар. Няма да разказвам как каскадно се развиват нещата, за да се стигне до смъртта на това дете, си задавам въпроса, ако имахме национална детска болница, тя щеше ли да спаси живота на това дете?

Можем да бъдем кратки и да отговорим „да“. От областния, обезлюден откъм хора и лекари град, до София се пътува около 3.5 – 4 часа от една страна. От друга страна се замислете, колко деца, в рамките на едно денонощие ще имат нужда от помощ, колко от родителите на тези деца ще имат възможност да ги закарат до София, и колко от тези деца системата ще допусне да бъдат транспортирани до София?

Може ли да кажем кой е градът, за да добият хората представа?
Видин!

Колко от градовете у нас имат този проблем?

Почти няма град, който не изпитва нужда от педиатри и спекулацията, че ако има национална детска болница ние ще обединим колегите детски хирурзи от „Пирогов“ детската реанимация от „Пирогов“ лекарите от детската болница „Проф. Иван Митев“… Много е лесно да разполагаш с човешката съдба, живот, кариерно развитие така на хартия или в таблица на ексел. Действителността обаче показва друго. Да, проблем е, че ние нямаме комплексна детска медицинска грижа, нямаме една болница, в която детето като влезе, независимо какви са неговите нужди от медицинска грижа, да получи най-добрата грижа в негов интерес. Но съм далеч от мисълта, че в тази обезлюдена откъм лекари и сестри страна, построяването на една такава болница ще реши проблема.

Казахте, че искате да видите стъпки, по които се работи, а не само изнасяне на данни. Ако зависеше от Вас, как бихте ги наредила като приоритети? Задавал съм този въпрос и на други лекари, и на членове на БЛС и все се стига до изречението, че няма пари и затова хората изтичат на Запад.

Аз не съм съгласна с това! не споделям мнението, че няма пари и затова бягат на Запад. Ако нямаше пари, в НЗОК нямаше да има близо 10 милиарда! Няма пари, заяото никой не може да ни каже колко струва една клинична пътека, ако тя, условно казано, е разбита по дейности. Ако кажем, че пътеката струва 3000 лв., колко от тях саа за абокат, колко са за лекарства, за амортизация на болницата, за сестрински труд, колко са лекарски труд.

През 2009, когат аз завърших МУ – София и станах лекар, бяхме около 220 човека, от които около 160 в следващите няколко години заминаха за чужбина, основно за Германия. В последните години, с радост мога да кажа, че една макар и малка част от тях се завърнаха в Българоя. Да, трудно се адаптират колегите, но се борят с порочната ни система и лекуват българите с немско качество.

Проблемът с изтичането на лекарите е свързан със създаването на една не особено обоснована и разумна, като дългосрочна стратегия, наредба за специализациите, която създава проблеми, както на самите лечебни заведения, в които те работят, за да се учат или учат работейки, така и на тях самите. Липсата на организация, липсата на адекватна работна среда, липсата на достатъчно контрол от страна на държавата. Преди няколко седмици имаше, ще я нарека пиар кампания, че видите ли, министерството е създало секция в един сайт, където ще се виждат местата за специализация. Наредбата се промени по времето на министър Петър Москов през 2015 г., минали са 11 години. Там това нещо е заложено, там го има. Аз питам, защо сега се хвалим, че сме го направили, а не корим, че 11 години го е нямало на практика?

Що се отнася до младите колеги, които протестираха, аз съм на по-различно мнение, не защото не подкрепям желанието им за по-добра работна среда, а защото една не малка част от тях политизираха исканията си, и второ една част от тях не бяха дипломирани лекари, а се представяха за такива. Несериозно е да не си завършил, а да имаш пресилената претенция да знаеш как да промениш системата.

Задълбочен и безкомпромисен анализ на адв. Петрова с ясно очертана границата между политическото говорене и реалните стъпки, които институциите трябва да предприемат. Фактът, че 17 държавни болници оцеляват благодарение на банкови кредити, а общият дълг наближава половин милиард евро, е последната червена лампа, която светва пред системата.

Управление на сляпо: Адв. Мария Петрова за 100-те дни на властта

Здравеопазването ни няма нужда от поредното административно „козметично“ заздравяване или просто наливане на средства в пробит съд. Необходима е радикална промяна в правния статут на лечебните заведения, премахване на порочния модел на клиничните пътеки и въвеждане на лична отговорност за мениджмънта.

Надяваме се, че Министерството на здравеопазването и законодателите ще чуят тези експертни аргументи, защото времето за констатации отдавна изтече. Сега е време за решения.

––––––––––––––––––––––––

Адвокат Мария Петрова във „Форум“: По-важният въпрос е, защо болниците не могат да изплащат задълженията си