Инсулинови убийства – I-ва част
„Дали съм виновен? Светът знае, че съм невинен. Това общество е загубило чувството си за справедливост поради религиозни и други догми.“
Д-р Джак Кеворкян, отнел живота на 130 души.
3 май 1957 г.
30-годишната госпожа Elizabet Barlow лежеше на дясната си страна във ваната. Нямаше видими признаци на насилие – наранявания, кръвонасядания, изкълчвания и фрактури. Лекарят обаче нямаше намерение да я докосва. „Работа за полицията. Какви широки зеници“, помисли си той и всъщност сложи пръст в раната.
Обаждането дошло някъде около полунощ. Лежащата или по-точно полуседналата във ваната жена, не била болна, а мъртва. При това отдавна. Във ваната нямало вода.
– Жена ми беше бременна във втория месец – обяснил съпругът, мъж на около 38-40 години. Към 21 часа на жената ѝ прилошало, повърнала, а той отишъл да смени чаршафите. После се оплакала, че е потна и отишла да си вземе душ. Той задрямал. След известно време се събудил и отишъл да я потърси. Намерил я в пълната с вода вана, с глава под водата. Опитал се да я извади, но не успял и източил водата. Опитал да ѝ направи изкуствено дишане – напразно.
– После отидох до съседите и Ви позвъних.
Това че Kenneth Barlow се опитал да направи изкуствено дишане на жена си, не е за учудване. Макар и безработен в момента, мъжът бил медицински брат по професия.
***
Kenneth Barlow и втората му съпруга Elizabet Barlow
Полицията не закъсняла. Съпругът повторил без запъване, това, което казал и на лекаря.
Един от полицаите се оказал по-наблюдателен и недоверчив.
– Не е ли странно, че нощницата Ви е суха, наоколо няма ни капка разплискана вода, а сте се опитвал да извадите жена си?– пита той.
На същото мнение бил и д-р David Price, дошъл за оглед на трупа.
– Казвате, че сте правили изкуствено дишане, ваната все още е мокра, но Вие сте сух.
Въпросите обаче ни най-малко не разколебали и не объркали г-н Barlow. Дори двете използвани наскоро спринцовки, намерени в кухнята. Имал цирей и си направил инжекция с пеницилин.
– Нали не мислите, че съм убил съпругата си с инжекции – намерил сили да се засмее той.
Резултатите от лаборатория показали че мъжът е прав – в спринцовките били открити следи от пеницилин.
По време на аутопсията д-р David Price не открил ни най-малка причина, която е могла да доведе до смъртта на г-жа Elizabet Barlow, освен удавяне. Здрава жена, бременна във втория месец, както казва съпругът, нищо друго.
– Нямам съмнения относно причината за смъртта – удавяне. Това, което не знам обаче е защо? Защо се е удавила? Прилошало ли ѝ е? Подхлъзнала ли се е?
Четири дни след смъртта д-р David Price все още нямал отговор на този въпрос и решил да разреши погребението на трупа. Но преди това…
***
Англия, 1953 г.
Съдебният лекар д-р David Price разсъждавал по случая. „Мъжът е медицински брат. Има достъп до всякакви лекарства. Отровил я е с нещо, но с какво? Как?“ Взел лупата и започнал внимателно да разглежда всеки милиметър от тялото на жертвата. Най-после, на всеки един от двата глутеуса, дълбоко в гънката към опашната кост и ануса открил следи от убождания. Изрязал парчета колкото длан и ги изпратил за патологично изследване в лабораторията на д-р Allan Stewart Curry*.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Всеки, който малко или много разбира от криминалистика, право, съдебна медицина или токсикология, знае името на д-р Allan Stewart Curry (1925 г. – 2007 г.). Дълги години ръководи английската полицейска лаборатория в Aldermaston. Той е този, който научи как се открива алкохол в кръвта, как се прави кръвно газова хроматография или как да се открият отровите в организма. Най-престижната награда по токсикология в света носи неговото име. През 2004 г. наградата беше връчена на френския фармацевт и съдебен токсиколог Pascal Kintz, (има принос в откриването на наркотици в космите на косата), който откри съдържанието на диоксин в тялото на отровения по време на предизборната си кампания укракински политик Виктор Юшченко.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
***
Химиците и фармаколозите в лабораторията на д-р Allan Stewart Curry направили всяко изследване, за което се досетили, като се започне от мозъка и се стигне до бъбреците, на всички органи, извадени за аутопсия, а д-р Allan Stewart Curry и д-р David Price многократно препрочитали досиетата с разпитите. И…
– Гадене, повръщане, слабост, изпотяване, тремор, разширени зеници. И това ако не е хипогликемия! (Ниски нива на кръвната захар и високи стойности на инсулина).
До този момент в световната криминална история инсулинът все още не е бил ползван като средство за убиване. Двамата се обръщат за помощ към д-р MR Gurd, който работи във фабриката Boots, една от трите, произвеждащи инсулин. След опити върху 1220 мишки, 150 плъха и 24 морски свинчета, д-р MR Gurd доказва, че на г-жа Elizabet Barlow е бил инжектиран инсулин – в левия глутеус повече, отколкото в десния, но общо 84 единици! Но инсулинът се разгражда бързо в тялото! Как е възможно да каже с точност, че става въпрос за 84 единици? И ето че някой изрича съдбовното за средата на века предположение:
– Инсулинът е устойчив на киселини. Затова след смъртта млечната киселина в мускулите не е позволила разграждането му!
Така на 26 юли 1953 г. полицията арестува Kenneth Barlow.
– Да, направих ѝ инжекция, но не с инсулин, а с ерготамин. Не искахме детето, искахме да го абортира, казва той.
Криминалистите обаче били подготвени по този въпрос – предварително били изследвали тъканите и органите на починалата за наличие на ерготамин. Прокурорът поискал повторна експертиза в друга болница и друга лаборатория – резултатите потвърдили тези от лабораторията на Allan Stewart Curry.
На 13 декември 1957 г., Kenneth Barlow е обвинен в убийството на бременната си във втория месец съпруга Elızabet Barlow и е осъден на доживотен затвор. През 1984 г., след 26 години в затвора, все още претендира за невинност.
Следва продължение.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Да отворим една скоба и да кажем, че Elızabet Barlow все пак умира от удавяне, а не от инсулин. Затова не бива да се твърди, че Kenneth Barlow е първият, който ползва инсулина за убийство. Не се знае дали, ако Kenneth Barlow не беше решил да се „подсигури“ с удавяне, г-жа Elızabet Barlow щеше да умре или щеше да се събуди след дълъг сън. Но, ако беше умряла, тогава вече Kenneth Barlow щеше да влезе в историята като перфектен убиец!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Панайотка Панайотова
5 Отговори
[…] https://www.lexmedicanews.com/index.php/2018/09/08/insulinovi-ubijstva-i-chast/ […]
[…] Инсулинови убийства – I-ва част […]
[…] „Инсулинови убийства“ част I-ва […]
[…] Инсулинови убийства – I-ва част […]
[…] Инсулинови убийства – I-ва част […]