Доктор Смърт
Допускали ли сте някога, че лекарите, сестрите и акушерките, на които поверяваме живота си, могат да бъдат убийци? Дори серийни убийци! За съжаление преставители на тази професионална група, на различни места по света, убиват хора… В кардиологично отделение, в реанимация, когато болният е на границата между този и онзи свят, възможно е някой да му помогне да отплува в отвъдното… Вероятно сте чували за д-р Харолд Шипман (Harold Shipman)! Да, да! Д-р Харолд Шипман! „Най-големият сериен убиец в историята!“ Наричат го „Д-р Смърт“.
От 1970 г., когато започва кариерата си на лекар, до 1998 г., когато е арестуван, д-р Шипман убива доказано 215 пациенти и вероятно е инжектирал смъртоносна доза обезболяващо на още 260 души!
Харолд Шипман е роден през 1946 г. в Bestwood Estate, Нотингам, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия в работническо семейство. Любимо дете на майка си Вера, която му внушава превъзходство пред останалите, което проявява по-нататък в живота си.
През 1963 г. майка му умира от рак на белия дроб. Харолд лично се грижи за нея и успокоява болките ѝ с морфин. Сломен от смъртта ѝ, Харолд постъпва в медицинското училище в Лийдс.
През 1975 г. д-р Харолд Шипман, семеен лекар в Тодордън, Йоркшир, вече женен и баща на двама сина, се пристрастява към обезболяващото Петидин. Колегите му го разкриват, последва лечение и през 1975 г., е принуден да се включи в програма за рехабилитация на наркотична зависимост.
Няколко години по-късно Шипман е приет в на работа в Медицински център „Дони Брук“ в Хайд. Налага се като трудолюбив лекар, радващ се на доверието на пациентите и колегите си, макар че репутацията му на арогантен млад лекар все още го преследва. Следващите 20 години от живота му преминават там. И престъпленията му – също…
Местните забелязали, че пациентите на д-р Шипман сякаш умират по-често и все едно, че са се подготвяли за смъртта: добре облечени, леднали спокойно на дивана, или седнали във фотьойла…
Д-р Сюзън Бут също била удивиена и притеснена от тези си наблюдения, затова се обрълнала към полицията.
Последвало разследване, но не се установило нищо конкретно – перфектна документация, железен по време на разпитите доктор… Е, по-късно все пак ще се установи, че е преправял голяма част от тях, но дотогава ще мине време.
Всяко нещо обаче си има край… И краят на д-р Харолд Шипман идва благодарение упоритостта на адвокат Анджела Уудръф – дъщеря на една от жертвите.
През 1998 г. внезапно, след посещение на семейния лекар д-р Шипман, почива Катлийн Грюни – жизнена, заможна старица на 81 г. Докторът уверява дъщерята, че няма нужда от аутопсия и г-жа Грюни е погребана. Дъщерята, за която вече казахме, че е адвокат, с изненада установява, че майка ѝ е оставила голяма част от наследството си на д-р Шипман. Адвокатката се усъмнява, че лекарят е фалшифицирал документите.
Последвала ексхумация на трупа. Оказва се, че г-жа Грюни е починала от свръхдоза морфин, инжектирана в последните три часа преди да почине – точно по време на посещението на д-р Шипман.
Полицията обискирала внезапно дома на д-р Шипман. Натъкнала се на множество досиета, старинна колекция от бижута и пишещата машина, на които са били писани документите, включително и „завещанието“ с фалшивата воля на г-жа Грюни.
Чорапът започнал да се разплита. Оказало се, че д-р Шипман е съветвал голяма част от близките на починалите да ги кремират. Компютърната система в здравеопазването също изиграва своята роля. Оказва се, че голяма част от документацията е подменена малко след смъртта на пациента. Това, което д-р Шипман не е знаел, е че компютърът регистрира дадите на промяната.
Последвали разследвания, ексхумации, доказателства за фалшификации и доказателства са убийството на 15 пациенти само през 1998 г. Появявили се и други близки на починали. Така става ясен моделът на действие на д-р Шипман.
Липса на състрадателност, пренебрегване волята на близките за реанимационни действия на влошилите се, фиктивни повиквания на бърза помощ (оказало се, че няма телефонни записи за повикване), изписване на големи количества опиати на пациенти, които не се нуждаят от това. И изключителна хладнокръвност! Близки на починал разказват, как докторът им наредил да изчакат долу, докато той горе прави инжекция на родственика им, без да обясни каква и защо, как демонстративно прибрал ампулите в чантата си, как не се притеснява, че пациентът си отива минути след това…
На 31 януари 2000 г., въпреки предупреждението на съдията, че всъщност никой не е видял пряко д-р Шипман да убива, съдът го осъжда на 15 доживотни присъди и доживотна присъда за фалшифициране, което означава, че никога не би могъл да бъде помилван.
Умира през 2004 г. на 58 години…
––––––––––––––––––––
2 Отговори
[…] Доктор Смърт […]
[…] по-ново време, дори един от най-масовите убийци – д-р Harold Shipman, за когото ще разкажем друг път (петнадесет доказани и […]