Адв. д-р Мария Петрова за провалите и триумфите в здравеопазването през 2025 (видео)
Оказа ли се реформата в здравеопазването един от най-големите шантажи в живота ни?
– Като почти всяка една реформа през последните години и в здравеопазването, освен че не доведе до нищо ново и реформиращо, доведе до повече проблеми, отколкото даде решения и се превърна в политическа дъвка и напоследък в мръсна дума.
При средно за ЕС 17% доплащане за медицинска грижа, ние ще доплащаме 34%, защо е така и докога ще бъде така?
– Това ще бъде така до тогава, докогато се наливат пари в здравеопазването, без да е ясно как се харчат тези пари. Периодично у нас се водят дебати за увеличаване на здравната вноска, като се твърди, че само така ще получим качествено здравеопазване. При положение, че има 10 милиарда за здравеопазване, но нито хората в касата, нито тези извън нея, не знаят защо една клинична пътека струва „Х“ пари, ние няма как да контролираме изразходването на бюджета.
Начинът на финансиране на медицинските услуги и липсата на адекватна методика за тяхното изчисляване предопределя и донякъде предпоставя плащания над и под масата. Тези, които са доволни от това положение, са тези, които черпят от пробойните в системата.
Някои клинични пътеки буквално се превърнаха в магистрали на корупцията. Оттам ли произтича дисбалансът в заплащането на медицинските работници?
– Клиничните пътеки, освен в „магистрали на корупцията“, за много пациенти те се превърнаха в тесни, тъмни, лъкатушещи пътеки.
Не би трябвало заплатите в здравеопазването да са пряко обвързани с цените на клиничните пътеки. Това да две коренно различни неща. На медицинските специалисте се плаща за конкретен труд за определено работно време. Защото, докато не знаем защо една инвазивна интервенция в кардиологията струва „Х“ пари, а консервативното лечение на същото – 30 пъти по-малко, защо правим едното, а не другото, при липса на индикации, няма как да очакваме достойно заплащане, равноспоставеност и добро положен ие на пациента.
Системата е създадена с толкова много пороци, че нито лекарите, нито ползвателите на услугите им, са доволни. Докладите на ЕК всяка година констатират, че българите най-много лежат в болница, но нито са по-здрави, нито по-оздравели.
Освен че няма нормативна регулация, най няма и етика в дейността на системата?
– Без да поставям всички под един знаменател, смея да кажа, че е така… Ще ви разкажа един случай. Съвсем наскоро, преди около месец, от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София, съобщиха, че за първи път у нас са поставили на пациент баклофенова помпа. Това и ме зарадва, и ме разгневи, защото… През 2019 г. преедставлявах пред НЗОК мой клиент – младо момче, което след инциедент през 2013 г., остава парализиран от врата надолу. И понеже такива хора изпитват неописуеми мускулни болки, в чужбина му е поставена такава помпа. Помпата, която се настройва според килограмите и нуждите на пациента, освен количество лекарство, което с времето се изчерпва, има и батерия с определен продължителнист на живот. През 2019 г. помпата започва да „писука“ веднъж седмично, за да напомни, че ѝ остават 6 месеца. Живот. Постепенно, писукането зачестява до 2-3 пъти дневно – напомня ти, че животът ти изтича… И тогава от НЗОК отхвърлиха молбата за лечение в чужбина с аргумента, че такива помми се поставят във всяка една болница, във всяко едно неврологично отделение у нас… Ето това е цинизъм! И липса на морал и на етика! И даже на обикновена човечност! Да издевателстваш над някой, който е зависим от теб, да агонизира, да се срива психически, чувайки всеки ден това пиукане.
Брутален психотрилър! Показаха снимката на жената след поставчне на помпата. Дали са поискали съгласието ѝ за това?
– Искрено се надявам да е така. Но мога да припомня случай, в който репортери показваха дете, изсоставено от родителите му в педиатрично отделение – разговаряха с лекарите пред детето, задваха въпроси, включително „той сега осъзнава ли, че родителите му са го изоставили тък за онкологично лечение и не се интересуват от него“. Така че, когато става въпрос за етика и морал, ще си позволя да хвърля топката в полето на медиите, когато отразяват здравни казуси, не може да се разчита единствено на човешката съвет. Тук трябва да се намесят институциите – да бъдат по-отговорни, внимателни и деликатни, защото изнасянето на деликатна здравна информация в медиите може да бъде нож, с две остриета.
Етиката в медицината… Наскоро колега-журналист сподели как му е била съобщена диагнозата – най-страшната – през рамо, в коридора, директно… Така ли се прави? Има различни школи…
– Искате ли да Ви кажа, какво казва законът? Законът казва, че такива диагнози се съобщават вигаги на пациента лично. Той е този, който решха на кого друг и как да бъде съобщето. В МУ се изучава „медицинска етика“, но явно не твърде задълбочено, щом все повече пациенти се жалват, че са чули диагнозата си през рамо, в коридора, пред руги пациенти и т.н. с думите „това, това е животът, приеми го“. Да, това е животът, но никой няма право да сломява надеждата, да пренебрегва човешките емоции и достойнство… И, не! Така не се прави!
А не трябва ли Изпълнителна агенция „Медицински назор“ да следи за това? Тя има сериозна администрация и бюджет, какво работи тя?
– Ще си позволя да отговоря на този въпрос, цитирайки декана на Юридическия факултет проф. Даниел Вълчев „Много хубав въпрос, но и аз нямам отговор за това“ – на шега, разбира се. Аз имам отговор. ИА „Медицински надзор“ е една много добре измислена и лошо изпълнена. Какво имам предвид? Първо тя е второстепенен бюджетен разпоредител – т.е. пряко подчинена на министъра на здравеопазването. Ако в България имаме над 350 болници, то 2/3 от тях са обществени – държавни, областни и общински, а министърът на здравеопазването е техен пробципат – т.е. собственик. И той упражнява контрол над тях чрез някаква уж външна агенция, което е нонсенс.
По времето, когато беше създадена агенция и проф. Златица Петрова, в качеството си на директор, се зае с реализирането на идеята, беше предшидено агенцията да създава медицински стандарти, които да въвеждат изисквания за качеството на медицинската помощ, така че да няма значени кой къде се лекува – в София или в Карнобат, Видин, Каспичан и т.н.
Но ѝ бяха вменени задължения, без да има правила за това. Все едно един полицай да регулира движението, без да има приет закон за движение по пътища. При положение, че липсват медицински стандарти за почти 13 от съществуваяите специалности, как агрнцията ще контролира качеството? Например от години няма стандарт по Анестезиология и реанимация, една много важна специалност.
Лобитата и стандартите
– Защото лобитата не искат да има стандарт! Защото ако има стандарт, не няма да могат да му отговарят! И така една такава агенция, се обезсмисля и освен да си прави скандален пиар, да се занимава с неща, коитои не са в ресора ѝ, вероятно да изпълнява поръчки, да покрива или медийно да отразява и да прави шумни случаи, в които няма нещо чак толкова фрапиращо, не носи позитив на обществото.
Значи парите за здраве не отиват за здраве?
– Те няма как да отидат за здраве. Защото у нас системата предполага да се заплаща за болест, без значение дали болестта ще е физическа, психическа или административна. Те плащат, когато нещо е болно, не когато някой цели да го оздрави. Някой беше казал, че не можем да очакваме от болниците – търговски дружества – да лекуват хора, при положение, че получават пари за преминал болен.
Изходът?
– Да внимаваме, когато гласуваме или когато текат дебати например за надионална детска болница, дали ще се плащат 20 ст. за опредлени лекарства, или когато акад. Денков беше министър, излезе и каза, че 350 хил. боледуват от определни заболпване, че ще се поемат разхосите, без да спомене колко са те, какти и товалечен ието на колко други няма да бъде поето от държавата. Не бива пациентите да се ограничават в исканичта си с това да не чакат пред кабинета на лекарч или да не им вземат „много скъпо“ – те са готови да платчт, но да не емного скъпо.
А практиката за избор на екип, която си стана вече рутинна?
– Тя стана институционализирана, ако мога така да се изразя, след едно недобре разбрано решение, според мене, на конститъционния съд. Ако някой е много добър, той има право да получава повече. Но, ако в болницата има само един, или някой който се опитва да имитира много добрия, тогава за какво плащаме? За имитатора ли? Или кого избираме, ако има само един екип или, само един лекар?
Маркетингът и рекламата
В България, ние в един момент толкова много комерсиализирахме здравеопазването, че всички костващи или способстващи търговските прийоми маркетинг, реклама, излязоха на полето на здравеопазването и медицината.
Ето защо, ако разчитаме единствено на съвет и морал то те ще бъдат в границите на семейсното възпитание, което един лекар е получил. Затова възниква и правото, затова възникват и нормите, затова възниква и регулацията.
И понеже в качеството ми на адвокат по медицинско право, никой не идва при мен, за да си похвали лекаря, аз разбирам, че много хора са били подведени от инстаграм, социални мрежи, рекламни кампании и т.н., от хора, които се рекламират. И тук му е мястото да кажа, че Законът за здравето забранява търговската реклама на медицинските специалисти и на медицинската дейност. Но това в България, както и много други неща, е прескачано, защото регионалните здравни инспекции първо нямат капацитета да търсят отговорност и за такива неща, второ, всичко, което наблюдаваме в социалните мрежи минава под шапката на т.н. информационна кампания – т.е. лекарят не се рекламира, а ни преддоставя информация за общовалидни, достъпни медицински истини.
Тогава?
– И за да не се лъжем по рекламите, в медицината има нещо, наречено „медицина базирана на доказателства“. За да се верифицира един метод като достъпен и безопасеен, трябва да има достатъчно много клинични проучвания, изследвания. Но когатя някой, който е инвестирал много пари в нещо, той няма време да изчака прошерката на времето и започва да рекламира – като любимите ми „безкръвни и безболезнени операции“ – такива има единствено и само в клипчетата в ютюб на индийските шамани, които пипайки корема, вадят камък от жлъчката.
Липсата на регулация и пасивността на съсловната организация – БЛС, създава предпоставки за появата на шарлатании като промивка на матката с пробиотик при инфертилитет, стволови клетки от детски млечен зъб, за които, според ембриолога проф. Наумова, няма достатъчни данни и не са обосновани. Или т.н. вливки, или с електрод, допрян до нокътната плочка се определят дефицитите в организма и се започват вливки. Пациентите не бива да се предоверяват на групи във фейсбук и други, не бива да ги приемат за арбитри, защо там липсват специалисти. Не бива да се правят и внушения за употреба „полезни вещества“ без нужда от това, „за здраве“.
Затова са нужни нормите – за да могат РЗИ и медицински надзор да контролират и предпазват.
А Вашият колега д-р Станимир Хасърджиев? Извинявам се, че го наричам ваш колега.
– Защо, той е мой колега. Ще кажа, че познавам д-р Хасърджиев от 2010 г. и го познавам като един изключително активен, деен човек, радетел за пациентските права. Във времената, които не беше пъблично известно, или поне аз не съм била започната, той работеше изключително добре, имаше диалог както с правителството, така и с министерски съвет, с международни организации и направи много за пациентското движение. Макар че отношението ми към пациентските движения е константа, винаги съм била активана, но през последните 3-4 години не сме попадали на едно място. Тъжно е да разбера, че нечии проблеми, решения, действия, да биват приписвани на цяла една организация. Не искам и не мога да бъда съдник, защото знам само информацията, тиражирана в медиите, но ако тя се окаже вярна, няма как да не бъда разочарована, че това ще бъде голяма кално петно върху хората, които работят пациентиите да бъдат овластени по някакъв начин, да не бъдат единствено обект, а субект в здравеопазването.
Изходът?
Трябва да си върнем държава! Държавата, която не е овладяна от калинки, да бъде гарат за нашите права. Не тази или онази организация, не този или онзи обществен съвет, а държавата!
