Случаят „Ваньо Александров“

На 6 септември 1982 г. група деца се къпят във водоема до софийското село Нови хан, когато забелязват, че към тях плува предмет, приличащ на надуваема гумена кукла. Децата го приближават и ужасени виждат, че това е подуто женско тяло, без коса. Тялото е 25-годишната Вася, която близките обявяват за изчезнала на 16 август.

Всъщност Вася е убита през нощта на 11 срещу 12 август. Заподозрян е съпругът ѝ Ваньо Александров, с когото са в процес на развод. Случаят изглежда изключително лесен – типично битово престъпление. На 8 септември Ваньо Александров е арестуван. На 28 декември 1982 г. … признава, че е убил съпругата си. Свидетел – таксиметровият шофьор Стоян Методиев,  си „спомня“ че е закарал Вася до дома на Ваньо. 3 г. по-късно си спомня, че я е закарал само до нейния дом, въпреки че адвокатката по делото, защитаваща Александров, още на първото дело доказва сбърканите му показания. 

Версията на обвинението е следната: Ваньо спял при родителите си, когато жена му Вася се появила и вдигнала скандал, след което излязла и тръгнала сама в 12 часа през нощта. Взела такси, което я отвело някъде из София. Там тя се качила в камиона на съпруга си, той също бил вътре (?!), тръгнали за някъде, но по пътя разгневената съпруга му казала, че има любовник. Ваньо изригнал и както бил стигнал на Орлов мост, без проблеми направил обратен завой с камиона и с ремаркето (?!?!), след което извадил ножа си за хляб от жабката и убил жена си брутално. Хвърлил тялото в канал по пътя за Нови пазар. В каросерията нямало и капка кръв, което не попречило обвинението да изглежда достатъчно убедително на съда.
„Още докато Вася се водеше изчезнала, проверявахме Ваньо“, разказва участник по делото. „Проучвахме връзките им. Бракът им бе пред разпад. Естествено бе да се повдигне версията, че извършителят е Ваньо.“ Прилагат се специални разузнавателни средства (СРС). Подслушват се родителите на Ваньо, сестра му и племенницата му Мая – дете, което още не ходи на училище. Тъй като са заинтересовани лица по делото, алибито, което дават на Ваньо – че не е напускал дома в ж.к. „Дружба“ във фаталната нощ, няма стойност. Без да знаят, че са подслушвани, те обаче потвърждават алибито му. Нещо повече – твърдят, че няколко минути след като Вася напуска дома им, чуват шум на автобус „Чавдар“, но тогава никой не обръща внимание на това. 

През 1985 година в същоя район или близо до него, са убити още три жени – Нина, Вангелия и Даниела. Идентичните убийства вдигат на крак столичните криминалисти. Почеркът напомня на легендарния случай „Жоро Павето“.

През ноември 1985 г. друг човек разбива барче на бул. „Ленин“ в София. Задържан е случайно. Човекът се казва Георги Добриянов от село Долни Лозен. В МВР Добриянов започва да разтоварва съвестта си. Той признава още 8 грабежа, три изнасилвания и убийства на млади жени.
Няколко дни по-късно серийният убиец разказва и за убийството на Вася. И тук да припомним автобуса – нали близките на Александров съобщават за шум на автобус „Чавдар“? Добриянов е шофьор на червен автобус. 

На 27 декември 1985 г. делото „Ваньо Александров“ е възобновено, а международният шофьор – оправдан. Той излиза на свобода в края на 1985 г. след 3 години и 5 месеца. Обезщетението, което държавата му изплаща е 12 000 лв. През 2001 г. Ваньо Александров умира от рак.

***

Случаят „Ваньо Александров“ отдавна е станал емблематичен, влязъл е в учебниците, описано е в книги и многобройни статии, но той е интересен не само поради „грешката на съда“, а и поради останалите действащи лица по случая, познати ни от близкото минало!

• Адвокат на Александров е Рени (Райна) Цанова. Това е случаят, който я изкачва до върховете на професията. По-късно тя ще бъде адвокат по редица знакови дела, дори по делото „Тодор Живков“, но „Случаят Ваньо Александров“ е нейният Еверест!
• Съдия е Димитър Попов – бъдещият министър председател на България в т.н. „правителство на народното съгласие“. („За бога, братя, не купувайте!“) Той е този, който дава 18-годишната присъда. 
• Адвокат на родителите на убитата Вася пък е Петър Корнажев. Бъдещ правосъден министър. Корнажев поема ангажимента по молба на опечалените.
• Една от основните роли играе и топ-следователят Богдан Карайотов.

След признанията на истинския убиец Добриянов ЦК на БКП назначава комисия към правосъдното министерство, която да разследва защо е станал гафът с Александров. Срещу следователите и криминалистите, работили по случая, започва и наказателен процес в Прокуратурата на Въоръжените сили. Полк. Лилко Йоцов, бъдещ шеф на Военната прокуратура, прекратява делото през 1988 г.
Участниците в разследването получават само административни наказания. Богдан Карайотов е понижен в длъжност и изпратен в Кърджали. Следователите Аспарухов и Филипов и оперативният работник Симеон Димев са уволнени дисциплинарно. По-късно Димев се връща на работа в МВР, но през 1992 г. на новия вътрешен министър Йордан Соколов му припомнят прегрешенията на Димев по случая „Александров“. Уволнен е втори път.
Е, има и криминални случаи, оказва се, в които, като се подуши характерното ухание, не възникват решителни колебания: политика!

***

Защо се е стигнало дотук? 

Първо поради политическия и обществен натиск! Съдът заседава, но агитката отвън скандира „Смърт на изверга!“ Първата инстанция дава 8 г, втората – 18, но за хората отвън и за властта, това не е достатъчно – делото е върнато за ново преразглеждане и по-тежка присъда. Така се стига до присъдата 20 г., (След много години адв. Рени Цанова ще благодари на Димитър Попов, че не е осъдил на смърт подзащитния ѝ.)
Не са били приложени рутинни мероприятия – да бъдат проверени всички селища от жк „Дружба“ – където Вася за последен път е била видяна жива, до лобното ѝ място в Нови хан, Добриянов щял да бъде заловен. Той живее в Долни Лозен. След Вася изнасилва и убива още три жени.
Прилагането на СРС обаче се оказва полезно. Чрез него полицаите разбрали, че бащата на Вася взима пушката и отива да застреля Ваньо. И че майката ненавижда зет си и след арестуването му събира подписи от всички комшии в кв. „Хаджи Димитър“ с искане за смъртно наказание.
Усилията бяха насочени да се потвърди версията, че Ваньо е убиец, казват участниците. Лъжесвидетелите. („Богдан Карайотов всяка седмица тичаше да докладва по върховете как върви разследването.“; самият Александров на 28 декември 1982 г. „признава“ убийството на съпругата си; таксиметровият шофьор Стоян Методиев, който си „спомня“, че е закарал Вася до дома на Ваньо. 3 г. по-късно си спомня, че я е закарал само до нейния дом, въпреки че още на първото дело Рени Цанова доказва сбърканите му показания; услужливият съсед Аржентински твърди, че майката на Ваньо карала всички комшии да лъжесвидетелстват. После лъжесвидетелят се оказва самият той. И още, и още… 

Както вече казахме, случаят „Александров“ се счита за класически пример на грешка в родното правораздаване. Но! Но! Участниците в случая все още са убедени, че призналият по-късно убийството Добриянов не е истинският извършител. „Александров не е, но май и Добриянов не е“ –подмятат те. Почеркът на трите убийства не съвпадал с този на ликвидирането на Вася. Добриянов е разстрелян скоро след 1987 г.
Разследването на грешката съвпада с времето на преустройство на социализма. Политика!

Библиография:

Инсулинови убийства – II-ра част