Защо маймунската шарка не е Covid-19
Повече от 250 случая na маймунска шарка са идентифицирани в Европа и Северна Америка от началото на май. Толкова много случаи, възникващи едновременно в различни страни, пораждат въпроса дали случаите са свързани и дали маймунската шарка се разпространява неоткрито в други общности. Отговорите на въпросите търси статия, публикувана във Vox.

По последни данни с маймунска шарка са диагностицирани 100 човека в Испания, 37 в Португалия, 56 в Англия и 23 в Канада към 23 май. Американските власти разследват още четири подозрителни случая, два в Юта и по един в Ню Йорк и Флорида. (Тези числа се променят бързо; епидемиолог от Оксфордския университет туитира връзка към импровизиран тракер, където можете да видите най-новите данни.)
„Органите за обществено здравеопазване по целия свят се опитват да разберат как са свързани помежду си и какви са причините“, каза Агам Рао (Agam Rao), специалист по инфекциозни болести и експерт по поксвируси в CDC.
Твърде рано е да се каже какво точно се случва и дали това огнище има епидемичен потенциал. Засега, каза Рао, обществеността не трябва да се притеснява твърде много.
„Рискът все още е много рядък“, каза тя, а щамът на маймунската шарка, който в момента се идентифицира, е сравнително лек.
След две години пандемията и дълбока социална изолация, новините за още един патоген, който се разпространява безпрепятствено, може да накара някои хора да искат да се хвърлят на слънце.
Но с маймунската шарка светът е изправен пред много различна ситуация, отколкото в първите дни на Covid-19. Маймунската шарка, за разлика от SARS-CoV-2, е известно заболяване. Има повече инструменти за предотвратяване и лечение – много повече, отколкото за Covid-19 в началото на пандемията – и както общественото здраве, така и широката общественост имат много опит в предприемането на действия за предотвратяване на разпространението на инфекцията. Въпреки това траекторията на огнището все още е неясна и експертите по обществено здравеопазване остават бдителни.
Какво е маймунска шарка?
/cdn.vox-cdn.com/uploads/chorus_image/image/70889422/greyscalemonkeypox.0.jpg)
Вирусите на маймунската шарка обикновено циркулират сред дивата природа в Централна и Западна Африка и обикновено се разпространяват при хората, когато ядат или имат друг близък контакт със заразени животни. Вирусът е открит за първи път при изследователски животни в CDC през 50-те години на миналия век (оттук и името „маймунска шарка“), а дълго време след това инфекциите при хора са спорадични, дори в страни, където много животни са заразени.
Все още случаите са редки – според CDC, Нигерия е докладвала за 450 случая от 2017 г., когато органите на общественото здравеопазване са забелязали повече случаи сред хората.
Инфекцията с вируса на маймунската шарка обикновено протича грипоподобно – с температура, главоболие, мускулни болки, подути лимфни възли и характерен обрив. Въпреки че маймунската шарка не е свързана с варицелата, характерният обрив при маймунска шарка прилича много на нея – започва с червени петна по устата и лицето, след което се разпространява към ръцете и краката. В продължение на четири-пет дни петната се превръщат в малки мехури, пълни с течност, често чувствителни при допир. След две седмици ерупциите придобиват форма на вдлъбнат диск и издигнати краища и започват да се образуват коричка.
:no_upscale()/cdn.vox-cdn.com/uploads/chorus_asset/file/23575738/GettyImages_909695428t.jpg)
Проучванията показват, че R0 на вируса – броят на хората, които хипотетично ще се заразят с заразната болест от човек, заразен с това заболяване – е сравнително нисък, някъде между едно и две.
„Този вирус не е толкова силно предаваем, колкото едрата шарка, или морбили, и със сигурност не колкото Covid“, отбелязва Ан Римоин (Anne Rimoin), епидемиолог по инфекциозни заболявания в Калифорнийския университет в Лос Анджелис с опит в маймунската шарка и други нововъзникващи заболявания.
Предаването може да стане чрез близък контакт с телесни течности на заразен човек, рани или предмети, които са докоснали течности или рани (като постелка). Вирусът може да се разпространи и чрез издишани капчици или аерозоли, които се задържат във въздуха. Но за разлика от Covid-19, където хората, които са заразени, могат да разпространят болестта, преди да се разболеят, маймунската шарка не се счита за заразна, преди хората да развият симптоми.
Има два преобладаващи щама на маймунската шарка – „западноафрикански“ и версията „от басейна на Конго“. От двете, версията за басейна на Конго се е разпространявала по-лесно от човек на човек и причинява повече смъртни случаи. Настоящото огнище е от западноафриканската версия.
Инфекцията обикновено не води до смърт в страни, където хората като цяло имат по-добър достъп до здравни грижи, които разрешават повечето инфекции с маймунска шарка.
В селските части на Африка, където достъпът до болнични грижи е по-нисък, инфекцията е довела до смърт при около 4 процента от хората, заразени с вируса.
Няколко лечения, одобрени за лечение на едра шарка, потенциално могат да бъдат използвани за лечение на инфекции с маймунска шарка, ако е необходимо. Но повечето случаи са относително леки – не е ясно дали някой от засегнатите в момента пациенти се нуждае или е получил някое от тези лекарства.
С какво се различават последните случаи на маймунска шарка?
Последните групи от случаи на маймунска шарка се различават от предишните групи по няколко начина.
Като начало, сегашното огнище включва много инфекции, които се случват едновременно извън африканските страни, където болестта циркулира сред дивите животни. „Никога не сме имали ситуация, при която толкова много случаи да са възникнали едновременно извън тези страни“, съобщава Рао.
Необичайното за последните случаи е, че много от заразените досега са се срещали с мъже, които правят секс с мъже (предаването на маймунска шарка преди това не е било свързвано със сексуални предпочитания или интимен контакт). Много от случаите се представят с групи от пъпковидни петна в областта на гениталиите – необичайно място, където започва обривът от маймунска шарка.
След като клиницистите поставят първите няколко диагнози сред мъже, идващи в клиники за сексуално здраве с необичайни обриви, клиниките за сексуално здраве започват да следят за случаи на маймунска шарка. Това не означава, че маймунската шарка циркулира само сред мъже, които правят секс с мъже, а някои инфекции са диагностицирани при хора, които не са гейове или бисексуални мъже.
„Намираме там, къде търсим“, коментира за STAT Мария Ван Керкхове (Maria Van Kerkhove), експерт по нововъзникващи болести и зоонози от Световната здравна организация, в интервю.
Ако тази епидемия от маймунска шарка се окаже свързана със сексуални връзки сред мъже, това не означава, че непременно е инфекция, предавана по полов път. Може просто да е въпрос на това кой се доближава достатъчно близо до заразен човек, за да се зарази. Други микроби, разпространявани чрез близък, но не конкретно сексуален контакт, преди това са причинявали групи от инфекции сред гейове и бисексуални мъже и студенти като менингит, заболяване, разпространявано от аерозили в близки контакти.

Маймунска шарка – какво трябва да знаем? (видео)
Доколко трябва да се тревожим от това огнище?
Освен че се опитват да разберат причината за настоящата епидемия и пътищата на предаване, органите на общественото здравеопазване работят за секвениране на вирусите, изолирани от отделни пациенти, за да разберат по-добре дали вирусът се е променил по някакъв начин, който може да го направи по-опасен или по-преносим.
За момента обаче няма причина да се смята, че вирусът е претърпял някаква значима мутация, разказва Рао.
Засега няма смисъл да се тревожим особено заради вирусите на маймунската шарка за себе си или близките си.
„Не се предава лесно от човек на човек, рискът за широката общественост е нисък“, отбелязва Римоин.

Маймунската шарка – разпространяваща се и все по-шокираща
И тъй като здравните работниици сега са нащрек за инфекцията, е по-вероятно да бъде разпозната бързо и бързо овладяна.
Дори голяма епидемия от маймунска шарка вероятно би била много по-лесна за овладяване от пандемията от Covid-19. От една страна, фактът, че вирусът не се счита за заразен, преди хората да проявят симптоми, може да затрудни хората да го разпространят несъзнателно. И освен това разполагаме и с терапии, и с отлични ваксини за защита на хората, които са изложени на най-висок риск от инфекция – органите на общественото здравеопазване във Великобритания в момента ваксинират близки контакти на случаите, за да предотвратят по-нататъшно разпространение на инфекцията.
Това не е нова болест – така че ако маймунската шарка стане много по-голяма епидемия, отколкото вече е, здравните власти са по-добре подготвени за контрола ѝ.
Петър Димитров
–––––––––––––––––––––––
Източник: Why monkeypox isn’t like Covid-19, Vox
3 Отговори
[…] Защо маймунската шарка не е Covid-19 […]
[…] Ще доведе ли маймунската шарка до епидемищ като Covid-19 […]
[…] Защо маймунската шарка не е Covid-19 […]