Цената на „безплатното“ здраве: Над 800 000 българи с ТЕЛК и масово доплащане
Българското здравеопазване на хартия е достъпно и солидарно, но на практика се е превърнало в едно от най-скъпите удоволствия за джоба на гражданите. Докато държавата гръмко анонсира милиарди в бюджетите и планира да спести 230 милиона евро от затягане на контрола над решенията на ТЕЛК (засягащи над 800 000 българи), истинският финансов шок за населението остава другаде – в аптеките и пред кабинетите за извънболнична помощ.
В ефира на предаването „Тази сутрин“ здравният икономист Аркади Шарков освети неудобните истини за българската здравна система, които поставят под въпрос реалната грижа на държавата за нейните граждани.
Илюзията за 8-те процента от БВП
Един от най-големите митове, поддържани от Министерството на финансите, е свързан с процента от брутния вътрешен продукт (БВП), който отива за здраве. Официалната статистика често борави с цифрата 8%. Истината обаче е много по-цинична.
В тези 8% са сметнати в едно както държавните пари, така и личните средства, които всеки от нас вади от портфейла си. Реалната картина показва, че държавата дава едва около 5% от БВП за здравеопазване, при средни нива за Европа от 8% публични разходи.
Нещо повече – прогнозите за периода 2027–2029 г. сочат, че макар бюджетът номинално да расте, неговият дял спрямо БВП ще намалява. „Намаляването, естествено, крие рискове от намаляване и на достъпа“, предупреждава Шарков.
36% доплащане: Когато пациентът е основният спонсор на системата
Данните на Европейската комисия са категорични: доплащането от джоба на българските домакинства достига рекордните около 36% от общите разходи за здраве. За сравнение, в голяма част от европейските страни този процент е в пъти по-нисък, защото публичният фонд покрива по-голямата част от нуждите.
Къде потъват парите на българския пациент?
- Лекарства: Лъвският дял от личните средства отива за медикаменти, тъй като списъкът с напълно реимбурсирани (безплатни) лекарства у нас остава силно ограничен.
- Извънболнична помощ: Прегледи при специалисти, изследвания и потребителски такси формират второто голямо перо, което хората плащат директно.
Когато публичното финансиране е толкова оскъдно, недоволството на хората расте. Парадоксът е, че гневът на пациентите обикновено се насочва към лекарите и медицинските специалисти на първа линия, докато истинският виновник остава в сянка.
По думите на Шарков: „Държавата не си върши работата и държавата не си плаща масрафа“.
Свещената крава: Защо 8% вноска вече не стигат?
Големият въпрос, който политиците избягват, е свързан с размера на здравноосигурителната вноска, която у нас е циментирана на нива от 8%. Здравните експерти отдавна алармират, че този модел е изчерпан. В развитите европейски държави средното равнище на здравните вноски е между 12% и 13%.
Задържането на ниска вноска, комбинирано с нисък дял от БВП, обрича системата на хроничен недостиг. В резултат на това гражданите плащат „скрито“ двойно – веднъж чрез осигуровките си и втори път в момента, в който се разболеят.
Накъде ще потекат парите от бюджета за здравеопазване за 2027 г.?
Между реформите на ТЕЛК и Националната детска болница
На този фон държавата се опитва да демонстрира мускули чрез затягане на контрола над ТЕЛК решенията с обещание за изцяло електронна процедура и край на опашките. Въпросът обаче е дали тези мерки ще пресекат реалните злоупотреби, или просто ще лишат от подкрепа най-уязвимите групи, за да се закърпи бюджетът.
Случаят с изграждането на Националната детска болница и липсата на дългосрочна визия за финансиране на извънболничната помощ само доказват, че българското здравеопазване се управлява „на парче“. Докато държавата продължава да прехвърля финансовата тежест върху болните, концепцията за безплатно и достъпно здравеопазване ще остане само красив лозунг от миналото.
Милионни инвестиции в столични болници и нов опит за сливане на градски лечебни заведения
