Всяка пета жена под 40 г. е с миома

Сн. МУ – Варна

Всяка пета жена под 40 години има миома, твърди проф. д-р Стефан Иванов от катедрата по Акушерство и гинекология към МУ – Варна.

Миомата е доброкачествен тумор на матката. Смята се, че в повечето случаи е хормонално обусловен – причинява се от повишена секреция на естроген от яйчниците. Влияние оказват и наследствени фактори. Стресът и пренапрежението също могат да се превърнат в отключващ момент за появата на това заболяване.

Много често миомата се комбинира и с друг тежък гинекологичен проблем – а именно, шоколадови кисти на яйчниците (ендометриоза). Напоследък се смята, че това е предраково състояние и нерядко води до безплодие. Счита се, че някои генетични предразположености и гени могат да са свързани с възникването на миома и особено ендометриоза -гени като BRCA 1 и BRCA 2. Това са първи данни и въпреки всичко тази информация може да доведе до подобряване на диагностиката и лечението. Миоматозните възли са няколко вида в зависимост от това къде са се появили. Те могат да са по повърхността на матката, в дълбочина на тялото й или в кухината й. Възможно е да се наблюдава съчетание и на трите вида.

„Около 20% от жените развиват миома около 40-годишна възраст.“  споделя  проф. д-р Стефан Иванов.

„Смята се, че в 80% от случаите миомата може да се повлияе от консервативно лечение, без операция. Една жена може да има миома и да не се налага операция. Към нея се прибягва, когато туморът се уголеми и по размери достигне 3-месечна бременност, обилно кръвотечение, неповлияващо се от консервативно лечение“, коментира още професорът.

Хирургична намеса се налага, когато се подозира злокачествено израждане на миомата, доказано чрез пробно абразио. Симптомите при наличие на миоматозен възел са чести обилни кръвотечения, които не се повлияват от консервативно лечение, болки ниско в корема и кръста, умора, задух, дори сърдечни оплаквания. Понякога в малък процент може да се стигне до саркоматозно израждане. При млади жени води до безплодие и често до анемия поради обилните кръвотечения, до инвалидизиране и невъзможност за работа. Лечението обикновено се състои в прилагане на кръвоспupaщи и хормонални препарати. Понякога се предписват и противозачатъчни таблетки с кръвоспираища цел.

Често наличието на миома се открива случайно при профилактичен преглед. За измерване големината на тумора се прави ехография, лапароскопия и сепарирано абразио (кюретаж), за да се установи дали има предракови клетки и да се отхвърли вероятността за карцином на ендометриума. Жените, на които са открити миоматозни възли, се подлагат на периодични гинекологични прегледи, за да се следи развитието им.

„В миналото миомата се оперираше задължително, като се премахваха възлите или много често и цялата матка. Сега се смята, че почти в 90% от случаите може да се избегне операцията, а миомата да се лекува по други методи.“разказва проф. д-р Стефан Иванов.

Модерното хирургично лечение включва хистероскопска резекция на възлите вътре в кухината на матката, последвано от антибиотично лечение и хормонална стимулация при млади жени, за да могат да забременеят. При по-възрастните с резектоскопа се постига облекчение на симптомите и избягване на хирургичното отстраняване на матката. Тези възли, които не могат да се „стопят“ чрез хормонално лечение, се изрязват чрез хистероскопия и специална ендоскопска техника, като престоят в болница е само един ден. Сега намират приложение нови медикаменти, които на практика „стопяват“ миоматозните възли и правят зачеването при млади жени възможно. Максимално редуциране на миоматозните възли настъпва в рамките на 12 седмици от започване на лечението. А при жени преди менопауза могат да доведат до постепенно навлизане в нея, да се избегне операцията и необходимостта от отстраняване на гениталните органи като матка, тръби и яйчници.
Медикаментите са инжекционни и се прилагат веднъж месечно. При неповлияване от медикаментозното лечение и при силно нарастване на миомата, се пристъпва към хирургичното отстраняване на матката, тръбите и яйчниците, особено когато жената е над 40-годишна възраст.

При пациентки, наближаващи климакса, някои лекари препорачват лъчелечение, което води до стопяване на миомата и спиране на кървенето и обратното й развитие. Напоследък се предписват препарати – така наречените ГТРХ-агонисти, които също намират приложение при лечението на ендометриоза (шоколадови кисти). Миомата претърпява обратно развитие (т. е. свива се) в климакса поради хормонални причини. Ето защо е важно да се прецени какво да се прави и как да се лекува докато настъпи менопауза.

____________________________________

Проф. д-р Стефан Иванов е роден е на 27.01.1956 г. в гр. София. Завършил медицина във ВМИ-Варна през 1982 г. От 22.03.1982 г. работи в АГО – гр. Тутракан и АГО – гр. Дулово като ординатор. От м. октомври 1983 г. работи във ВМИ – Варна, като асистент към Катедрата по АГ. От м. август 1987 г. работи в гинекологичната клиника на НОЦ като научен сътрудник ІІ-ра степен по онкогинекология. През 1987 г. придобива специалност по акушерство и гинекология, а през 1994 г. – специалност по онкология. През 1998 г. е престепенуван в научен сътрудник І-ва степен към Клиниката по онкогинекология при НОЦ- гр. София. От 05.03.07 г. д-р Стефан Иванов работи като хабилитиран доцент към Катедрата по АГ – МУ-Варна. От 24.04.2008 г. е избран за ръководител на Катедрата по АГ-гр. Варна. Придобити специалности: акушерство и гинекология и онкология. На 04.07.2001 г. защитава дисертационен труд на тема „Ранна диагностика на рака и преканцерозите на ендометриума чрез комбинирано прилагане на прогестеронов тест и утеруссонография”. Дисертационната тема е за придобиване на образователната и научна степен „доктор” с научна специалност „онкология” (шифър 03.01.46). На 03.02.2010 г. защитава дисертационен труд на тема “Прогностични фактори, преживяемост и съвременни тенденции при диагностицирани ендометриални карциноми, оперирани радикално с или без лимфна дисекция”. Дисертационната тема е за придобиване на образователната и научна степен “доктор на медицинските науки” по научната специалност „Акушерство и гинекология“