Меморандум за повишаване на стандартите и Стратегия за цялостно развитие на здравеопазването

Меморандум за повишаване на стандартите в здравеопазването и Стратегия за цялостно развитие на здравеопазването в Република Българи, пътна карта, включваща мерките и дейностите за изпълнение на стратегическите цели. Това бяха основните моменти в работата на форума „Активно гражданство за ефективно здравеопазване”, организиран от Националната пациентска организация (НПО), като част от X Национален конгрес на пациентските организации, проведен на 14 май т.г.

В работата на конгреса взеха усчастие д-р Александър Симидчиев, зам.-председател на Комисия по здравеопазването, проф. Антония Димова, декан на Факултет по обществено здравеопазване към Медицински университет – Варна, проф. д-р Христо Хинков, Дирекция Психично здраве и превенция на зависимост към НЦОЗА; адв. Мария Петрова, управител на кантора по медицинско право „ЛексМедика“, Аркади Шарков, Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), д-р Пенчо Пенчев, Български червен кръст и др.

Те се обединиха около становището, че системата на здравеопазването е недофинансирана, но в същото време и ограниченият финансов ресурс се използва неефективно и подкрепиха необходимостта от спешната ѝ цялостна дигитализация, във фокуса на която да бъде пациентът с неговите индивидуални нужди, както и задължителното му участие.

„Имаме необходимост нашите пациенти да бъдат по-често включвани във вземането на решения, тъй като те най-добре познават пътя, по който минават. Да, те имат лесен достъп до здравеопазване. Въпросът е, че решенията, които им се предлагат, са на парче, а когато трябва да се съберат тези парчета, те стигат до болница“, отбеляза председателят на Национална пациентска организация д-р Иван Вецев.

Специалистът по медицинско право и основател на кантора по медицинско право „ЛексМедика“ – адвокат Мария Петрова, отбеляза, че „ние имаме програми, но нямаме дългосрочни стратегии“. „За мен доброто здраве минава през 5 компонента – институционални, организационни, нормативни, финансови и обществени. И всички те са обвързани помежду си. Решението е активните граждани час по-скоро да желаят електронно здравеопазване и прозрачност на системата. На мен ми направиха впечатление данните за предотвратимата смъртност. Това е нещо изключително плашещо, защото това означава, че при други реакции и намеси от страна на държавата тези хора можеха да бъдат живи“, обобщи адв. Мария Петрова.

Зам.-председателят на Комисия по здравеопазването в 47-то Народно събрание д-р Александър Симидчиев, беше категоричен, че здравеопазването не е национален приоритет, затова, макар за двадесет години средствата да са се увеличили в пъти, делът им остава около 7% от брутния вътрешен продукт на страната. „В държавите, с които искаме да се сравняваме, средствата за здравеопазване са около 19% от БВП, при нас е 7%“, отбеляза д-р Симидчиев. И попита: „Какъв е смисълът да се дадат много пари за лечение на заболяване, което е хванато малко преди смъртта? Ние имаме нужда да инвестираме в превенция и профилактика на много по-ранен етап. В същото време Касата инвестира ниско едноцифрено число в превенция и профилактика, а в късните етапи на лечение – двуцифрено число“.

Доскорошният дългогодишен директор на Националния център по обществено здраве и анализи проф. Христо Хинков цитира изследване за факторите, които влияят върху здравната популация на населението, което постоянно се актуализира в различни страни, но общото е, че делът на влиянието на здравните системи се запазва около 10% спрямо дела на всички фактори. Според изследването най-голямо влияние – около 40%, има личното поведение.

Здравеопазването у нас – програми, без дългосрочни стратегии

Влиянието на икономическите фактори е около 30-35%, останалият дял си поделят околната среда и наследствени фактори. „Ние нямаме отношение към собственото си здраве и очакваме държавата или поредния министър, или политическата сила да реши този проблем. Това някой трябва да го възпитава и трябва да се започне от първите 7 години. Това е изключително важно и това е работата на една пациентска организация, защото очевидно на държавно ниво това не може да се случи“, смята проф. Хинков.

Според здравният икономист Аркади Шарков, ако хората получават накрая сметка за лечението си и в нея е отбелязано колко е платила за конкретното му лечение държавата през солидарната осигурителна система и колко самият пациент, именно тогава те ще се научат да ценят здравето си повече, защото ще видят, че нищо не е безплатно, просто не го плащат те. И за него проблем е липсата на стратегии, защото политиците искат да видят резултати в краткосрочен план, а не след 10-15 години, което е невъзможно.

Според д-р Иван Вецев проблемът е в липсата на едно много важно звено в здравната система – медицинската медиация, чиято роля е именно да разяснява на пациентите какво поведение трябва да имат и защо е наложително да спазват лекарските препоръки. Той смята, че това е роля, която пациентските организации могат да поемат.

Д-р Пенчо Пенчев от Българския червен кръст заяви, че според него здравната стратегия трябва да бъде написана от пациентските организации, а не от политиците, защото:

„Политиците се сменят, но проблемите остават и пациентските организации са тези, които трябва да упражняват натиск върху политиците нещата да се случват“.

В рамките на втората част на събитието се проведе сесия, в която чрез видео обръщение се включи бившият генерален секретар на Европейския пациентски форум – г-жа Никола Бедлингтън. Тя представи добри практики от Европа за активни граждански общества в здравеопазването и обърна специално внимание, че пациентските организации следва да имат пълен консенсус помежду си за това, което искат от политиците и за начините как да бъде постигнато. „Ако има разногласия, това дава отлична възможност на политиците да не предприемат никакви действия, така че единодушието и единодействието са от ключово значение за успеха“, подчерта Бедлингтън.

Мнението на Медицински съвет е важно от гледна точка на експертизата

По време на заключителната част от сесията, където се проведе и дискусията по приемане на Меморандума за повишаване на стандартите в сектора, се оформиха изключително интересни предложения. Сред акцентите беше и поставянето на приоритет върху диагностиката, лечението и рехабилитацията на пациентите с редки болести и активно включване на България във всички 24 референтни мрежи в ЕС по редки болести. Решението се взе, след като бяха изнесени стряскащи данни за отношението на държавата към пациентите с редки болест. Според тях, в световен мащаб около 5% от населението страда от редки болести, което означава, че у нас има около 350 000 пациенти, страдащи от тях.