Здравният модел на кръстопът: Кога медицината у нас ще спре да бъде само „минус“ в бюджета?
Държавата трябва да спре да разглежда здравеопазването единствено като разходно перо и да започне да го възприема като сериозна възможност за инвестиции. Това заяви здравният икономист Аркади Шарков в интервю за предаването „Lege Artis“ по Българското национално радио (БНР). Според него страната ни притежава огромен потенциал за привличане на високотехнологични капитали благодарение на дългогодишните си традиции и висококвалифицираните медицински кадри.
Според Шарков държавата трябва да разглежда здравеопазването не само като разход, но и като инвестиция. Той даде пример с участието си в GLOBSEC Forum в Прага, където са били обсъждани възможностите за връщане на производства на активни вещества за лекарства в Централна и Източна Европа.
Източването на НЗОК
По повод разкритията за злоупотреби със средства на НЗОК Шарков заяви, че контролът и необходимостта от допълнително финансиране трябва да вървят паралелно. Според него бюджетите за здравеопазване нарастват навсякъде заради фактори като иновациите и застаряването на населението. По думите му злоупотребите трудно могат да бъдат изчислени, тъй като става въпрос за нелегални действия.
Шарков посочи, че новите възможности на Националната здравноинформационна система позволяват по-добро проследяване на пациентите и по-ефективен контрол, но са необходими и проверки на място от страна на институциите.
Лекарства от Европа за Европа
Шарков подчерта, че в контекста на глобалните геополитически промени България има реален шанс да се превърне в дестинация за изнасяне на производства на активни лекарствени вещества обратно в Централна и Източна Европа. За целта обаче е необходима целенасочена държавна политика, която да стимулира иновациите и да превърне сектора в двигател на икономически растеж, а не в тежест за бюджета.
Скритият дефицит в НЗОК
Икономистът алармира за сериозен скрит дефицит в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), който възлиза на общо около 800 милиона лева . Тази сума включва:
- 500 млн. лв. очаквани възстановявания от фармацевтичния сектор.
- 260 млн. лв. неразплатени дейности към болничните заведения.
Според експерта сегашният модел за механично пълнене на бюджета чрез вдигане на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход е неустойчив в дългосрочен план.
Кой издържа системата?
Демографският натиск и застаряването на населението неминуемо увеличават разходите за здраве в световен мащаб. У нас ситуацията се усложнява от факта, че близо 60% от ресурса в НЗОК се осигурява от едва една трета от населението — работещите в частния сектор.
Шарков обърна внимание и на контрола в системата. Макар дигитализацията чрез Националната здравноинформационна система (НЗИС) да дава отлични възможности за проследяване на пациентския поток, институциите трябва задължително да провеждат и физически проверки на място, за да се гарантира прозрачност и ефективност на разходите.
