Експертите: Повече инвестиции в превенция и профилактика на много по-ранен етап
Ефективното изразходване на наличния финансов ресурс и въвеждането на индикатори за отчитането му, инвестиране в профилактиката и ранното диагностициране на заболяванията, кадровата обезпеченост и необходимостта от по-широко пациентско включване са сред ключовите приоритети, гарантиращи подобряване на системата на здравеопазването в България. Това бяха темите, които водещи специалисти в областта на здравеопазването, посочиха като решаващи за доброто здравеопазване у нас.
В експертната дискусия, взеха участие д-р Александър Симидчиев, зам.-председател на Комисия по здравеопазването, адв. Мария Петрова, управител на кантора по медицинско право „ЛексМедика“, проф. Антония Димова, декан на Факултет по обществено здравеопазване към Медицински университет – Варна, проф. д-р Христо Хинков, Дирекция Психично здраве и превенция на зависимост към НЦОЗА; Аркади Шарков, Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), д-р Пенчо Пенчев, Български червен кръст и др.
Участници и гости на събитието се обединиха около становището, че системата на здравеопазването е недофинансирана, но в същото време и ограниченият финансов ресурс се използва неефективно. Те подкрепиха необходимостта от спешната ѝ цялостна дигитализация, във фокуса на която да бъде пациентът с неговите индивидуални нужди, както и задължителното му участие – чрез пациентските организации, във вземането на решения за подобряването на ефективността на българското здравеопазване. Голяма част от участниците видяха мястото на пациентските организации в работата по изграждане на здравна култура в населението.
„Имаме необходимост нашите пациенти да бъдат по-често включвани във вземането на решения, тъй като те най-добре познават пътя, по който минават. Да, те имат лесен достъп до здравеопазване. Въпросът е, че решенията, които им се предлагат, са на парче, а когато трябва да се съберат тези парчета, те стигат до болница“, отбеляза председателят на Национална пациентска организация – д-р Иван Вецев.
Здравеопазването не е национален приоритет, затова, макар за двадесет години средствата да са се увеличили в пъти, делът им остава около 7% от брутния вътрешен продукт на страната. „В държавите, с които искаме да се сравняваме, средствата за здравеопазване са около 19% от БВП, при нас е 7%“, отбеляза д-р Симидчиев. И попита: „Какъв е смисълът да се дадат много пари за лечение на заболяване, което е хванато малко преди смъртта? Ние имаме нужда да инвестираме в превенция и профилактика на много по-ранен етап. В същото време Касата инвестира ниско едноцифрено число в превенция и профилактика, а в късните етапи на лечение – двуцифрено число“. Това мнение изказа д-р Александър Симидчиев, който е и член на Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество.
Специалистът по медицинско право и основател на кантора по медицинско право „ЛексМедика“ – адвокат Мария Петрова, отбеляза, че „ние имаме програми, но нямаме дългосрочни стратегии“. „За мен доброто здраве минава през 5 компонента – институционални, организационни, нормативни, финансови и обществени. И всички те са обвързани помежду си. Решението е активните граждани час по-скоро да желаят електронно здравеопазване и прозрачност на системата. На мен ми направиха впечатление данните за предотвратимата смъртност. Това е нещо изключително плашещо, защото това означава, че при други реакции и намеси от страна на държавата тези хора можеха да бъдат живи“, обобщи адв. Мария Петрова.
Колкото по-стриктен е законодателят, толкова по-добри са резултатите в здравеопазването
Според проф. Христо Хинков факторите, които влияят върху здравната популация на населението, което постоянно се актуализира в различни страни, но общото е, че делът на влиянието на здравните системи се запазва около 10% спрямо дела на всички фактори. Според изследването най-голямо влияние – около 40%, има личното поведение. Влиянието на икономическите фактори е около 30-35%, останалият дял си поделят околната среда и наследствени фактори. „Ние нямаме отношение към собственото си здраве и очакваме държавата или поредния министър, или политическата сила да реши този проблем. Това някой трябва да го възпитава и трябва да се започне от първите 7 години. Това е изключително важно и това е работата на една пациентска организация, защото очевидно на държавно ниво това не може да се случи“.
Според Аркади Шарков – икономист, ако хората получават накрая сметка за лечението си и в нея е отбелязано колко е платила за конкретното му лечение държавата през солидарната осигурителна система и колко самият пациент, именно тогава те ще се научат да ценят здравето си повече, защото ще видят, че нищо не е безплатно, просто не го плащат те. И за него проблем е липсата на стратегии, защото политиците искат да видят резултати в краткосрочен план, а не след 10-15 години, което е невъзможно.
Меморандум за повишаване на стандартите и Стратегия за цялостно развитие на здравеопазването
Експертите призоваха за поставянето на приоритет върху диагностиката, лечението и рехабилитацията на пациентите с редки болести и активно включване на България във всички 24 референтни мрежи в ЕС по редки болести.
