Старата нова идея за отпадането на клиничните пътеки – дали и кога?
Правителството смята, че клиничните пътеки трябва да отпаднат като начин за остойностяване на услугите в здравната система и обмисля конктетни стъпки в тази насока. Затова говори вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев на заседанието на бюджетната парламентарна комисия, където на първо четене беше приет бюджетът на Здравната каса (НЗОК) за настоящата година.
Според министър Василев клиничните пътеки са остарял вариант за финансиране в здравната система:
„Поне на първо време най-вероятно трябва да има ребалансиране, а след това да се премине към по-модерни начини на финансиране, но това, както знаете, изисква доста внимателен контрол, за да не избухне финансово цялата система“.
Бившият здравен и финансов министър Кирил Ананиев и настоящ депутат от ГЕРБ, също е на мнение, че клиничните пътеки са неактуален метод за финансиране
„Дори и след като се изясни и се приеме от обществеността, включително и от гилдията, промяната в модела на финансиране, е необходимо поне половин година, докато се променят всички нормативни актове. Така че, хубаво е да започне да се мисли още от днес“.
Идеята за отпадането на клиничните пътеки не е нова. Още преди 10 години – през 2011 г. тогавашният здравен министър д-р Стефан Константинов обяви, че клиничните пътеки ще отпаднат, а болниците ще получават от следващата година средства за лечението на пациенти за реално нужните и извършени манипулации, а не по строго определените в клиничните пътеки дейности. Идеята намери своето прераждане прди ден, по време на обсъждането на бюджета на НЗОК.
Според министър Василев реформата ще става поетапно, за да не „избухне“ финансово системата, уточни министър Василев, но не конкретизира кога управщващите възнамеряват да да пристъпят към конкретни действия.
Друга наложителна смяна, съгласно Василев, е методът, по който се договарят цените на медикаментите и медицинските произведения. В момента частните лечебни заведения ги купуват без търгове за публични поръчки, поради което има и наказателна процедура за България.
„Може касата да купува, а те да употребяват от обща инвентарна скица“, счита вицепремиерът.
В бюджета на Здравната каса за тази година се залагат повече пари за доболнична помощ, като акцент има върху профилактиката и ранната диагностика.
Предвидено е общо разходите за здраве да са в размер на 6.050 млрд. лв., което е с 604 млн. лв. повече спрямо миналата година. Толкова са и заложените приходи и трансфер. Чистите здравноосигурителни приходи за 2022 г. се планира да са в размер на 5.802 млрд. лв., като 3.759 млрд. лв. ще са от здравноосигурителни вноски.
20-25% увеличение на клиничните пътеки иска ББА
Приходите от вноски ще се вдигнат с 433.88 млн. лв., а трансферите – с 263.21 млн. лв., който се дължи на промяна в размера на пенсиите, на увеличение на минималната работна заплата и на ръста от 5 на сто от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за безработните, децата, социално слабите и др.
Положителна стъпка е, че има повишаване на приходите и на разходите, но той не е достатъчен за цялостна реформа, коментира омбудсманът Диана Ковачева. В бюджета не са предвидени достатъчно средства към различни сектори на здравеопазването и по-специално за медицински изделия, добави Ковачева.
Всички препоръки, дадени за извънболничната помощ са намерили място в бюджета. 300 млн. лева повече, предвидени в извънболничната помощ е сигнал, че усилията на НЗОК ще бъдат насочени в профилкатиката. Това е и рамката при която ще протекат разговорите с БЛС и БЗС, посочи управителят на НЗОК Петко Салчев.
