Защо здравната система деградира и къде потъват парите

Случаят с отчетените хиляди хоспитализации е симптом на много по-дълбок проблем в българското здравеопазване, а поредната проверка няма да го реши. Около тази теза се обединиха бившият здравен министър д-р Мими Виткова и бившият директор на „Пирогов“ доц. Спас Спасков в ефира на Bulgaria ON AIR.

Според тях проблемът трябва да се търси в самия модел на здравната система – начина на финансиране на болниците, недостатъчния текущ контрол и разпределението на ограничения ресурс между все повече лечебни заведения.

„Странно ми е, че здравната система е деградирала до такава степен. Това е университетска болница. Как е възможно да се стигне до това морално дъно?“, попита Виткова.

Тя обърна внимание на мащаба на отчетената дейност в пловдивската УМБАЛ „Свети Георги“  – около 24 000 клинични пътеки за три години.

„Всеки ден са влизали и излизали по 30 и повече пациенти. Къде са всички институции досега, които не са видели нищо?“

Контролът не трябва да започва след скандала

Виткова отправи критики към реакцията на Министерството на здравеопазването.

„Най-позорното е, че Министерството на здравеопазването дава брифинг и обявява: от днес започва контрол. Правим контрол при сензация, а не текущ“, заяви тя.

Доц. Спасков отбеляза, че подобни случаи не се появяват за първи път, а периодично се стига до акции и проверки. Според него въпросът е защо системата продължава да създава условия за такива практики.

„Трябва да разгледаме въпроса като цялостна здравна система, а не отделно. Проблемът е, че цялата здравна система действа в нездрави условия.“

По думите му многократно е поставян въпросът за недооценените клинични пътеки. Спасков предупреди, че ако подобни практики бъдат прекратени, без едновременно да бъде променен моделът на финансиране, част от лечебните заведения може да изпаднат в тежко финансово положение и дори фалит.

„Трябва да лекуваме здравната система изцяло“, подчерта той.

От 144 болници през 90-те до над 340 днес

Според Виткова коренът на проблема е много по-дълбок и е свързан с превръщането на здравеопазването в пазар.

„Консумираме плодовете на пазара в здравната система. Обявихме здравната система за пазар и я докарахме до сергия. Медицината отстъпи пред парите„, заяви тя.

По думите ѝ през 90-те години в България е имало 144 болници, докато днес те са над 340.

Виткова не се съгласи с тезата, че увеличеният брой лечебни заведения не е проблем, дори ако броят на леглата остава сравнително непроменен.

„Дори и без увеличение на болничните легла има сгради, апаратура, персонал. Три пъти повече средства са необходими за издръжка. Искаме с ограничен ресурс да поддържаме повече болници. Издържаме излишни структури“, посочи тя.

Бившият здравен министър обърна внимание и на размера на доплащането от пациентите. В България то достига 30-40%, докато в Германия и Франция е около 8-10%.

Европейско здравеопазване с много по-малко пари

Доц. Спасков постави акцента върху средствата, с които разполага здравната система. Според него те остават значително по-малко в сравнение с редица европейски държави.

Той даде пример с разходи за здравеопазване от около 5000 евро на човек в други европейски страни срещу около 700-800 евро в България.

„Иска ни се да имаме едно и също – не е възможно. С тези пари може да се извърши определен обем работа. Ако е по-евтино, проблемът се прехвърля към заплатите“, заяви доц. Спасков.

Според него недостигът на средства отваря възможност за различни начини лечебните заведения да компенсират финансовия натиск – включително чрез недопустими практики.

„Изключително лошо е да живеем в условията на лъжа“, подчерта бившият директор на „Пирогов“.

Виткова се съгласи, че проблемите не може да бъдат решавани „на парче“, а е необходима промяна в цялостния модел.

Технологиите да спират нарушенията преди плащането

По конкретния случай доц. Спасков очаква да бъдат установени виновни лица, но според него това само по себе си няма да реши проблема.

Като възможност за по-ефективен контрол той посочи използването на новите технологии. Чрез автоматизирани проверки може да бъдат засичани необичайни отклонения в отчетената болнична дейност още преди НЗОК да извърши плащането.

„Трябва да управляваме този риск от спекулации“, препоръча доц. Спасков.

Виткова предупреди, че последиците от подобни случаи не са само финансови.

„Това, което се случва, руши доверието на хората в лекарите“, заключи тя.