Окислението на организма, от което се боят – има ли го или не?

Теорията за подкиселяването и свързаната с нея алкална диета, не е нищо повече от модерна теория, която по никакъв начин няма да повлияе на здравето ви. Преминаването към разнообразна, балансирана диета, която включва както растителни, така и животински храни, е най-доброто нещо, което можете да направите за тялото си. Това показват редица статии, публикувани в престижни списания.

Според привържениците нам киселиннта теория и съответно на алкалните диети, атрупването на киселинни отпадъци във вътрешната среда на тялото, а именно – в кръвта, интерстициалната течност и лимфата – води до т. нар. ацидоза или нарушаване на рН баланса, а от там началото на редица болести и разбира се, ускорено стареене на организма.

Счита се, че ацидозата се появява, когато нивата на рН в кръвта спаднат под нормалните стойности от 7.35 до 7.45. Само кръв с нормална алкалност може да осигурява на организма основни хранителни вещества и да премахва киселинните отпадъци.

Кое му е страшното на окислението?

Киселинните отпадъци представляват естествен страничен продукт от клетъчния метаболизъм. В зряло човешко тяло има около 60 трилиона клетки със среден жизнен цикъл от 4 седмици. В края на цикъла всяка клетка се разделя на две генетично еквивалентни единици. Само половината от новообразуваните клетки обаче са предназначени за по-нататъшно развитие. Останалите ще се превърнат в киселинни отпадъци.

Отрицателните фактори, свързани с околната среда и начина на живот, влошават ситуацията, тъй като те не само насърчават натрупването на киселинни отпадъци, но и пречат на тяхното елиминиране. Въпреки това, естественият процес на стареене също си казва думата – вътрешната среда на тялото има склонност да се подкиселява с течение на времето. Често става така, че след 45-годишна възраст тялото загубва способността си да се освобождава от натрупаните киселинни отпадъци и започва да ги съхранява в различни части на тялото.

Затова, антиокидантите са на особна почит. Съществува теория, според която използването на сода за хляб, водороден прекис и други вещества, с които обикновено почистваме стари петна по дрехите, алкализираме тялото и го правим здравословно. Нека да разберем, така ли е?

Привържениците на тази теория твърдят, че подкисляването на организма води до остеопороза, рак, намален имунитет и всякакви възпалителни процеси. Подкисляването на организма се насърчава от употребата на кисели храни. Списъкът се различава от източник до източник, но като цяло изглежда така:

• червено месо (в по-малка степен бяло месо, яйца и риба);
• захар, подсладители и всичко, което ги съдържа;
• какао и неговите производни;
• кофеин;
• млечни продукти;
• зърнени храни;
• продукти от брашно;
• ориз, царевица.
• Лошите навици, липсата или излишъкът от физическа активност също водят до подкисляване.

Почти всички зеленчуци, бобови растения, билки, плодове и редица ядки се считат за здравословни храни, антиоксиданти – тоест алкални. Методите за алкализиране включват пиене на вода с лимонов сок, вода с водороден прекис и др. на гладно. Предполага се, че консумирайки такива храни, ние алкализираме организма и увеличаваме неговата устойчивост към почти всички болести в света. И обратно, като ядем кисели храни, ние допринасяме за развитието на определени заболявания.

Началото на теорията за окисляването

Историята на теорията за подкисляване датира от 19 век, когато физиолозите изследваха ефекта от диетата върху киселинността на урината, за да разберат каква роля играят бъбреците в регулаторните механизми на тялото. Френският биолог Клод Бернар, провеждайки експеримент върху зайци, промени диетата си от предимно растителна към предимно животинска – в резултат имаше промяна в урината от по-алкална към по-кисела.

Това наблюдение вдъхновява други учени през 1912 г. да експериментират върху изгарянето на храна, за да определят киселинността на пепелта. Те откриха, че някои продукти оставят кисела пепел, други – алкална, и предположиха, че подобни процеси могат да се случат в човешкото тяло. За да работи тази теория, трябва да приемете, че храната наистина може да повлияе толкова много на киселинността на нашето тяло.

Как организмът поддържа киселинно-акиселинното равневесие?

Киселинно-алкален баланс – относителното постоянство на киселинно-алкалното съотношение на вътрешната среда на тялото. Това явление е част от хомеостазата – способността за саморегулация. Хомеостазата е едно от основните свойства на всеки жив организъм. Концепцията е формулирана за пръв път, между другото, също от Клод Бернар. Възможно ли е учен да обяви, че способността на живия организъм да се саморегулира, може да бъде значително нарушен само чрез ядене на пържени яйца и царевица?

Нека си припомним концепцията за ph – концентрацията на водородни йони. Неутрален (т.е. не киселинен и не алкален) ph е 7, под 7 – киселинен ph, над 7 – алкален.

Кръвта ни има тесен рН диапазон – от 7,35 до 7,45. Това е в интерес на организма и е напълно способно да поддържа това ниво. Ако ph се измести над 7.45, това състояние се нарича алкалоза. Ако е под 7,35, това е ацидоза. И в двата случая ензимните системи спират да работят нормално, синтезът на АТФ (аденозин трифосфорна киселина – доставчик на енергия за биохимични процеси) в клетките се нарушава, нервната проводимост се нарушава, в по-тежки случаи човек може да загуби съзнание и изпадат в кома. Кома, разбира се, може да не е, но като цяло такива състояния не са причина, а следствие от заболяването и не са свързани с повечето хора. Примери:

• респираторна ацидоза при тежка пневмония;
• тежко алкохолно отравяне;
• кетоацидотична кома при захарен диабет и др.
• Поради факта, че киселинно-алкалният баланс не осигурява излишък на киселини или основи, както подсказва името, дори на този етап фиктивната необходимост от алкализиране изглежда несъстоятелна.

Кои органи поддържат алкално-киселинното равновесие

В нашето тяло непрекъснато протичат метаболитни процеси, а крайните продукти на тези процеси са въглеродна и млечна киселини, въглероден диоксид, водородни йони и много други. Всичко това трябва да се изхвърли, като същевременно се поддържа тесен коридор ph, в който можем да функционираме нормално. Тъй като дори малките промени в рН на кръвта могат да доведат до неприятни последици, нашето мъдро тяло е осигурило няколко нива на защита от „токсини и токсини“, които действат стриктно и безупречно. Буферните системи на кръвта, белите дробове и бъбреците участват най-активно в регулацията на рН.

Бъбреците – те спомагат за свързването на водородните йони, натрупващи се в кръвта, с бикарбонат HCO3 и превръщат всичко това във въглеродна киселина H2CO3, която се разпада на вода и въглероден диоксид. Издишваме въглероден диоксид с дробовете си, а бъбреците допълнително произвеждат бикарбонат. Веднага след като има по-малко киселини, интензивността на бъбреците леко намалява.

Излишните алкали и киселини се отделят чрез бъбреците с урината и в зависимост от примесите те ще бъдат кисели или алкални. Това обаче се отнася изключително за свойствата на самата урина и свойствата на вътрешната среда остават непроменени.

Белите дробове – основни примери за интензивна белодробна работа – човек се задушава, ако тича бързо или върши тежка физическа работа.

Тоест в един момент киселинността достига такава граница, че се задушаваме напълно и ни трябва време, за да си поемем дъх. По време на засилено дишане белите дробове се освобождават от излишния въглероден диоксид. Когато концентрацията на CO2 намалее, спираме да дишаме често. Тоест, за разлика от бъбреците, белите дробове по-бързо връщат кръвта до нормалното ниво на ph.

Така че, леко изместване на ph моментално ще бъде компенсирано или от белите дробове, или от бъбреците.

Основите на теорията за окислението

Подкисляването провокира развитието на остеопороза
Това се отнася до следното: твърди се, че остеопорозата се дължи на факта, че когато се погълне кисела храна, тялото компенсира подкисляването на кръвта чрез освобождаването на калциеви йони и това води до крехкост на костите. Поддръжниците на този постулат разчитат на такъв аргумент като резултатите от единичен анализ на урината.

Тези данни обаче не са информативни поради факта, че калциевите соли се отделят с урината всеки ден. И това само показва, че сте яли нещо, съдържащо калций, то се е абсорбирало и еквивалентният му дял се е отделял от бъбреците.

Последователността на тази теория може лесно да бъде проверена с помощта на денситометрия. Денситометърът се използва за оценка на промените в костната плътност, костната минерализация и др. Разбира се, такива изследвания са провеждани и не е открита връзка между киселинната диета и разграждането на костите.

Обичайната алкална диета вероятно ще бъде фина вегетарианска диета. Помислете, колко хора мислят за това как да получат дневния си прием на протеини от бобови растения? В този случай именно този тип хранене ще допринесе за слабите кости.

Използва се умерено, животинският протеин помага за укрепване на костната тъкан чрез увеличаване на синтеза на колаген, който е необходим за образуването на костна матрица.

Ракът се развива по-добре в исела среда

Връзката между киселата диета и рака се основава на теорията на нобеловия лауреат Ото Варбург, че раковите клетки възникват от намалено митохондриално дишане. По време на експеримента ученият открил, че раковите клетки използват безкислородна храна. Това явление се нарича ефект на Варбург, чиято функция все още е отворена. Привържениците на теорията за подкиселяването спекулират с името на учения и хипотезата, която вече беше опровергана 50 години по-рано, че замяната на вида на клетъчното хранене е основната причина за рака. Това обаче е по-скоро следствие или характерен ефект от причиняващите рак мутации. Раковите заболявания се справят добре в кисела среда, но алкалната среда работи също толкова добре. Освен това самият тумор генерира големи количества млечни киселини. Туморите се хранят с глюкоза и я рециклират чрез анаеробни процеси, което води до образуването на киселини.

Киселата диета провокира хронични заболявания

ьКрайната теза е, че здравето може да се подобри чрез избягване на кисели храни. По ирония на съдбата тук има зрънце истина, въпреки че това няма нищо общо с промяната в киселинността. Всичко е болезнено просто и се свежда до балансирана диета, богата на разнообразие от зеленчуци и умерени количества плодове, с достатъчно протеини и мазнини. Всички също знаят, че консумацията на рафинирани храни, алкохол и червено месо трябва да се дозира. Разбира се, няма смисъл да се преминава към диета изцяло от броколи и пилешки гърди. Просто трябва съзнателно да се отнасяте към консумацията на храна.

В заключение искаме да цитираме няколко факта от биографията на Робърт О. Йънг, известен популяризатор на алкални диети. Преди няколко години той беше осъден за практикуване на медицина без лиценз. Той се представи като лекар, какъвто всъщност никога не е бил, и убеди няколко пациенти с рак да изберат алкална диета пред нормалното лечение, което доведе до няколко смъртни случая.

П. Панайотова

––––––––––––––––––
Източник: Acid/alkaline ash diets: time for assessment and change

Causal assessment of dietary acid load and bone disease: a systematic review & meta-analysis applying Hill’s epidemiologic criteria for causality, Nutrition journal

The Alkaline Diet: Another Cancer and Diet Claim, American instirute for Cancer Recearch

The molecular biology of cancer, Nacional Library of Medicine

pH Miracle Living “Dr.” Robert O. Young is finally arrested, but will it stop him?, Science-Based Medicine