Проф. Панайот Куртев: И при най-малкия проблем с храносмилателната система, обърнете се към лекар

„И при най-малкия проблем с храносмилателната система, обърнете се към лекар, защото ранната диагностика е предпоставка за успешно лечение“, съветва проф. д-р Панайот Куртев – хирург онколког, началник на Клиниката по коремна хирургия в УСБАЛО – София, един от водещите специалисти по рак на колона и ректума у нас.

– Професор Куртев, как накратко бихте охарактеризирали понятието „рак“?

Ракът е заболяване, свързано с нарушение на равновесието между производството на нови клетки и тяхната смърт, т.е. налице е неконтролируемо възпроизводство на нови клетки с нарушена функция.

– Защо става така? Защо боледуваме от рак?

– На този етап е много труден отговорът на въпроса защо боледуваме от рак. Отговорни за това са много фактори, но като цяло няма отговор.

– Кои са факторите, които имат отношение към възникването на рака?

– Има данни които говорят, че замърсяването на околната среда и изкуствените храни, тютюнопушенето, някои лекарства и стресът допринасят за ускоряването на развитието на раковия процес. Но в същото време ракът не е от вчера. Рак е имало и в миналото, когато хората са се хранили различно, околната среда е била друга, това обаче не омаловажава ролята на изброените фактори. В наше време са известни повече от 100 канцерогена.

– Каква е ролята на генетичната предразположеност, когато става дума за онкологични заболявания? 

– С развитието на генетичните проучвания и установяване на генома на човека все повече се налага мнението, че основно значение за развитието на онкологичните заболявания е генетичната предиспозиция. За разлика от генетично обусловените заболявания, т.е. когато имаме генетичен дефект, при генетичната предиспозиция заболяването може както да се прояви така и да не се прояви. Намесват се много външни и вътрешни фактори.  

– Какви са най-честите онкологични заболявания във вашата практика, с които ви посещават пациентите?  

– Ракът на дебелото черво и ректума, ракът на стомаха, млечната жлеза, ретроперитониалните тумори и др. Колоректалният рак например е широко разпостранено социално значимо заболяване. То поставя сериозни проблеми в областта на профилактиката, диагнозата и лечението.

– Да поговорим за колоректалния карцином (на дебелото и правото черво). Вие сте един от най-добрите специалисти в тази област. Какво е място на колоректалният карцином сред злокачествените заболявания при мъжете и жените?  

– Според статистиката заболеваемостта от рак на колона при мъжете е 9%, жените – 8.6%; за рака на ректума – при мъжете 7.5%, жените – 5% т.е. При мъжете колонът е на трето място след белия дроб и простатата, а ректумът е на пето място. При жените ракът на колонът е на трето място след гърдата и тялото на матката. Ракът на ректума (на правото черво) е на шесто място, като е изпреварен от шийката на матката и яйчниците. Смъртността е при мъжете мъже – колон – 9.2%, при жените –10.8%. Ректум – мъже – 5.2%, жени – 4.8% Всяка година по света от колоректален рак заболяват около 1 милион и загиват 500 000 човека.  
 
– Казахте по-горе, че храненето и начинът на живот имат значение за появата на рак. Доколко това се отнася за колоректалния карцином (КРК)?

– За развитието на колкоректалния карцином, освен генетичните фактори, има все повече доказателства за ролята на факторите на заобикалящата среда и начина на живот. За разлика от другите злокачествени заболявания, КРК е свързан с множество променливи фактори, които трудно могат да се определят количествено – напр. тютюна и злоупотребата с него. Тази оценка е много трудна. Въпреки че никотинът не е директно свързан с риска от рак на колона и ректума, в многобройни проучвания се установява големият риск от развитие на аденоматозни полипи при пушачи. Установена е положителна връзка между никотина, аденоматозните полипи и колоректалния карцином, като рискът се оценява в 11% вероятност за заболяване при жените от рак на колона и 22% за рак на ректума при мъжете.  
 
Затлъстяването също е рисков фактор за развитието на някои видове колоректални тумори – например аденоми.

Енергийният прием е свързан с усвояването на „добри и лоши” хранителни съставки, като фолати, калций, червено месо и нехранителни фактори, като физическа активност, затлъстяване и други, които сами по себе си са свързани с развитието на колоректалния карцином. Установено е значително увеличаване на риска от рак на колона, независимо дали се приемат мазнини, протеини или въглехидрати.  

Физическа активност изключително много проучвания доказват протективния ефект на физическата активност върху риска от заболяване на рак на колона и по-малко върху рака на ректума. Установена е обратнопропорционална връзка между физическата активност и концентрациите на простагландин (PGE2) в ректалната мукоза. Това предполага, че съществува механизъм, чрез който физическата активност променя риска от заболяването на колона чрез директно повлиява на локалната синтеза на PGF2 и други простаноиди. Друг механизъм, чрез който се обяснява влиянието на физическата активност върху намаляването на риска от рак на колона, е намаленото транзитно време на пасажа през червата, като по този начин се намалява експозицията на лигавицата на червото от наличните канцерогени, по малка секреция на жлъчни киселини, поддържане на стабилна инсулинова чувствителност и захарнорегулаторна функция.

– Кажете нещо за червеното месо?

– След Втората световна война в Япония се наблюдава рязко покачване на заболяемостта от колоректален карцином. Тя се свързваше с увеличената консумация на мазнини и месо. Но това е в противоречие с високия прием на месо и ниската заболеваемост в Гърция, както и високата заболеваемост и ниския прием на месо в Австралия. Напоследък редица проучвания доказаха връзката между животинските мазнини и месо и колоректалния рак. Предполага се, че водеща роля имат наситените мазнини, канцерогени или желязото, което може да играе ролята на антиоксидантов катализатор. Някои учени твърдят, че препеченотп месо има отношение към появата на колоректален рак. Рискът се увеличава при консумация на по-препечено месо.  

– А диабетът има ли отношение към развитието на КРК?

– Да. По-точно хроничната инсулинова експонация или хиперинсулинемията с нарушена инсулинова чувствителност са едни от най-силно защитаваните механизми осигуряващи силна връзка между основните рискови фактори за рак на колона, като възраст, възпаление, ниска физическа активност и затлъстяване.

– В научната литература се говори за протективната роля на хормонозаместителната терапия при жените?

– Интересен е ефектът на хормонозаместващата терапия (лекарства, предписване в периода на менапаузата за намаляване на симптомите на последната; бел. ред.), която се явява като протектор, намаляващ риска от развитието на рак, както и намаляване на риска при постменопаузални пълни възрастни жени.  
Въпреки че все още резултатите са спорни, ХЗТ постоянно се свързва с намаления риск от рак на колона и нулев ефект върху рака на ректума. Редица проучвания доказаха обратния ефект на естрогените при използването им от постменопаузалните жени и риска от рак на колона.  

Има интересни факти и за селена – при нисък прием на селен честотата на рак на колона и ректума от такова с висок прием. Калцият и вит. D са изследвани няколко десетилетия във връзка с протективното действие, намаляващо риска от колоректален карцином.  

– Непременно ли диагнозата рак е свързана със загуба на живота? Присъда ли е диагнозата рак?

– Определено заявявам, че раковото заболяване е като всяко друго заболяване и в неговата ранна форма има възможност до 100% излекуване и не е свързано непременно със загубата на живот. Като пример мога да дам рака на кожата.
Възприемането на заболяването като присъда е отживелица и затова в голяма степен вината е и на лекарите, в нагласата към пациента с рак, останала от миналото. Колкото по-рано се открие заболяването, толкова по-успешно е лечението му. Открик в 1-ви стадий, ракът е лечим в 95% от случаите, докато в 4-ти стадий, процентът на успеха пада на 20%.

– Кога пациентът трябва да се обърне към лекар? Кой оплаквания могат да бъдат свързани с колоректалния карцином?
  
 – И най-малкия проблем на храносмилателната система трябва да е повод за лекарски преглед, за да се диагностицира навреме заболявания като рак на дебелото черво. Първата проява може да бъде световъртеж или отпадналост и даже анемия в случай на кървене в червата. Това може да се случи при кървене, без да има други симптоми за рак на ректума. Често се случва болния да попадне в болницата за лечение на болести на кръвта и оттам да се открие, че има рак на дебелото черво или някакъв друг и да бъде прехвърлен в онкологично отделение. Затова е важно личния лекар да обърне нужното внимание на споменатите симптоми, ако те са се появили. Те могат да бъдат подуване на корема, безпричинни диарии или запек или кръв в изпражненията…

– Какво е необходимо, за да се открие навреме туморът?

– Добра здравана култура, самонаблюдение, лекарите да мислят в тази посока, да има и национална стратегия в това отношение. Чисто парктически на всеки на възраст над 50 г., независимо дали има оплаквания или не, да се прави колоноскопия. Ако има семейна анамнеза за рак, това може да се прави по-често.

Диети и продукти, които предпазват от рак на дебелото черво

Вижте, 90% от заболяванията на рак на дебелото черво се развива от полипи, но за да се „изроди“ полипът са необходими 10 години. През това време трябва пациентът да се наблюдава и да се прави необходимото, за да не се стига до появата на рака – например да премине на здравословно хранене.

– И един последен въпрос – кои са най-наболелите проблеми в българското здравеопазване, които не търпят отлагане за разрешаването им?

Скрининг намалява с 45% смъртността от рак на дебелото черво

– Това не е един проблем, а съвкупност от проблеми. За да се решава проблемът с онкологичните заболявания,  трябва да има цялостен подход, който да включва общество, здравеопазване, финансиране, образование и работа с всеки един човек. Заболяването е свързано с културните ценности и с икономическия статус на населението.

Проф. д-р Панайот Куртев е роден в град Айтос през 1953 г. Завършва медицина през 1980 г., след което започва работа като хирург в Онкодиспансер – Враца. През 1982 г. вече е научен сътрудник в Националния онкологичен център. През 1990 г. получава специалност по хирургия, а през 1994 г. – по онкология. 
През 2004 г. успешно защитава дисертация за придобиване на образователната и научна степен „доктор” на тема „Подобряване на функционалните резултати при болни, оперирани за карцином на ректума”. 
 През 2007 г. става доцент, а през 2013 г. е избран за професор по онкология. Същевременно придобива и магистърска степен по публична администрация със специалност „здравен мениджмънт”. Член е на дружеството по онкология, БХД, BUON и националното дружество за стомирани болни. Съавтор е на 14 научни книги и учебни ръководства и 145 научни публикации и доклади.