Проф. К. Костов: При “първоначалното натрупване на капитала” лобитата на някои специалности са се оказали по-силни от лобитата на други“.

Преди десетина дни в един от големите седмичници се появи една статия, провокирана от обявяването на декларациите за имущественото състояние на директорите на държавните болници. Тя беше коментирана, споделяна, препечатвана многократно…

В статията се задаваха въпроси като например: „колко от редовите български лекари могат да си позволят да карат мерцедес“; дали това, което получават лекарите „съответства на отговорностите и усилията им“, дали „системата работи както трябва само за малка каста здравни аристократи, които участват в разпределението на парите“.

Засегнати бяха теми като клиничните пътеки, колективни трудови договори, формиране на заплати; цитираха се мнения на безспорно наложили се с работата си лекари; на ръководители на съсловната организация. Едновременно с това обаче статията предизвика усещането за гузност и вина – насилено беше някои факти да бъдат „обяснени“, изкарани наяве. Не остана незабелязано и внушението, че пари се печелят само с работа и че някои от лекарите-милионери, са ги спечелили единствено и само по този начин. Няма как да се отрече тезата, че пари се изкарват с „труд“, но логиката изправя читателя и други въпроси. Например: „Колко труд, за колко време, колко пари носи и на кого?“. Дали е възможно да съществува реално няколко „избор на екип“, промерно, в няколко различни града, в един и същи ден, при това осъвместени с преподавателска дейност, без да коментираме факта, че физическата натовареност води след себе си до умствена умора, а тя е предпоставка за влошено качество на работата и пропуски в работата. Все пак действията на хората са ограничени както физически, така и във времето, а до някаква степен и от закона.

Проф. д-р Коста Костов

Интересен и аргументиран коментар по темата със заплащането и ресурсите в здравеопазването предлага и проф. д-р Коста Костов:

„Стойността на заплатите в държавните болници, показани в тази статия, са близки до действителността, но не са валидни за всички държавни болници.  Със сигурност показаните нива са леко завишени за част от тях,“ коментира професорът и допълва: „В България има недопустимо големи разлики в заплатите на различните специалности, като тази разлика за определени специалности е дву-трикратна, в някои случаи дори многократно по-висока. Това не е справедливо нито за лекарите, нито за пациентите. Не е допустимо лекарите да бъдат противопоставяни едни на други с такива драстични разлики в заплатите.“
По думите на проф. Костов става ясно, че именно ниското и неравностойно заплащане е една от причините за отлив от професията и бягството на младите специалисти от страната. 

„Клише е да пиша, че една част от лекарите са със заплати на камериерки, но когато в медиите се говорят небивалици за богатствата на лекарите да имат предвид, че повечето от тях, работят за насъщния, а не за екстри, които са привилегия на малцинството от тях.“

Според проф. д-р Костов дисонансът в заплащането на различните лекари произтича от факта, че „върху образуването на заплатите влияят странични, немедицински фактори и заплащането на отделните клинични пътеки е несправедливо и небалансирано. Парадокси има и в това, че за еднакви по сложност и времетраене процедури, в една специалност заплащането е едно, а в друга – чувствително по-ниско. 

„При “първоначалното натрупване на капитала” лобитата на някои специалности са се оказали по-силни от лобитата на други“, завършва професорът. 

Време е Министерството на здравеопазването, Български лекарски съюз и всички институции, занимаващи се с контрол върху лекарската дейност и промяна на системата, да застанат на позиция и да предприемат необходимите мерки за преодоляване на несправедливостите и дисбалансите, за да се създаде комфортна работна среда за медицинските специалисти и гаранция за безопасни и качествени медицински услуги на пациентите.

Д-р Панайотка Панайотова