Голямото прочистване: Властта пусна кадровата метла и в НЗОК, шест града са на мушката!

Мащабна вълна от уволнения и кадрови промени разтърси Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Процесът по подмяна на ръководните кадри започна веднага след аналогични промени в Министерството на здравеопазването (МЗ) и е пряко следствие от формирането на новия управленски екип на фонда.

Преди по-малко от два месеца начело на НЗОК застанаха управителят д-р Владимир Даскалов, първият подуправител д-р Асен Меджидиев и вторият подуправител Здравко Шушков. Новият екип вече започна ударно да сформира администрация от доверени служители, с които възнамерява да работи занапред.

Кои позиции са засегнати до момента?

• Регионални каси: Освободени са директорите на РЗОК в Перник и Варна.
• Централно управление: Сменени са ръководителите на ключови дирекции, сред които Дирекция „Правна“, „Методология на медицинските и на денталните дейности“, „Човешки ресурси“ и „Административно обслужване“.
• Висша администрация: Институцията вече има и нов главен секретар.

Пренареждането на пластовете е обхванало и по-ниските чиновнически нива, като наблюдатели сигнализират, че на позициите нерядко се назначават и кадри в пенсионна възраст.

Черният списък: Какво предстои?

Кадровата метла в структурата на осигурителния фонд тепърва ще набира скорост. Очаква се в най-скоро време да бъдат сменени директорите на регионалните здравни каси в още шест ключови града в страната — Пловдив, Бургас, Пазарджик, Габрово, Кюстендил и Благоевград.

Контекст и предистория: Хроника на една предизвестена сеч

Подобни масови уволнения при смяна на политическата и административната власт не са прецедент, а по-скоро традиция за сектора. НЗОК исторически страда от хронична липса на приемственост. Средната продължителност на мандата на един управител на касата рядко надхвърля година и половина, въпреки че по закон е 5 години. Тъй като регионалните директори сключват договорите и контролират бюджетите на местните болници и аптеки, те представляват огромен властови лост, което ги превръща в първа мишена при всяко пренареждане на пластовете в София.

Синхронният модел „МЗ – НЗОК“

Настоящата кампания в Здравната каса копира едно към едно модела на мащабната кадрова реформа, предприета малко по-рано в Здравното министерство. Там под ръководството на новия екип бяха отстранени дългогодишни директори на ключови дирекции (включително „Правна“ и финансовият директор). Паралелно започнаха принудителни смени в бордовете на големи държавни болници в Благоевград, Хасково, Стара Загора, Кърджали и Кюстендил. Тези действия подготвиха почвата за огледална „ревизия“ и вътре в самаго фонда.

Въртележката по върховете

Институционалната несигурност беше белязана от оставките на предишните ръководители на фонда, които се оттеглиха с мотив за „липса на политическо доверие“. Това отвори вратата за избора от парламента на д-р Владимир Даскалов и екипа му. Смяната на върха автоматично задейства традиционния механизъм за подмяна на апарата с цел осигуряване на административен комфорт.

Ефектът на бумеранга: Съдебните дела

Практиката да се атакуват директорите на Районните здравноосигурителни каси (РЗОК) чрез дисциплинарни уволнения или внезапни комплексни проверки често се превръща във финансов бумеранг за държавата. Порочният модел редовно води до серия от съдебни дела, при които отстранените кадри биват възстановявани на работа поради липса на реални мотиви за уволнение. Пример за това е емблематичният случай със Столичната здравна каса (РЗОК-София) и Иванка Динева, при който след редица административни и съдебни спорове касата бе принудена да оттегля жалби, за да тушира скандалите.

Мащабът на настоящата акция в НЗОК показва амбиция за най-сериозното и дълбоко преформатиране на контролния орган в здравеопазването за последните години и за пореден път оголва най-голямата слабост в управлението на българското здравеопазване – липсата на институционална приемственост и устойчивост.

Превръщането на Здравната каса в заложник на политически рокади компрометира дългосрочния контрол над публичния ресурс от милиарди левове. Вместо да се преследва професионализъм и експертност в управлението на регионалните структури, се залага на изпитания модел на „наши и ваши“ кадърни рекалкулации. Ако тази тенденция за ад-хок чистки продължи, фондът е обречен да функционира в режим на постоянна административна криза, а цената за съдебните дела на неправомерно уволнените директори отново ще бъде платена от джоба на българския данъкоплатец.

–––––––––––––––––––––––––- Петър Димитров