БСК: 200 млн. евро годишно струва стресът сред медицинските специалисти
Системният характер на професионалния стрес в здравеопазването и спешната нужда от целенасочени мерки за превенция на професионалното прегаряне бяха в центъра на дискусиите по време на кръгла маса на тема „Стресът и прегарянето при медицинските специалисти – предизвикателства и решения“. Събитието, организирано от Българската стопанска камара (БСК), събра в столицата водещи фигури от здравния и социалния сектор.
Форумът се проведе в рамките на проекта „Заедно за устойчива заетост“, реализиран в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). В дискусията се включиха представители на държавните институции, работодателските и синдикалните организации, както и мениджъри на здравни заведения. По време на събитието бе изнесена тревожна статистика — разходите за болнични поради стрес и бърнаут в българското здравеопазване вече достигат 200 млн. евро годишно и продължават да нарастват.
Като съмодератор на форума, проф. Григор Димитров (главен директор в БСК) очерта мащаба на проблема, като подчерта, че прегарянето в сектора вече има тежък структурен и икономически характер, който пряко застрашава качеството на медицинската грижа за пациентите. Според представените от камарата данни, огромната част от медиците (78%) системно потискат емоциите си на работното място, а основен източник на напрежение остава липсата на справедливо признание за труда им, съчетана с огромна административна тежест.
Драматичната картина в по-малките лечебни заведения бе представена от д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници в България. Той предупреди за безпрецедентна кадрова криза, при която изтощени медици остават на работа „от чист патриотизъм“ с вече разклатено здраве. „Всички сме в постоянен стрес. В момента, за да „спасим“ един човек от бърнаут, застрашаваме двама други да изпаднат в същата ситуация поради прехвърляне на натоварването“, обясни д-р Тотев. Той посочи, че ниските възнаграждения принуждават хората да работят на по няколко места и разкритикува неефективното разпределение на ресурси, при което ценни медицински сестри биват масово пренасочвани към структури извън същинското болнично здравеопазване (като детски ясли и градини).
От своя страна, проф. Тодор Черкезов, д.м., направи детайлен анализ на психосоциалните рискове, разделяйки ги на професионални, организационни, комуникационни и личностни фактори. Той изтъкна, че несъответствието между броя на лечебните заведения и наличния персонал генерира перманентно напрежение. Според проф. Черкезов е критично важно сигналите за професионално прегряване най-накрая да започнат да се превръщат в конкретни управленски действия — както на национално ниво чрез държавната здравна политика, така и чрез нови организационни политики в рамките на самите болници.
Участниците в кръглата маса се обединиха около извода, че превенцията трябва да започне много преди настъпването на фазата на прегаряне. Като най-спешни мерки, подкрепени от над 94% от анкетираните в сектора, бяха приети: редовното оптимизиране на работното натоварване, намаляването на излишната документация, въвеждането на програми за емоционален климат в екипите и устойчивото интегриране на грижата за психичното здраве на медиците в стратегическите управленски решения.
