Проф. Коста Костов: Тъжна е лекарската професия – отговорност за здравето, но без власт над смъртта

Коста Костов е роден в гр. Бургас. През 1980 г. завършва медицина във Варна.

Професор по белодробни болести и ръководител на клиниката по белодробни болести във Военномедицинска Академия. Има 4 придобити специалности – вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия (белодробни болести), военно-полева терапия и здравен мениджмънт. Специализирал в Института по патология в гр. Базел, Швейцария (1992) и интензивна медицина в Санитарната академия на Бундесвера в Мюнхен, Германия (2002). Преминал е специализиран курс „Основни качества на лидерството” в London Business School. 

Води лекционния курс по белодробни болести в Медицински факултет на Университет „Св. Климент Охридски”, София.
Член на Академичния съвет на ВМА и на Европейската респираторна асоциация (ERS). Член на управителния съвет на БДББ и бивш негов председател в периода 2008-2012 г. Fellow (FCCP) на Американския колеж на торакалните лекари (ACCP).

Член на съюза на българските писатели – секция «Публицистика».Главен редактор на медицинско списание “InSpirо” и консултант на медицински център InSpiro (www. inspiro-bg.com). 

„Глупаво-кисел сос: това би излязло от българина, ако попадне в казан за човекоядци” (Антон Баев)*

Починалата родилка в Сливен даде старт на поредната истерия срещу медиците.
Миазми от медийни екскременти.
Нова версия на бебе във фризер.
Този път във фризера натикаха колега-акушер с многогодишна практика.
Унизени и оскърбени са всички медици.
Тъжна е лекарската професия – отговорност за здравето, но без власт над смъртта.
Взаимно надлъгване с дявола и Бога.
Българският лекар е като художник, който предлага оригинали на любители на евтини копия от кичозни сергии.
Българите обичат кича.
Знахари и манипулатори са на голяма почит.
Най-търсен е медийният тюрлюгювеч с пребити и унизени медици, садистично подправен с всеобщата радост.
Пиперлия специалитет от националната кухня.

Алтруизмът не се състои в това, да правиш Добро, а да не пречиш на другите да вършат Добро.

Медиците вършим Добро по призвание.
Дори и когато сме песимисти по разум, сме оптимисти по воля.
Не искаме да позволим Злото да надделява над Доброто.
Галим Злото по брадата, а то не ни бръсне за слива.
Богомилите са виновни, защото ни казаха, че Доброто е по-силно от Злото.
Все се надлъгваме със Злото, вкопчени в Доброто…
Проблемът на днешна България не са медиците.
Проблемът е в генната модификация.
Добрият и образован българин отстъпи пред арогантния тъпанар.
Арогантният тъпанар е Кум и Сват на Злото.
Оплодихме незрял социализъм, с „демократичен” бандитизъм и се получи нов биологичен вид – животно с вратовръзка, овързано със златни синджири за собствения си врат.
ГМД.
Генно Модифицирана Държава, в която Човекът е отстъпил място на Бандита и Простака.
Българинът, който живее с достойнство и почтеност отсъства в новия геном. Като породисто куче в глутница преблагородни мърсаци.
Куче вегетарианец, което лочи „глупаво-кисел сос” .
Вегетарианството убива остротата на емоциите и зарежда с търпение.
Вегетарианството е нашето спасение от човешката глупост.
Българите ще се съхраним във времето по същия изпитан начин – с простодушно търпение, сиромашка глупост и вегетарианство.
Българите сме БДЖ-то на Европа.
Търпеливи сме като запустял вагон в краен коловоз.
Щастливи сме с безкрайно малко.
Вдъхновява ни изразът “less is more”.
Българският вариант е по-изтънчен:
По-добре с чуждото малко, отколкото с нашето нищо.
С нищото поминуваме. Няма дори и за скомина, но и Вуте няма.

„Българинът знае, че не може да промени нищо, затова гледа да навреди на чуждото.” *

Който падне на мушката.
Например лекарите.
Кой милионер, кой не – бой.
За медицинските сестри пак бой – сутрин, обяд и чак привечер.
Безпаричие, докато разберат, че няма лабаво в държавата на мутрите.
Тълпата няма нужда от добродетелни хора.
Мнозинството няма нужда от добродетели.
Мнозинството иска сеир.
Малцинството да си навре в задника добродетелите.
Добродетелите не хранят.
Затова ги зарязахме като язовец препикана дупка.
Безбожници сме ние българите.
Обичаме манихейството.
Виновният е все някой друг.
И Левски да се появи отново, пак ще го обесим, но този път без съд. Турците са били твърде последователни и мекушави.
Българите сме истински, само когато псуваме на майка. Разговаряме със собствената си духовна нищета.
Няма друг народ, който псува майка си и собствения си задник.
Сърбите псуват Богородица, ние майките си.
Бунтуваме се предимно чрез псуване. Под юргана.
Ругаем държавата, пропастта между народ и политици, тарикатите, които ни излъгаха, бандитите, които ни ограбиха, подлеците, които ни управляват.
Когато сечем нещо, сечем от корена.
Обвиненията и малтретирането на лекари и учители е тъкмо такова отсичане.
Българинът забрави вековната си почит към лечителите и учителите си.
Преди давахме мило и драго да изучим децата си, за да не работят.
Днес децата ни започват работа недоучени.
Превърнахме се в народ от сеирджии.

„Българинът обича сеира, защото сеира не се работи, а се гледа.” *

Гледа и псува.
Облекчаваме съвестта си, за да мълчи.
Стоварваме цялата си нищета върху медиците, които ни бранят от вируси, бактерии и демони.
Професионален живот между плесен и прегладнели хлебарки, сред чужда кръв и изпражнения.
Почти две-трети от живота в служене на друг живот.
Мамка му и живот!
Ако някой в тази скапана държава мисли, че медиците са длъжни да търпят издевателства и простащина, няма никаква представа колко повече от това, за което се досеща, правим за него.
Независимо от обстоятелствата и безкултурието на приматите.
От дистанцията на своя близо 40 годишен професионален опит искам да забия един пирон в главата на българите:

БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИ СА ЕДИНСТВЕНИТЕ СПОНСОРИ НА ТАЗИ ДЪРЖАВА, КОИТО ВМЕСТО ПРИЗНАТЕЛНОСТ, ПОЛУЧАВАТ УНИЖЕНИЕ!

Аз съм българин, без великобългарска гордост, но с Отечество любимо.
За Него ми е мъка!
И за колегите…
Всеки от нас е това, което е не защото е българин, а защото е или не е достатъчно Човек!
Ако не уважавате тези, които ви правят Добро, вие сте българи, но не сте Човеци!

Д-р Коста Костов

* Цитати от романа „Белези от България” на Антон Баев