Кадрова катастрофа: Спешната помощ в България остана с едва 129 лекари специалисти

Кризата в българското спешно здравеопазване премина фазата на предупрежденията и навлезе в етап на реален колапс, застрашаващ живота на хиляди пациенти ежедневно. Докато политическите дебати около бюджета на НЗОК и дълговете на държавните болници продължават, системата на „Бърза помощ“ тихомълком остана без хора. Официалните данни от средата на 2026 г. разкриват стряскаща реалност: за територията на цялата страна има едва 129 лекари с призната специалност „Спешна медицина“.

Хроника на една предизвестена катастрофа

Проблемът с липсата на кадри в Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) не е от вчера, но през тази година той достигна критичната си точка. От общо 1390 щатни позиции за лекари в страната, близо 380 стоят незаети. Най-тежко е положението в големите областни центрове като София, Варна и Плевен, където натоварването е най-голямо, а екипите на смяна често са наполовина от санитарния минимум.

Основният стълб, който все още крепи системата, са медиците в пенсионна и предпенсионна възраст – те съставляват над 60% от персонала. Млади лекари практически липсват. Под 5% от завършващите медицинските университети избират тази специалност, което означава, че след по-малко от десетилетие системата няма да има естествен прием приемственост.

Защо младите лекари бягат от линейките?

Причините за масовия отказ от работа на „първа линия“ са комплексни, но се въртят около три основни фактора:

1. Огромна съдебна отговорност: Спешната медицина е свързана с вземане на решения за секунди, често при липса на апаратура на терен. Младите специалисти споделят, че рискът от съдебни дела и наказателна отговорност при фатален изход е твърде висок и неоправдан.
2. Агресия и несигурност: Физическите и вербалните нападения над лекари и фелдшери станаха ежедневие. Екипите често влизат в рискови райони без реална защита, а паник бутоните и камерите в линейките се оказаха неефективна мярка срещу агресията.
3. Физическо прегаряне (Бърнаут): Поради недостига на персонал, един екип често е принуден да покрива по два или три района едновременно. Резултатът е 12 или 24-часови дежурства без минута почивка, което води до бързо изтощение и напускане на системата.

Лекарите

д-р Венцислава Маркова, ОАИЛ МБАЛ „Рахила Ангелова“, Перник, споделя пред Нова Тв: „Проблем е, защото общо взето има случаи, когато се изискват точно тези умения, които се дават по време на обучението за спешен медик. Да се реанимира пациентът, да се възстанови неговата сърдечна дейност, да бъде интубиран.“

И в линейките, и в спешните отделения на болниците могат да работят медици, които не са специализирали Спешна медицина, обясняват от Министерството на здравеопазването. Твърдят, че завършилите парамедици и лекарски асистенти в страната могат да покрият дефицита в спешните центрове. И в „Спешна помощ“, и в спешните отделения обаче има голямо текучество.

д-р Красимир Джинсов, директор на МБАЛ НКБ: „Би трябвало във всяко спешно отделение да има и анестезиолог реаниматор или специалист по Спешна медицина, които са приети от МЗ. Няма толкова много специалисти, тъй като е много интензивна специалност.“

Симеон Иванов е дипломиран лекар от миналата година. От няколко месеца работи в спешното отделение на Националната кардиологична болница. Но не иска да специализира Спешна медицина.

д-р Симеон Иванов, спешно отделение, МБАЛ НКБ: „Отговорността, която ние носим, е доста голяма. Включително и наказателна. И това може би е доста голяма причина, поради която специалността не е привлекателна.“

Цената я плащат пациентите

Последиците от този кадрови дефицит вече се усещат по най-болезнения начин от гражданите. Закъсненията на линейките, дори за случаи с червен код (непосредствена опасност за живота), стават все по-чести.

В по-малките населени места и провинцията концепцията за „лекарски екип“ вече е в историята. Там адресите се поемат изцяло от фелдшери и медицински сестри. Въпреки техния огромен опит, те нямат законовите правомощия и профилираната подготовка на лекар за извършване на сложни, животоспасяващи манипулации на място. [2] Това пренасочва вълната от пациенти към спешните приемни отделения на болниците, които също се задъхват от натиска.

Има ли изход?

Здравните експерти и синдикатите са категорични, че козметичните промени и закъснелите увеличения на заплатите вече не работят. Нужна е радикална реформа, която да включва:

• Държавно финансирана пълна юридическа защита за спешните медици.
• Реално криминализиране и строги присъди за всяка форма на агресия срещу екип на „Бърза помощ“.
• Целеви стипендии и огромни бонуси за млади лекари, които се съгласят да специализират и работят в системата поне 5 години.

Ако държавата не предприеме спешни мерки веднага, има реална опасност телефон 112 скоро да се превърне в телефон за констатиране на смърт, а не за спасяване на човешки живот.