НЗОК въвежда строги автоматизирани контроли преди плащанията към болниците
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) задейства радикална промяна в надзора на публичните средства, като въвежда интелигентни автоматизирани контроли в реално време преди извършването на плащания към болниците. Основната цел на тази реформа е да се пресече практиката на незаконно доплащане от страна на пациентите и да се оптимизират разходите в болничната помощ, където отиват близо 47% от рекордния бюджет на НЗОК за 2026 г..
Този предварителен дигитален филтър бележи преход от досегашния режим на „последващи проверки“ – при който нарушенията се санкционираха месеци след изписването на пациента – към модел на моментална валидация. Системата няма да позволява одобряването на финансови отчети, които съдържат дублиране на дейности, фиктивни хоспитализации или индикации за принудително събиране на средства от осигурените лица.
Защо се налага реформата?
През последните години здравната система в България демонстрира сериозен структурен парадокс. Според анализи на Института за пазарна икономика (ИПИ) броят на хоспитализациите по редица клинични пътеки у нас е многократно по-висок от средноевропейските нива. Изкуственото стимулиране на болничен прием се превърна в основен механизъм за усвояване на публичен ресурс, а липсата на ефективен превантивен контрол позволяваше разходите да растат неконтролируемо.
Едновременно с това проверките на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и НЗОК продължават да регистрират масови сигнали за нерегламентирани доплащания. Пациентите често биват принуждавани да заплащат за консумативи, лекарства и административни такси, които по закон са напълно покрити от техните здравни вноски.
Как работи новият предварителен филтър?
В основата на новия подход стои пълната интеграция между новата информационна система на НЗОК и Националната здравноинформационна система (НЗИС). Вместо болниците да изпращат счетоводни файлове в края на месеца, данните за всеки пациент се валидират автоматично на няколко нива:
- Контрол на алгоритъма в реално време: Системата проверява дали пациентът действително отговаря на медицинските критерии за хоспитализация по съответната клинична пътека, докато лекарят попълва документацията.
- Блокиране на абсурдни дублирания: Софтуерът автоматично отхвърля отчети, които показват, че един и същ пациент е лекуван едновременно в две различни болници или му се извършват несъвместими процедури.
- Финансов филтър за доплащанията: Ако в електронното досие на пациента се отбележи дейност или избор на екип, която нарушава законовите разпоредби, системата спира автоматично превода на средства към лечебното заведение до изясняване на случая.
По данни на експерти от парламентарната Комисия по здравеопазване, предварителният филтър вече е доказал своята ефективност в пилотни направления, спестявайки милиони левове публичен ресурс чрез стопиране на некоректни отчети още на входа на Касата.
Край на сивия сектор: Защита на правата на пациентите
Един от най-важните аспекти на дигиталната реформа е пресичането на т.нар. „скрити плащания“. Законовата рамка в България ясно дефинира кои такси са правомерни: потребителска такса за престой (5.80 лв. на ден до 10 дни в годината), избор на лекар/екип по изрично желание на пациента и специфични консумативи, които НЗОК не покрива.
Въпреки това практиката показва, че болници масово изискват суми под формата на задължително дарение, такси за „обслужване“ или принудително осигуряване на скъпоструващи консумативи. Чрез автоматизирания филтър и засиления обмен на данни с ИА „Медицински надзор“ и Икономическа полиция, болниците с висок риск ще бъдат подлагани на незабавни одити и солени финансови санкции.
Спестените средства чрез новата система за контрол ще имат конкретно пренасочване – те ще служат за финансиране на нови клинични пътеки, увеличаване цените на съществуващите процедури и подсигуряване на по-високи възнаграждения за медицинския персонал на предна линия.
По публикацията работи П. Димитров
