Проф. Георги Чернев: Удължаваме кампанията за меланома – под повърхността на чистите диагнози крием стотици застрашени пациенти

Проф. д-р Георги Чернев е водещ български дерматолог, сертифициран дерматохирург и основател на Българското дружество по дерматологична хирургия (БДДХ). Той е ръководител на специализираната клиника по дерматология и дерматохирургия „Онкодерма“. Проф. Чернев е класиран сред топ 2% на най-влиятелните учени в света според класацията на Станфордския университет и е автор на над 800 научни труда в престижни международни медицински списания.

Интервюто с проф. д-р Георги Чернев разкрива скритите опасности при лечението на меланом и медицинският абсурд в България.

Въпрос: Проф. Чернев, защо е критично важно информационната и диагностична кампания за кожния меланом да продължи активно?

Проф. Георги Чернев: Причината за перманентното провеждане и удължаване на тази кампания се крие не само в огромния и нарастващ брой пациенти с кожни тумори. Основният проблем е в скритите опасности, които дори „стандартните“ и чисти наглед ранни диагнози носят със себе си заради погрешни медицински подходи на местно ниво. В практиката си ежедневно се сблъскваме с фрапиращи случаи на т.нар. „свръхлекуване“ (overtreatment). Продължаваме кампанията, за да спрем осакатяването на пациенти чрез ненужни, тежки и рискови операции, които противоречат на съвременната световна наука.

Въпрос: Каква е реалната статистика за заболеваемостта от меланом в България и как тя се отразява на профила на пациентите?

Проф. Георги Чернев: Статистиката в България е изключително тревожна по две причини – нарастващия брой нови случаи и късното откриване. Годишно у нас се диагностицират близо 500–600 нови случая на кожен меланом. Големият парадокс е, че докато в Западна Европа по-голямата част от пациентите се улавят в ранен стадий, у нас огромен процент от хората идват в напреднал стадий (дебел меланом).

Освен това наблюдаваме опасно подмладяване на заболяването. Традиционно то засягаше по-възрастни хора, но днес откриваме меланоми при все по-млади пациенти в активна възраст. При жените туморите се развиват най-често по долните крайници (подбедриците), докато при мъжете доминира областта на гърба и торса.

Въпрос: Има ли връзка между националната статистика и грешките при лечението, за които споменахте? Може ли да дадете конкретен пример?

Проф. Георги Чернев: Връзката е пряка. Тъй като липсва строг национален електронен регистър, който да проследява не просто броя болни, а качеството на извършената хирургия, се стига до абсурдни аномалии. Никой в държавата не води статистика колко пациенти с ранен меланом са били подложени на ненужни и опасни процедури.

Ето съвсем пресен пример: представете си сравнително млада пациентка от Пловдив с тънък меланом – дебелина по Breslow едва 0,6 мм. Хистологията ѝ е перфектна: без улцерации, без висока митотична активност, без периневрална инвазия. По правилата на AJCC/EJC терапията на подобен тип лезии задължително се извършва в рамките на 2 хирургични сесии и под локална анестезия. Първата хирургична сесия се провежда с поле на хирургична сигурност до 0,3 см, докато втората сесия – с 0,7 см.

Провеждането на биопсия на дрениращ лимфен възел или отстраняване на лимфни възли в рамките на втората хирургична сесия при описаната пациентка не се препоръчва или е изрично контраиндицирано във всяка една точка на земното кълбо! Освен в Пловдив! Препоръките на онкохирурга, както и на проведената краткосрочно след това Онкокомисия в град Пловдив, са за провеждане на процедура за биопсия и отстраняване на сентинелен (стражеви) лимфен възел под интубационна наркоза! На първата операция дори не е документирано полето на хирургична сигурност. Това на практика е един медицински и правен абсурд!

Въпрос: Подобно поведение излиза извън рамките на стандартната практика. Какви са юридическите последствия от този абсурд и защо намесвате правото тук?

Проф. Георги Чернев: Защото тези случаи у нас изобщо не са рядкост. Когато се пренебрегват официалните международни гайдлайни, пациентът бива подложен на излишен риск, тежка упойка и потенциална инвалидизация без никаква медицинска индикация. Именно заради зачестилите казуси от този тип, като председател на БДДХ, инициирах сериозен разговор по темата с водещия експерт по медицинско право адвокат д-р Мария Петрова.

Трябва ясно да погледнем на казуса през призмата на закона. От юридическа гледна точка тук говорим за потенциална медицинска грешка, която в правната доктрина се дефинира като неправомерно поведение на медицински специалист, при което е налице отклонение от утвърдените медицински стандарти, правилата за добра медицинска практика и дължимата грижа (lex artis). Когато Онкокомисия предпише контраиндицирана процедура (SLNB при меланом 0.6 мм без утежняващи белези), тя нарушава тези стандарти, което я поставя в хипотезата на професионална небрежност и деликтна отговорност за настъпилите вреди.

Въпрос: А как стои въпросът с документите, които пациентите подписват преди операция? Не ги ли освобождава това от отговорност?

Проф. Георги Чернев: Напротив, това е втората огромна пробойна в системата, която обсъдихме с адвокат Петрова. Става дума за порочното прилагане на информираното съгласие. Съгласно чл. 87 и чл. 88 от Закона за здравето, информираното съгласие е свободно изразена воля на пациента въз основа на предварително предоставена от лекаря пълна, достъпна и обективна информация относно диагнозата, целите, естеството, рисковете и алтернативите на предлаганото лечение.

В масовата практика у нас информираното съгласие се е превърнало в „хвърчащ лист“ за индулгенция на болниците. Когато на една млада пациентка се спестява информацията, че световните ръководства изрично забраняват премахване на лимфни възли при нейния стадий, нейното съгласие е порочно. Тя е въведена в заблуждение. Адвокат Мария Петрова поясни, че подписът, макар и формално полженен, не е гарант, че пациентката е запозната, че утвърдените от медицинската наука и практика методи изключват предложеното ѝ лечение. Това е пример за практикуване на медицина, небазирана на доказателства, когато, като разумна алтернатива, се предлага метод/интервенция, неподкрепен от клинични данни и несъобразен с нуждите на пациента.

Въпрос: Какви са преките ползи от кампанията за пациентите в контекста на тези разкрития?

Проф. Георги Чернев: Ползите са в три основни направления:

• Защита на пациента: Спестяваме на хората тежки, инвалидизиращи интервенции, обща наркоза и доживотни рискове от усложнения (като лимфедем), когато туморът е тънък и открит навреме.
• Регулация и контрол: Чрез БДДХ упражняваме своята регулаторна функция. Ние сме органът, който следи за спазването на добрите медицински практики на национално ниво и изисква стриктно придържане към европейските и световните протоколи.
• Правна и здравна информираност: Повишаваме културата на хората, за да знаят кога да изискат второ мнение и как да защитят правата си по съдебен ред при извършено над тях медицинско беззаконие.

Местата за безплатните кардиологични прегледи в „Св. Екатерина“ свършиха, очакват се нови дати

Въпрос: Какво е Вашето основно послание към хората, на които им предстои такова лечение?

Проф. Георги Чернев: Меланомната терапия е най-елементарната и сигурна хирургия, когато се следват световните правила. Всеки пациент има право на сигурност и адекватно лечение. Ако имате меланом под 0,8 мм без утежняващи белези и ви предложат отстраняване на лимфни възли или пълна упойка, задължително спрете процедурата и потърсете второ мнение от сертифициран дерматохирург. Нашата кампания ще продължи, докато тези системни грешки в българските болници не спрат да се повтарят.

Адрес: за контакти гр. София, район „Петте кьошета“, булевард „Генерал Скобелев“ № 26; Телефони за връзка и записване на час: 0885 588 424 или 02 4447 504
Официален сайт: Дерматологична клиника „Онкодерма“

П. Панайотова

Продължение на правния коментар на адв. д-р Мария Петрова по тема очаквайте утре – 27.07.2026 г.