Българското здравеопазване – застаряващи лекари и изчезващи медицински сестри

Лекарите в България все по-възрастни, а медицинските сестри все по-малко. Това показват данните на Националния статистически институт, към 31 декември 2020 г.

Над 1/3 от лекарите в българското здравеопазване са над 55-годишни, 1/5 от практукуващите специалисти са в пенсионна възраст. Делът на младите лекари е едва 15 %.

И докато, според статистиката, броят на лекарите се е повишил със 100-тина, то този на медицинските специалисти по здравни грижи стремително пада. За година – към края на 2020 г. – те са намалели с над 1800, като изключително обезпокоителено е намалението при медицинските сестри – с 1386 за година.

Кризата с медицинския песнол

В края на 2020 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 717 лекари – почти колкото и за предходната година, когато са били 29 612, вижда се от статистиката.

Все повече лекари с Бърнаут синдром

Най-очевиден е дефицитът при медицинските специалисти по здравни грижи – в края на 2020 година те са 44 676 при 46 491 в края на 2019 година, или с 1815 по-малко. Само при при медицинските сестри намалението е с 1386 за година.

Лекарите по дентална медицина в края на миналата година са 7 312, като 6 454 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. 

От всички практикуващи лекари 45% са мъже, а 55 на сто – жени. Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 – 64 години – 35 на сто.

Младите практикуващи лекари – на възраст до 35 години, са едва 15%, а най-възрастните (на 65 и повече години) – близо 18 на сто.

Петя Недкова: Защо няма медицински сестри в България?

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите – малко над 4 хиляди, или 13% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология – 6%, акушерство и гинекология – 6%, анестезиология и интензивно лечение – 5,6%, хирургия – 5%, и нервни болести – 4,9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 601 (2%), а инфекциозни болести – 233 (0,8%).

Осигуреността с лекари в края на 2020 г. общо за страната е 43 на 10 000 души от населението. В сравнение с 2019 г. осигуреността с лекари се увеличава незначително (от 42,6 на 10 000 души от населението).

Кой не иска реформа в здравеопазването

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 24,3 до 63,4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници  – Плевен (63,4 на 10 000 души от населението), София (столица) – 55,5, Пловдив – 51,8 и Варна – 50,9. Най-нисък е показателят за областите Кърджали – 24,3 на 10 000 души от населението, Добрич – 26,7, Ямбол – 27,3.

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5,8 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8,1 на 10 000 души), Видин (6,9) и Кюстендил (6,8). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3,2 на 10 000 души от населението), Търговище (4,2) и Разград (4,4).

Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10,6 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (17,2 на 10 000 души), София (столица) (14,1), Варна (13) и Смолян (12). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (5,4), Търговище (5,5), Разград (5,6) и Силистра (6 на 10 000 души от населението).

Нов здравен модел – коментар на адв. д-р Мария Петрова и д-р Стойчо Кацаров

Леглата в болниците се увеличават

Към края на 2020 г. в страната функционират 342 заведения за болнична помощ с 54 216 легла, от които 320 болници с 51 991 легла. В сравнение с предходната година лечебните заведения за болнична помощ се увеличават с едно, а леглата в тях – с 219, или с 0,4%.

Многопрофилните болници са общо 183 с 38 256 легла, или в 57% от болниците е съсредоточен близо 74% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в широки граници – от 23 до 1 540.

Към края на миналата година специализираните болници са 137 с 13 735 легла.

Към края на 2020 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 098 с 1 296 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година броят на тези заведения се увеличава с 0,9%, а броят на леглата в тях – с 6%.

„Дойче веле“: „Сапунен сериал „Смяна на модела“ или здравна реформа в България

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2020 г. тези заведения са 149 с 1 935 легла, като най-голям е броят на хосписите – 48 с 1 220 легла. В сравнение с 2019 г. броят на леглата в тях се увеличава с 1,1% поради увеличения брой легла в хосписи.

Посочените данни будят сериозно безспокойство. Според председателя на БЛС д-р Иван Маджаров, положението с кадрите е повече о трагично положението. „Първата работа, с която трябва да се заеме някой, който ще управлява здравното ведомство, са стимули и за сестринския, и за лекарския персонал, регионални стимули. Трябва да направим така, че бързо и с ускорени темпове в следващите две-три години да осигурим млада свежа кръв във вените на българското здравеопазване“, споделя той и той и допълва:  „Сестрите са нещо, което ще се изчерпи в рамките на до три-четири, най-много до пет години“.

Що се отнася до петте първи стъпки към реформата в българското здравеопазване, прредложени от министър Стойчо Кацаров, то те трябва да бъдат задълбочено обмисляни, да не робуват на прредизборния принцип „да няма недоволни“, за да гарантират приемственост и реализация от последващите правителства.

Здравеопазване по формулата „да няма недоволни“