Узаконената корупция – основен проблем в здравеопазването – изходът?

За разлика от битовите подкупи „на ръка“, тя оперира чрез официални нормативни актове, лобистки законодателни поправки и легални финансови механизми, които пренасочват публичния ресурс на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) към частни и корпоративни интереси. Този феномен трансформира правото на здравеопазване от социален стълб в силно печеливш и нерегулиран пазар, където държавата официално легитимира източването на собствените си фондове.

Тя си има свои механизми за действие. Един от тях е чрез лобистки закони, свързани с приемане на нормативни уредби в парламента, които облагодетелстват конкретни частни интереси (болници, фармацевтични компании) за сметка на държавния бюджет. Нерегулираното разкриване и финансиране на нови частни лечебни заведения, които сключват договори с НЗОК и черпят от публичния ресурс, без да има реална нужда от повече легла в даден регион. Узаокнена копупция са и обществени поръчки с изкуствено завишени цени на медицинска апаратура, консумативи или лекарства, одобрени по официален път. И не на последно място – липса на ефективен контрол. Официално одобрените процедури често правят санкционирането на злоупотреби юридически невъзможно.

Настоящият модел на финансиране концентрира прекалено голяма част от публичния ресурс в болничната помощ, която „продължава да изсмуква ресурсите на касата“.

Казаното потвърди и бившият министър на здравеопазването проф. Христо Хинков.

„Основният проблем е корупцията. Тя впоследствие се узаконява. Започва с неправомерни действия, след което те се легализират чрез парламента или чрез наредби на министерството и така стават практически непоклатими“, каза проф. Хинков в свое интервч по Нова тв.

Всичко това води до едно: Недостиг на средства за пациентите, тъй като огромна част от публичния ресурс се пренасочва към частни структури, което води до доплащане от джоба на гражданите.

Кадрови дефицит, тъй като ресурсите не достигат за заплати на младите лекари и медицински сестри, което стимулира емиграцията им.

Узаконената корупция в здравеопазването не е просто морален дефицит, а системно изградена архитектура, която превръща публичния ресурс в гарантиран частен доход. Когато източването на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се случва по официално одобрени канали и параграфи, класическите правоприлагащи органи остават безсилни. Резултатът е парадоксален: бюджетът за здравеопазване расте рекордно всяка година, но качеството на услугата за гражданите се влошава, а доплащането от джоба на пациентите остава най-високото в Европейския съюз. Без радикална промяна в правилата на играта, здравната система ще продължи да функционира като пазарна машина, захранвана от данъците на гражданите, но обслужваща тесен кръг от корпоративни и лобистки интереси.

Възможни реформи за справяне с проблема и преодоляването на този дълбоко вкоренен проблем изисква разрушаване на легалните схеми чрез фундаментални законодателни и структурни промени:

Демонтаж на модела на „клиничните пътеки“

• Въвеждане на диагностично-свързани групи (ДСГ): Преминаване към заплащане, базирано на реалната сложност и състояние на пациента, а не на фиксирани административни пътеки, които стимулират фиктивни хоспитализации.
• Обвързване на плащанията с резултата: Финансиране на болниците въз основа на ефективността на лечението, а не на броя преминали пациенти.

Мораториум и регулация на болничния пазар

• Актуализация на Националната здравна карта: Забрана за разкриване и финансиране от НЗОК на нови частни болници и легла в региони, където има пресищане.
• Строг предварителен контрол: Прекратяване на автоматичното сключване на договори с НЗОК за всяко новопоявило се лечебно заведение.

Финансова прозрачност и равенство пред закона

• Премахване на изключенията в Закона за обществените поръчки: Задължаване на абсолютно всички болници (държавни, общински и частни), работещи с публични средства от НЗОК, да купуват лекарства и медицински изделия чрез прозрачни и конкурентни обществени поръчки.
• Ясни критерии за капиталови разходи: Разпределяне на държавните инвестиции по реална необходимост, а не на принципа на политически протекции.

Пребалансиране на системата в полза на превенцията

• Засилване на извънболничната помощ: Пренасочване на по-голям дял от средствата на НЗОК към личните лекари и специалистите в доболничната помощ, за да се намали скъпото и често излишно болнично лечение.
• Финансиране на работещи програми за профилактика: Превантивно откриване на социално значими заболявания, което спестява милиони за последващо тежко лечение.

Дигитализация и реален електронен контрол

• Автоматизиран софтуерен одит: Използване на алгоритми с изкуствен интелект в Националната здравноинформационна система (НЗИС) за засичане на нетипични съвпадения, дублиране на прегледи и съмнително изписване на скъпи лекарства в реално време.
• Пациентски контрол чрез нотификации: Всеки гражданин да получава незабавно известие на телефона си (чрез приложението „Здраве“) при всяко вписване на медицинска дейност на негово име, за да може сам да сигнализира за злоупотреби.

Узаконената корупция източва публичния ресурс чрез официални регулации, оставяйки пациентите с рекордно високи плащания от джоба си и компрометирано качество на лечението. Докато липсва политическа воля за генерална реформа, единственото противодействие е гражданите масово да контролират дигиталните си пациентски досиета и да сигнализират институциите за всяка фиктивно отчетена процедура.

Петър Димитров