Симптоми на системен разлом: Орязаните права на асистентите и парадоксът на модерното здравеопазване
Началото на седмицата в българския здравен и социален сектор бе белязано от силно обществено напрежение, което принуди законодателите да отстъпят пред исканията на пациентите и техните семейства. В същото време медицинската общност насочва поглед към научния обмен и технологичното развитие чрез поредица от предстоящи национални и регионални форуми.

Актуалната картина в българския здравен и социален сектор разкрива дълбоко противоречие между амбициите за технологична модернизация и неспособността на институциите да защитят базовите социални права. Докато научната общност се подготвя за престижни форуми, посветени на бъдещето на медицината, законодателните опити за промени в грижата за най-уязвимите граждани предизвикаха поредния обществен трус.
Реформа на тъмно и отстъпление под натиск
Поредното доказателство за липсата на предварителен диалог дойде с внесения на 10 ноември законопроект за изменение на Закона за личната помощ. Предложенията на депутати от „Прогресивна България“ предвиждаха подмяна на трудовите договори на личните асистенти със специални договори. Макар на хартия това да разширяваше кръга на хората, които могат да помагат на свои близки – включвайки държавни служители и адвокати – реалният ефект щеше да бъде драстично орязване на социалната закрила.
Заложените текстове лишаваха асистентите от основни придобивки като платен годишен отпуск, добавки за трудов стаж и осигуряване за безработица, трудова злополука и професионална болест. Още по-силно напрежение породи опитът да се премахне автоматичното обвързване на часовата ставка (5,24 евро на час) с ръста на минималната работна заплата от 1 януари 2027 г.
Едва след острата съпротива на родителски и пациентски организации, политически реакции и намесата на омбудсмана Велислава Делчева, която настоя за прозрачна оценка на социалното въздействие, вносителите и кабинетът седнаха на масата за преговори с майките на деца с увреждания. Резултатът бе принудително оттегляне на законопроекта и обещание за широко обществено обсъждане – стъпка, която по правило трябваше да предхожда внасянето на подобни промени.
Какво предвиждаше оттегленият законопроект
Текстовете предлагаха трудовите договори на личните асистенти да бъдат заменени със специални договори за предоставяне на лична помощ. Това щеше да позволи на държавни служители и адвокати да бъдат асистенти на свои близки.
Предложенията предвиждаха отпадане на автоматичното обвързване на часовата ставка (5,24 евро на час) с ръста на минималната работна заплата от 1 януари 2027 г.. Личните асистенти щяха да загубят платения годишен отпуск, добавката за трудов стаж и осигуряването за безработица, трудова злополука и професионална болест.
Срещу промените се обявиха родителски и пациентски организации, политически партии, както и омбудсманът Велислава Делчева. Тя настоя всяка бъдеща промяна да не намалява достъпа до подкрепа и да бъде придружена от публична оценка на социалните последици.
След оттеглянето на законопроекта, отразено в регистъра на Народното събрание, институциите и пациентските организации започват широко обществено обсъждане за търсене на по-балансирани решения.