Ще спрат ли „пилотните проекти“ на Радев източването на здравеопазването, или пак ще лекуваме системата на парче?
На фона на рекордни бюджети и паралелно растящи дългове на държавните болници, властта за пореден път обеща радикална реформа. След среща между премиера Румен Радев, здравния министър Катя Ивкова и германски медицински експерти, организирана от Федералната асоциация за икономическо развитие, София отново се заговори за „дигитална трансформация“ и „европейски еталони“.
Въпросът, който вълнува обществото обаче, е дали тези гръмки фрази ще се превърнат в реалност, или ще останат поредният чиновнически прах в очите на пациентите.
Премиерът Радев правилно отбеляза, че държавата трябва да спре да налива милиони в скъпоструващо лечение на късно открити болести и да обърне поглед към масовата профилактика. До момента обаче реални стъпки липсват. Вместо работеща здравна стратегия, пациентите у нас продължават да доплащат най-много в цяла Европа, а парите в системата потъват без ясен контрол върху качеството на грижата. Обещаните „пилотни програми“ звучат добре на хартия, но без дълбока структурна реформа рискуват да останат изолирани острови на модернизация в една иначе застаряваща и неефективна система.
В битката с източването на НЗОК и натрупаните 426 млн. евро задължения на болниците, правителството залага на дигитализацията. Пълната финансова прозрачност обаче среща сериозна вътрешна съпротива в сектора. Докато чиновниците обсъждат софтуерни решения с чужди експерти, реалността по места остава същата – липса на кадри, лоши условия и административен хаос.
Планът на Радев да задържи младите лекари чрез изграждане на съвременна научна и изследователска инфраструктура е амбициозен. Той обаче се сблъсква с горчивата реалност на несигурното финансиране на специализантите и огромната ножица в заплащането. Ако държавата не гарантира достойни базови възнаграждения веднага, никакви научноизследователски центрове няма да спрат изтичането на мозъци към Западна Европа.
В крайна сметка, срещата на „Дондуков“ 1 доказа за пореден път, че българските политици нямат проблем с поставянето на правилните диагнози за здравеопазването. Проблемът винаги е бил в предписването на правилното лечение и изпиването на горчивия хап от реформите. Сами по себе си „дигитализацията“, „превенцията“ и „чуждите пилотни проекти“ са отлични идеи. Без обаче да се пречупи гръбнакът на корупцията в сектора, без реален политически консенсус и без прекратяване на порочната практика болниците да се управляват като търговски дружества, тези планове ще си останат просто поредното предизборно обещание. Пациентите и лекарите у нас вече не се нуждаят от скъпи консултации и стратегии на хартия – те се нуждаят от спешна помощ. И ако държавата не я осигури сега, системата рискува да изпадне в състояние, от което и най-добрите чужди експерти няма да могат да я спасят.
Петър Димитров
Министерството на здравеопазването ще въведе всички планирани контролни механизми
Узаконената корупция – основен проблем в здравеопазването – изходът?
