След първо четене: Депутатите искат ремонт на Бюджета на НЗОК зa по-високи заплати на медиците

Основният фокус на промените, които депутатите искат да внесат между първо и второ четене на Бюджета на НЗОК за 2026 г., е насочен към заплатите на медицинските специалисти, преразпределителния модел между болничната и извънболничната помощ и затягането на антикорупционния контрол.

Парламентът гласува 5-дневен срок за подаване на писмени предложения за корекции, като основните искания са разпределени в следните направления:

Основният приоритет е възнагражденията на младите лекари и сестри.

Проблемът е, че депутати от „Продължаваме промяната“ (акад. Николай Денков) и опозицията алармират, че в настоящата план-сметка липсват конкретни и работещи решения за заплащането на младите лекари, медицинските сестри и акушерките. Механизмът на Колективния трудов договор (КТД) не дава нужните резултати.

Исканата промяна е отпускане на целеви средства или въвеждане на законов механизъм (включително по предложения на инициативи като „Бъдеще в България“), който да гарантира по-високи базови възнаграждения в държавните и общинските болници с цел задържане на кадрите в страната.

Баланс между извънболнична и болнична помощ също е проблем.

Депутатите критикуват силното изкривяване на бюджета в полза на болниците. Според данни, изнесени в зала, увеличението за болнична помощ спрямо извънболничната е в съотношение 5 към 1. Исканата промяна е за пренасочване на по-голям финансов ресурс към първичната (доболнична) помощ и изследванията, за да се стимулира профилактиката, а не скъпото болнично лечение. Изтъква се, че настоящото разпределение нарушава Националната здравна стратегия до 2030 г.

Прозрачност, контрол и стопиране на течовете

Проблемът за опозиционните партии (като „Възраждане“) е, че те не искат да подкрепят проектобюджета с мотивите, че милиардите се наливат в „продънена каца“ без мерки срещу злоупотребите с клинични пътеки и лекарства. Исканата промяна, за която настояват е за спешно вграждане на текстове, които задължават болниците, работещи с публични средства, да провеждат централизирани обществени поръчки за лекарства и медицински изделия, за да се прекрати източването на Касата. Търсят се и законодателни механизми за финансово обвързване на контрола с дигитални платформи (като „Диагноза България“).

Финансиране на уязвимите групи и децата

Проблемът, за който „Демократична България“ (д-р Александър Симидчиев) предупредиха, че държавата постепенно намалява процента на своето участие във финансирането на осигуровките за деца, пенсионери и социално слаби. Исканата промяна, за която настояват е внасяне на корекции, които да гарантират, че бюджетът няма да е просто „счетоводна рамка“, а ще заложи ясни финансови буфери за лечение на тежко болни деца и достъп на уязвимите групи до съвременна медицина.