Д-р Радослав Радев пред БНР: Радикална реформа или окончателен колапс на болниците в България?
Българското здравеопазване се нуждае от цялостна реформа, насочена към промяна на финансирането и преструктуриране на болниците, заяви д-р Радослав Радев пред БНР. Той подчерта, че обвързването на заплатите с клинични пътеки стимулира източване, а множество лечебни заведения функционират без да осигуряват комплексна грижа. За подробности прочетете интервюто в БНР.
Настоящият модел на българското здравеопазване не лекува ефективно нито пациентите, нито самата система. Около тази теза се обединяват все повече експерти в сектора, сред които и д-р Радослав Радев в ефира на БНР. Проблемите отдавна са преминали фазата на „козметични недостатъци“ и изискват цялостно пренаписване на правилата, по които функционират болниците и се финансира трудът на медиците.
1. Капанът на клиничните пътеки: Когато заплатата зависи от „отчитането“
Най-големият дефект на системата остава механизмът на финансиране чрез Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Към момента доходите на лекарите и медицинските сестри са пряко обвързани с броя преминали пациенти по определени клинични пътеки.
- Стимул за изкуствен прием: Болниците са принудени да работят като търговски дружества, които гонят оборот. Това ражда порочен кръг – лекарите са мотивирани да отчитат възможно най-много дейности пред НЗОК, за да осигурят по-високи заплати за екипите си.
- Пациентът като статистика: Вместо фокусът да бъде върху качеството на лечението и бързото възстановяване, пациентът често се превръща в средство за усвояване на бюджетни средства.
- Административен натиск: Медицинските специалисти прекарват огромна част от времето си в попълване на документи и „напасване“ на симптоми към изискванията на пътеките, вместо да бъдат до леглото на болния.
2. Болниците „табели“ и липсата на комплексна грижа
В България съществува сериозен географски и структурен дисбаланс в болничната мрежа. Много малки или частни лечебни заведения функционират извън дефиницията за лечебно заведение, което може да предложи завършен цикъл на лечение.
- Прехвърляне на отговорност: На хартия страната има висок брой болнични легла на глава от населението, но на практика много от тези структури са просто „табели“. Когато пациент с усложнения постъпи в такова заведение, то често няма капацитет, апаратура или нужните специалисти (например липсва денонощна реанимация или спешна лаборатория).
- Разкъсана верига: Пациентите биват пренасочвани, разхождани между различни болници или принуждавани сами да търсят специалисти на принципа „на парче“. Комплексната грижа – от диагностиката, през операцията, до реанимацията и рехабилитацията – е лукс, достъпен само в няколко големи университетски центъра.
3. Формулата за работеща реформа: Преструктуриране и консенсус
За да се излезе от тази криза, е необходима радикална промяна, която изисква ясна политическа воля и преразглеждане на ролята на държавата.
- Преобразуване на неефективните болници: Малките общински болници, които не могат да поддържат високо качество на специализираната помощ, трябва да бъдат преструктурирани. Тяхната естествена роля е да станат модерни центрове за долекуване, рехабилитация, палиативни грижи или засилена извънболнична помощ, където пациентите да бъдат стабилизирани.
- Нов модел на заплащане: Трудът на лекарите и сестрите трябва да бъде гарантиран с достойно базово възнаграждение, което не зависи от броя „хоспитализирани“ пътеки. Бонусите следва да се определят от сложността на случаите и качеството на лечебния резултат.
- Широк обществен и професионален дебат: Както показва политическата практика, никоя реформа не може да успее, ако е наложена силово „отгоре“. За да има подкрепа отвътре (от самата гилдия) и отвън (от пациентите), новите мерки трябва да бъдат детайлно обсъдени, а спорните моменти – изчистени преди законодателните промени.
Здравеопазването не е фабрика за отчитане на бройки, а социална система с критично значение за националната сигурност. Докато финансирането следва хартиения отчет, а не реалния пациент, реформата ще остане само на думи, а лекарите и пациентите ще продължат да бъдат заложници на една неработеща машина.
