Адв. Мария Петрова: Новина няма – законът сам раздава петцифрените директорски заплати

„Новина няма.“ С тези думи на адвоката по медицинско право Мария Петрова започна коментара си във връзка с поредният епизод от публичното възмущение около възнагражденията на директорските бордове в държавните и общинските болници. Докато за широката общественост сумите в десетки и стотици хиляди левове изглеждат скандални на фона на милионните дългове на лечебните заведения, за хората вътре в системата това е просто поредният работен ден. Това коментира в ефира на Радио Пловдив адвокатът по медицинско право Мария Петрова.

По думите ѝ проблемът със задлъжнялостта на лечебните заведения е известен от години, а Министерството на здравеопазването разполага с информация както за финансовото им състояние, така и за възнагражденията на ръководствата им.

Според адв. Петрова сегашният модел на управление създава предпоставки за изкривяване на стимулите, тъй като директорите получават възнаграждения по договори за управление и контрол, обвързани с приходите на болниците, а не с финансовите резултати и ефективността на управлението.

Шокиращите данни на министър Ивкова

Според данните към 31 март 2026 г., представени на брифинг на Министерството на здравеопазването:

• Болница „Лозенец“: Общи задължения от 20,4 млн. евро, докато заплатата на директора Олга Мицова е достигала до 40 348 евро за месец.
• МБАЛ Благоевград: Общи задължения от 4.1 млн. евро, а възнаграждението на изпълнителния директор е варирало до 36 270 евро.
• Инфекциозна болница „Проф. Иван Киров“: Задължения от 5,1 млн. евро и заплата на директора Тома Томов от 14 000 евро.
• МБАЛ Велико Търново: Задължения за 5,4 млн. евро и директорска заплата в размер на 14 141 евро.
• „Пирогов“: Най-голямата спешна болница е с 41 млн. евро общи задължения, а директорът Валентин Димитров получава между 10 416 и 12 659 евро.

Адв. Мария Петрова подчертава, че фокусът се измества грешно върху самите суми, вместо върху пробойните в нормативната уредба. Заплатите на директорите се изчисляват автоматично по формула, обвързана със средната заплата в болницата и приходите по клинични пътеки. Законът не предвижда „спирачка“ или намаляване на мениджърските възнаграждения, когато болницата трупа дългове или взема банкови кредити за покриване на просрочия.

Допълнително масло в огъня налива и огромната ножица в заплащането – докато шефовете получават десетки хиляди евро, средната заплата на лекар-специализант в страната остава едва 1180 евро.

Министър Катя Ивкова вече обяви, че МЗ планира спешна ревизия и промени, с които да ограничи възнагражденията на бордовете. Анализаторите обаче остават скептични дали това ще реши дълбокия структурен проблем, или просто ще потуши временното медийно недоволство.

Адвокат Петрова определи като сериозен проблем и дисбаланса в заплащането между болничните ръководства и младите лекари и специализанти. По думите ѝ без законодателни промени и реална политическа воля системните дефицити трудно могат да бъдат преодолени.

„За мен изявленията днес са поредният кьорфишек“, заяви тя по повод обявените проверки и сезирането на прокуратурата и икономическата полиция за нарушения в някои държавни болници.

Въпреки критиките си Мария Петрова изрази надежда, че започнатите проверки няма да останат само на ниво публични изявления, а ще доведат до реални решения в полза на пациентите, медицинските специалисти и обществото.

За цялостна промяна на здравния модел адвокатът по медицинско право д-р Мария Петрова предлага премахване на статута на болниците като търговски дружества, въвеждане на реален контрол върху качеството и диференциация на заплащането според постигнатите резултати. Според нейните анализи, представени пред Радио Пловдив и Радио София, сегашната система стимулира усвояването на средства чрез клинични пътеки, а не излекуването на пациента.

1. Премахване на статута „Търговски дружества“

• Промяна в Закона за лечебните заведения: Болниците не трябва да се управляват с цел печалба или оборот по Търговския закон.
• Преосмисляне на финансирането: Лечебните заведения трябва да бъдат структурирани като субекти, предоставящи обществена услуга.

2. Реформа във формирането на заплатите

• Премахване на порочния КТД модел: Адв. Петрова остро критикува опитите за административно налагане на минимални заплати чрез Колективен трудов договор (КТД) и санкции от НЗОК.
• Обвързване на доходите с резултата: Директорските и лекарските възнаграждения трябва да зависят от ефективността на лечението и финансовата дисциплина.
• Спиране на бонусите при дългове: Наредба № 9 трябва да се промени така, че мениджъри на болници с огромни просрочия да не получават автоматично огромни суми.

3. Нов модел на финансиране (Край на клиничните пътеки)

• Преминаване към диагностично-свързани групи (ДСГ): Парите трябва да следват реалната сложност на случаите и съпътстващите заболявания на пациента.
• Разбиване на монопола на НЗОК: Въвеждане на конкуренция на здравноосигурителния пазар.

4. Реален медицински и финансов одит

• Контрол върху качеството: Проверките не трябва да бъдат чисто документални (попълнени листи за пътеки), а да оценяват дали пациентът е излекуван.
• Премахване на политическия „чадър“: Търсене на персонална юридическа и финансова отговорност от бордовете при лошо управление.