Управление на сляпо: Адв. Мария Петрова за 100-те дни на властта

Адвокат д-р Мария Петрова е водещ експерт по медицинско, здравно и фармацевтично право в България. Член на Софийската адвокатска колегия, притежава едновременно юридическо образование и магистърска степен по хуманна медицина. Създател е на LexMedica BG – първата тясно специализирана кантора по медицинско право в страната.

След големите протести, предишното правителство претърпя пълно фиаско. Центристка и с подаване на ръка на във всички посоки. Такава беше предизборната политика на Румен Радев. Намерен ли е балансът, налице ли е съвсем нова политическа обстанова?*

Казахте „големи протести“, имайки предвид ситуацията от последните няколко години, на мен ми е трудно да определя кои са големи, по-големите и най-големите протести, но е истина, че през септември миналата година коментирахме политиката на тогавашното правителство, дали ще има нови избори – сега те са вече факт, оказахме се добри пророци, но не поради някакви пророчески способности, а защото всичко в житейкста логика сочеше еднозначно в посока на нови избори.

Чисто граждански какво е Вашето усещане?

Като гражданин какво усещам? От същото по много. Факт е, че такова мнозинство не сме имали от времето на г-н Костов, но ако се замислим какво конструктивно е допуснато при такива мнозинства, опасявам се, че рекапитулацията няма да сочи в полза на тези мнозинства.

Не съм обнадеждена, не защото толкова много хора са гласували, избрали своя избор в една посока, не виждам и проблем и в концентрацията на властта в една политическа партия, но виждам проблем в опитите да се ограниччаша опозицията, виждам проблем в това да се обезверчват хората, които не изповядват вижданията на управляващото мнозинство, но това което виждам, и което най-много ме притеснява е, че не вижам подготовка да се справят с всички, онези проблеми, които зрееха по времето на онези, често сменящи се предходни правителства и често бъдещи служебни кабинети. Не съм много оптимистично настроена, но ще се опитам да търся и позитивни неща.

Ще има ли това правителство своите 100 дни? Тези прословути „100 дни“, които се дават като реверанс към всяко едни ново правителство още от времето на Наполеон? Между битовизма (сметки, цени) и идеологична – смяна на модела, правна реформа… Според Вас в каква посока ще тръгне в крайна сметка правителството?

Не виждам противоречие, но виждам повече политическа реторика и демагогия по която и да е от изброените теми, отколкото да се поеме политическа отговорност, респективно да се направят някакви реални действия, които да породят резултат в полза на обществото. Без значение дали ще влезем в темата за цените и това, което Вие наричате битовизъм, без това да се възприема като подценяване, не беше нещо неочаквано, но го казвам просто като паралел между идеала да разбием модела „Борисов-Пеевски“ и прозата на обществото, което не може да си плати сметките. Факт е, че и единият, и другият проблем не бяха неочаквани. Факт е, че когато се опитваш да влезеш в политиката, най-малкото демонстрирайки политическата си воля да участваш на избори, се очаква да имаш поне един, а по-добрите играчи и нпколко хода напред. Това, което аз не виждам, са ходовете напред. Да, може да се даде един такъв, да го наречем вакантен период, в който новодошлият политик да се запознае със ситуацията – тези така наречени „100 дни“. За мен обаче този толеранс е недопустим. Защото започва едно прехвърляне на „топката“ – ние сега дойдохме и това е станало по време на предишната власт. Проблемите не са мандатни. Един проблем няма да се реши с изчерпването на мандата на който и да е политик. И ако човек навлиза адекватно в политиката, аз очаквам от него решения, а не реторика. Това, което виждам е много политическо говорене и липса на подготовка за реални действия. Под липсата на подготовка визирам липсата на подготвени кадри.

Държавната администрация, която наброява едни проблизително 640 хил., от които една не малка част имат своите експертни решения за трайна неработоспособност, което ги предпазва от това да бъдат оствободени, е абсолютно безхаберна на много нива, читавите, адекватните, учените и подготвените кадри са все по-малко, и кохато политиката си играе на местене на пешки в администрацията, просто за да може да консолидира един модел и да постигне своето мнозинство, от това страдаме всички ние, които очакваме тя да работи в наша полза.

Бяха дадени заявки за съкращение на администрацията, но след това се разбра, че някои сектори – МВР, отбрана, изобщо няма да бъдат пипани. Малко избирателно става всичко? В опозиция много партии говорят за оптимизиране на държавния апарат, но когато дойдат на власт, темата се замразява…

Има още една опция – правим работна група и след като направим работна група, за да решим кои ще са с „отпадналия интерес“, както е модерно да се казва в последните няколко дни, правим още две дирекции, които да оценят дали действително сме взели правилното решение и… назначаваме още няколко стотин човека!

Има ли нещо, в действията на сегашното правителство, което те допускат, подобно на други предшестващи правителстава, и което като своеобразен капан, а именно възгордяване, перчене, пришиване на победатата? Имам предвид някои изказвания в парламента, като например репортерите да вдигат ръка като учениеци, ако искат да питат нещо, или… Наблюдавано е и назад в годините – една самодоволна арогантност на българските политици?

Това не е изненадващо, а очаквано. Защото, по мои наблюдения, в политиката не влизат повече хора, които имат експертност и желание за работа, а все по-посредствени хора, които в нея въждат единственото си уповение да се реализират.

Не звучите оптимистично. Съставът на новото правителство – промяна, подмяна, нещо от стратото, правосъдната реформа и какво се случва в здравеопазването? Изборът на Румен Радев, защото не малко хора са гласували именно заради него, опит да се приключи с политическата каша в последните 6-7 години, с искания-протести, които останаха недовършени, ли е?

Доброто в случая е, че независимо от мотива, някоий е успял да мотивира някого изобщо да гласува, за хората, които не упражняват правото си на глас. Иначе за мен това е един естествен жизнен цикъл. Всеки от нас е склонен да търси по-доброто, по-бързото, по-спешното и когато сме разочаровани, ние не търсим вината в себе си, защото имахме възможност седем пъти преди това да избираме и не успяхме да направим такъв колосален, мащабен избор.

Преди това имаше избори, спечелени от Слави Трифонов, после от господата Петков-Василев, после ГЕРБ се завърна…

Което логично идва да покаже, че не винаги изборът е към най-разумното и най-доброто.

През тези 6-7 години видяхме доста различни лица, някои съвсем нови…

Хората гласуват емоционална… Тук ще споделя нещо лично. Преди всички избори, които напоследък бяха доста често, аз си правя труда да отварянм сайтовете на политическите партии и да разглеждам техните програми. заразена бях от съпруга ми в тази пунктуалност, все пак трябва да призная и това… Дори имаше време през годините, в които си правех съпоставки в програмите, особено в сектора на здравеопазването, в който аз работя.

През последните 3 години и половина, дори по времето на ГЕРБ, който имаше бележито мнозинство, нямаха актуализирани програми. След това, дали защото навлезе изкуственият интелект, или защото все по-малко хора подхождаха отговорно да прочетат програмите на партиите, една немалка част от партиите дори не бяха качили актуални такива за последните два избора преди този на г-н Радев.

В контекта на това, което казвам, ми прави впечатление, че хората гласуват… не е лошо да има лидер, за който да се гласува, това показва, че има фигура, която после ще понесе отговосрността… лошото е, когато зад лидера няма политики и стратегии. Лошото е, когато изборът е просто емоционален „да не са тези, да дойде друг, който и да е“. За мен това е притеснителното, без да подценявам качествата на премиера Радев и неговия екип.

Проблемите в здравеопазването: Справянето на думи е като несправяне на практика (продължение)

За мен по-важно би било, ако тези хора излязат да гласуват, не защото просто искат подмяна на едни с други, а защото виждат хора, които като дойдат на власт реално знаят каква политика ще прокарат и докъде ще ни доведат.

Анализът на адвокат Мария Петрова за пореден път оголва дълбоките структурни проблеми в българското здравеопазване, които остават нерешени независимо от политическите рокади. Вместо реални реформи, секторът продължава да затъва в дългове, а отговорността се прехвърля от политическото ръководство към лекарите на терен. Професионалният прочит на адв. Петрова показва, че без радикална промяна в управлението на болниците и без търсене на персонална отговорност от министрите, стабилност в системата не може да има. Като независим експерт тя остава ключов глас в обществения дебат — глас, който политиците, независимо от коя конфигурация са, трябва най-накрая да чуят.

Следва продължение!

Адвокат д-р Мария Петрова е водещ експерт по медицинско, здравно и фармацевтично право в България. Член на Софийската адвокатска колегия, притежава едновременно юридическо образование и магистърска степен по хуманна медицина. Създател е на LexMedica BG – първата тясно специализирана кантора по медицинско право в страната.

––––––––––––––––––––––––

Адвокат Мария Петрова във „Форум“: По-важният въпрос е, защо болниците не могат да изплащат задълженията си.