Безопасността в здравеопазването се гарантира от информираността на пациента, квалификацията на лекаря и с организацията и контрола на системата! (видео)
„Медицинското право е моето призвание. Вярвам, че пациентите имат право на адекватна грижа, лекарите – на достойна работа, а всички ние заслужаваме добре работеща система на здравеопазването.“ С този неин цитат проф. д-р Галинка Павлова представи адв. д-р Мария Петрова, специалист по медицинско, здравно и фармацевтично право в студиото на БНТ-Варна.
Какво е адекватно лечение? Каква е съвместимостта с достойните уловия на труд в състемата на здравеопазването ни – такава, каквото е днес?
Балансът „права на пациента-сигурна работна среда-предимства на системата“, трябва да кажа следното: лекарите не могат без своите пациенти, пациентите (щом се превърнат в такива) не могат без лекарите, а всички заедно – лекари и пациенти, са зависими от ситемата, която напоследък взе да придобива една негативна конотация.
Системата не е просто инфраструктурата на едно лечебно заведение, или администрирането му управление.
Системата е нещо много по-широко. Тя започва с дългосрочна държавна стратегия в сферата на здравеопазването, преминава през изграждането на определени приоритети, които могат да доразвият системата и оттук нататък, всички нейни разклонения стигат до нас в качеството ни на лекари и пациенти.
За да говорим за пациента в центъра на системата, или сигурна работна среда, ние трябва да сме убедени, че правата на пациента не са само на хартия в Закона за здравето, а в същото време не очакваме или не изискваме от лекарите и медиците изобщо неща, които системата или поради недъзите си, или своите недостатъци, не позволява да направят, или ги кара да „прескачат“ онези правила на медицината, базирана на доказателства, които аз и Вие познаваме.
Какво означава на практика „медицина, основана на доказателства“?
През 2018 г. на Световния конгрес по медицинско право в Токио, Япония, аз представих една разработка, озаглавена „Медицина, основана на доказателства, срещу псевдонауката“. За целта на разработката разгледах 150 световни дела за различни неща, които са били рекламирани, прокламирани, налагани в медицинските среди като абсолютно безопасни, достъпни, които обаче не са издържали най-малкото теста на времето и са се оказали вредни. Независимо дали говорим за лекарства, дали говорим за медицински изделия – импланти, оперативни материали, независимо дали говорим за медицинска техника, която в медицината се възприема като златен стандарт. Оказва се, че когато маркитенговият интерес е толкова засилен, когато определени корпорации имат огромно лоби, много лесно могат да регистрират определени продукти в сферата на медицината, да ги продадат като много успешно, но времето да ги опровергае. Дали ще говорим за гръдни импланти с промишлен силикон, облечени в тънка защитна капсула, дали за лекарството Талидомид, от което са родени стотици хиляди деца с увреждания, първо, защото някой го е използвал офлейбъл (извън кратката му характеристика) и после е решил, че е много подходящ за използване от бременни. Това са два наистина лаишки примера, за да могат зрителите да разберат.
Медицината, базирана на доказателства изисква определен процес, за да можем да кажем, че лекарството, изделието, метода или терапията са безопасни. Това изисква време, строги правила и, разбира се, ресурс.
Много често някой казва, „ама има там една статия написана“. Това, че една статия е написана, нито прави метода проверен, нито безопасен. И това, което аз исках да кажа на този конгрес тогава, беше, че се нуждаем от създаването на глобални, научни правила, с които да отграничим интересите на корпорациите и да можем да гарантираме най-доброто за пациента.
Дали е възможно понякога лекарят да използва не най-доброто за пациента, а да се съобразява с възможностите на здравната каса? Да прави компромис, поради това, че системата е недофинансирана и прави това, което му позволява касата?
Да! По две причини: едната е, че системата им го налага, а втората, тук ще отворя скоба и ще си посволя да не се съглася с Вас. В Касата има достатъчно много пари. Но, колкото и пари да имате, когато не ги разходвате разумно и когато не можете да упражнявате ефективен контрол върху разходването им, виждаме до какви недъзи води това.
Компромисите от друга страна са породени от чисто житейски несгоди, които карат лекарите да не правят най-доброто. Едната причина е, че НЗОК не винаги дава най-доброто като терапия или медицински изделия, а другата… Вие знаете колко време се учи за лекар, колко време се специализира… остойностяването на лекарския труд кара една не малка част от добрите лекари да не работят по каса. Тук идва общественит компромис. Когато трудът на лекаря не е добре остойностен, той изпитва необходимост да покрие тези чисто финансови дефици от другаде. И отва „отдругаде“ идва от онези негласни уговорки с фармацевтични компании, и изделия и тогава изборът не е най-доброто за пациенбта, а понякога не е и най-нужното за пациента, а това, което ще се окаже най-доходоносно. И не винаги най-доходоносно заа конкретния лекар – доста често това става по решения, които се вземат много, много нагоре по веригата.
През 70-те години на миналия век в САЩ възниква едно много страшно нещо, наречено дефанзивна медицина. Тази форма на защитна медицина, е можело да се разглежда тогава и там, под две форми: цели щати, в които няма неврохирурзи, защото това е високорискова специалност и хирурзите не могат или не желаят да заплатят високите такси по застраховките си. Така лишават хората от цели щати от неврохирургично лечение. И другата крайност – когато лекарите правят неща, които не са необходими, но които биха могли да използват в своята защита, включително при съдебна претенция на своя пациент, така че да имата доказателства, че това, което са направили е най-доброто. Но това е скъпо!
Това нещо в момента се случва в България! Но дефанзивната медицина в България се упражнява в контекста на ограниченията на здравната каса и на несправедливото, неравномерно разпределение на финасовия ресурс. И което рефлектира върху безопасността на пациента.
Във Варна изследването „фетална морфология“ се прави от един единствен, лекар , на частно, защото държавата плаща сумата около 10 евро, която не достига нито за инвестицията за обучение, нито за по-хубавата и скъпа техника…
Вероятно сте чувала онази мантра, че „лекарят ми е длъжен“, „държавата ви изучи, вие сега искате пари“ и т. н. Или, ако се стигне още по-напред „Конституцията ми гарантира здравеопазване“. И тук искам да поясня, че Конституцияна на никого не дължи здраве! Тя дължи единствено правото, подчертавам! правото да си плащаме здравните осигуровки. И от тук митът, че някой някому е длъжен.
Защото, поради лошото разходване на ресурса, лошото управление на здравната каса, изключителният лобизъм, който стои в центъра на този тип отношения, ние стигнахме до това, да не се покрват дейности, които биха предизвикали търсене, защото и здравеопазването е пазар, и хората да си ги позволят. Феталната морфология е една от тях! Аз вече трета или четвърта година съм лектор на Националния конгрес по пренатална диагностика и може би съм единственият и лекар, и адвокат, който е обърнал внимание да се създаде стандарт по пренатална и фетална медицина! И само след приемане на такъв стандарт, може да се направи остойностяване на този колосален лекарски труд. И техниката, която достига пазарна цена около 100 000 евро, а таксата на курсовете за обучение, в Англия, например, къдто е най-доброто училище, започват от 30 000 паунда. Така че, ако някой е направил всичките тези вложения, не можем да чакаме от него да работи фетална морфология за 20 лева!
Много гръмко беше провъзгласявана промяната на наредбата, която гарантира еднакви права на здравоосигурената и неосигурена бременна, но никой не обърна внимание, че проблемът се крие както във феталната морфология така и в недобрата генетична диагностика и спекулацията с всички онези тестове, за които най-общо се казва, че се изпращат в чужбина, но всъщност никой не знае каква е тяхната диагностична стойност и процент на грешки, но всички знаем колко струват те.
Това не е разговор срещу лекарите, не е и срещу пациентите! Това е разговор за системата – долколко тя позволява да получаване безопосно помощ. Има ли медицински стандарти, има ли по всички специалности и ако бъдат нарушавани, кой носи отговорност? Лекарят? Лечебното заашедение? Или системата?
Основният виновник е системата. Ние с Вас не критикуваме българското здравеопазване, но сме хора, които го виждаме от различни гледни точки – виждме онези недостатъци, които трябва да бъдт добре регламентирани. Липсата на стандарти, условно може да се сравни с липсата на пътни знаци и правила за движение по пътищата.
Ние пускаме българските лекари да работят на абсолютно свое въртешно усещане и разбиране.
От 40 и няколко клинични специалности, стандарти има по 30 и няколко, и в пов ечето не се разбира нормативният им смисъл. Не може в стандарт да се пишат неща от рода на „би било добре“! На магистралата никой не ни препоръчва, той ни задължава да спазваме ограниченията. И оттук отговорът на втория Ви въпрос – кой ще носи отговорност – това конкретно вече зависи от фактите и обстоятелствата.
Не можем да изсискваме, без да регулираме и ако регулираме, не можем да го направим без да създадем сигурна работна среда. Да го кажем така: като е казано, че тези хора ще работят по тези стандарти, това да е практически изпълнимо.
Проблемите в здравеопазването: Справянето на думи е като несправяне на практика (продължение)
Моля, да обясните на разбираем език, какво означава безопасно лечение?
Казано на по-достъпен език, безопасно лечение е това, при което минусите в дисгностично-лечебния процес винаги са по-малко от плюсовете.
Медицината не може да гарантира резултат, но това, което тя трябва да гарантира, е пътят от диагностиката до лечението да бъде безопасен, според добрата практика и стандартите и с положена медицинска грижа – т.е. никой от екипа да не си е спестил усилие.
Пропуските, които се случват за безопасността на пациента, по-скоро имаме ли законодателство или имаме дефицит в него, или имаме пълноценно законодателство, но грешно се прилага?
Както изключим липсващите медицински стандарти и огромните, чисто юридически недостатъци, в тези които са налични, ние разполагаме с достатъчно добра нормативна база. База! Но тя трябва да се надгражда. На сегашния етап, ако говорим за закон за пациента, закон за безопасност на пациенти, то ще да е като да нямаме къща, но да избираме пердета за нея. Ние от 20 години говорим за евтаназия, за сурогатно майчинство. Може да звучи като екзотика, но това е реалност и то се случва. Но не можем да надградим, без да имаме база за това, без което не можем. А то е създаване на адекватни медицински стандарти. Тектовете на някои от тях не могат да бъдат добра правна рамка за който и да е. И се ползват или да бъдат заобиколени, или просто за да кажем, че ги има! Те съществуват, но от тях не следва нищо сигурно и добро за лекаря, още по-малко – безопасно за пациента.
И като говорим за нормативи, много често си мисля, че българските лекари са много смели! Първо, защо условията, при които работят, не винаги отговарят на тяхната квалификация и не винаги пазят тях самите. Но те са смели и от гледна точка на това, че продължават да практикуват нещо толкова високо рисково, въпреки недъзите на системата!
Управление на сляпо: Адв. Мария Петрова за 100-те дни на властта
Безопасността в здравеопазването се гарантира от информираността на пациента, квалификацията на лекаря и с организацията и контрола на системата!
