Парадоксът на българското здравеопазване: Милиарди за „кухи“ хоспитализации, докато българите умират най-млади в ЕС
Българската здравна система е изправена пред безпрецедентен парадокс – тя поглъща рекорден брой пациенти и огромен финансов ресурс, но резултатите за здравето на нацията са катастрофални. Данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) и Националната здравно-информационна система (НЗИС) очертават картина на дълбока структурна криза, която изисква незабавни и радикални реформи.
Докато страната ни трайно заема последното място в Европейския съюз по продължителност на живота, болниците отчитат дейност, която застрашително надхвърля реалните нужди на населението.
Статистиката като присъда: Рекорден брой „болни“ в топяща се нация
Данните от началото на годината до момента показват аномалия, която няма аналог в Европа. През българските лечебни заведения вече са преминали над 1 милион пациенти. При запазване на тези темпове, прогнозите сочат, че до края на годината хоспитализираните ще достигнат поне 2,7 милиона души.
На фона на официалната статистика за населението от 6,4 милиона души, това означава, че близо 42% от българите ще преминат през болнично легло в рамките на 12 месеца.
„Това е абсолютен рекорд за последните години“, алармира здравният експерт на ИПИ Петя Георгиева. Тя коментира, че огромна част от тези хоспитализации са напълно неоснователни и нямат за цел реално лечение, а служат единствено за „усвояване“ на средства.
Къде потъват парите? 8% от БВП за модел, който не лекува
Българското здравеопазване се финансира с близо 8% от Брутния вътрешен продукт (БВП), което включва както обществени средства (от здравни осигуровки и данъци), така и огромни частни плащания от джоба на гражданите. Въпреки тези милиарди, България остава на дъното на класациите по качество на медицинската грижа.
Основната причина за това е изкривеният финансов модел, базиран на клиничните пътеки. Болниците са принудени да работят като търговски дружества, чийто доход зависи директно от броя преминали пациенти. Това стимулира изкуственото приемане на хора в болница за изследвания и процедури, които в развитите държави се извършват бързо и евтино в извънболничната помощ.
При тези темпове до края на годината хоспитализираните ще стигнат поне 2,7 милиона при 6,4 милиона души население. Това е абсолютен рекорд за последните години – казва здравният експерт на Института за пазарна икономика Петя Георгиева, и коментира много от хоспитализациите като неоснователни и поглъщащи огромен финансов ресурс.
Рецептата на експертите: Съкращаване на пътеки и закриване на болници
За да се спре източването на финансовия ресурс, експертите от Института за пазарна икономика предлагат радикално преструктуриране на системата. Реформата включва три основни стълба:
- Съкращаване на една трета от клиничните пътеки: Премахване на излишните и дублиращи се пътеки и прехвърляне на леките процедури към дневни и амбулаторни центрове.
- Закриване и преструктуриране на неефективни болници: България разполага с твърде голям брой болнични легла на глава от населението, които изискват скъпа поддръжка. Предложението е част от тях да се превърнат в хосписи и центрове за дългосрочна грижа.
- Засилване на доболничната помощ: Пренасочване на средства към личните лекари и специалистите в поликлиниките за ранна диагностика и превенция, което да предотврати тежките състояния и последващите скъпи хоспитализации.
Без смели политически решения и смяна на модела „парите следват болничното легло“, българското здравеопазване ще продължи да произвежда рекорди по хоспитализации и антирекорди по дълголетие.
Абсурдните клинични пътеки: Когато „болният“ залага в казиното
Финансовият модел „парите следват пациента“ превърна клиничните пътеки в инструмент за чиста статистика и финансово оцеляване на болниците. Системата стимулира изкуствен прием по скъпоплатени направления за сметка на реалната грижа. Фрапантни примери и разследвания на НАП и НЗОК разкриват мащаба на тези фиктивни хоспитализации:
- Пътеката „Хазарт“: Съвместна проверка на НАП и НЗОК разкри абсурден феномен – над 4000 българи, заведени по документи като тежко болни на болнично легло, по същото време са залагали физически в казина из страната. Тези фиктивни престои са източили над 7 милиона лева от бюджета на Здравната каса.
- Сърдечно-съдови „фантоми“: Един от най-големите скандали е свързан с масови фалшиви хоспитализации по клинична пътека за „Интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации“. Болници отчитат извършването на скъпи инвазивни процедури на пациенти, които в действителност са преминали само през рутинен консултативен преглед.
- Хоспитализация заради едно изследване: Поради липса на направления в доболничната помощ, лекари масово канят пациенти да „полежат“ 3 дни по пътека за хронично заболяване (например неврологично или гастроентерологично), само за да им бъде направен безплатен скенер или ядрено-магнитен резонанс, който иначе извън болницата струва стотици левове.
„Само по 1/3 от всички над 300 пътеки, които включват правене на различни изследвания, за които не е необходимо болнично лечение, различни видове заболявания, за които не е необходимо пациентът да преминава през болница. Една част от тези болници могат да се трансформират в друг вид лечебни заведения без много големи усилия, без да се губи персонал, което е много важно. Част от тях, обаче, за мое огромно съжаление, просто не могат да продължат да съществуват в каквато и да било разумна, бюджетна, фискална или друга политика“, посочи здравният експерт на ИПИ.
Колко дълбоко бъркаме в джоба си
Анализ на Health Metrics показва, че средностатистическият българин плаща близо 800 лева годишно от собствения си джоб под формата на официални такси, консумативи, извънболнични изследвания и най-вече – лекарства. Сумарно домакинствата в страната изваждат над 4,5 милиарда лева годишно извън здравните си осигуровки, като близо 77% от тези лични средства отиват директно в аптеките за медикаменти, които държавата не реимбурсира напълно. Заради тези разходи един от всеки пет българи е изправен пред риск от „катастрофални здравни плащания“, застрашаващи базови нужди като храна и отопление.
Позицията на гилдията: „Работим на ръба и трябват пари, а не закриване“
Предложенията на ИПИ за съкращаване на пътеки и закриване на лечебни заведения срещат яростна съпротива от страна на медицинското съсловие. Българският лекарски съюз (БЛС) и асоциациите на болниците категорично отхвърлят идеята, че системата е пренаситена с ресурс.
„Здравеопазването се намира на ръба заради тежък и задълбочаващ се финансов дефицит“, гласи официалната позиция на БЛС. Лекарите посочват, че издръжката на болниците (ток, консумативи, заплати) расте главоломно.
Вместо съкращения, съсловната организация настоява за спешно увеличение с минимум 25% на цените на всички медицински дейности и клинични пътеки, което би изисквало допълнителен публичен ресурс от близо 1 милиард евро. Ръководството на лекарите предупреждава, че всяко закриване на общински или областни болници ще остави цели региони в страната без абсолютно никакъв достъп до спешна медицинска помощ. Те виждат проблема не в броя на леглата, а в тоталната липса на кадри (медицински сестри и млади лекари) и липсата на централизиран държавен контрол върху ценообразуването на лекарствата в болничната системата.
По данни на ИПИ средствата за здравеопазване вече достигат 10 милиарда евро годишно. Според експертите това показва, че проблемът не е в недостига на финансиране, а в начина, по който се разходват средствата.
Всичко горенаписано е вярно, но за излишните хоспитализации има и друга причина и тя е ,че лекарите се страхуват и не искат да поемат отговорност. В спешното отделение всички искат да остават в болницата и цялото недоволство от болните и близките им се излива върху този, който отказва хоспиталазацията. Вече не се пишат оплаквания до институциите. Всичко се записва и публикува в социалните мрежи. Освен това, при връщане на пациента, отговорността остава за този, който го е върнал.Ето защо колегите предпочитат да хоспитализират, дори и когато няма индикации за това, защото болницата се явява най-голямата пералня на отговорности. И поради тази причина се приемат и неосигурени пациенти от които болницата няма никаква полза. По тази причина, каквито и реформи да се направят – хоспитализациите няма да намалеят съществено.
От много години говоря за закриване на всички районни болници. В някои от тях работят само пенсионери които не са обновявали знанията си поне през последните 20,30 години .В тях приемат пациентите ( в нужда или за да вземат парите по пътека за да си осигурят заплатите) ,никой не ги поглежда тези пациенти с дни , докторите тичат през глава по частните си кабинети а сестрите седят по диваните и прехвърлят по телефона си.
Пациента е оставен на болнично легло и за него важи закона на Дарвин за естествения подбор!
Пример: пациент с тежък инсулт се лекува 7 дни по пътека и се изписва в къщи без опасност за живота! На третия ден пациента умира защото в така наречената болница му е вливан манитол сутрин и вечер но никой никога не е изследвал осмолитет на този пациент за седем дни!
Тези болници само гълтат държавни средства ,къде за заплати на пенсионери, къде да поддържат една морално и физически остаряла база , строена преди десетки години и нямаща нищо общо с 21 век.
На мястото на тези болници, трябва само една адекватна и съвременна Спешна помощ, с можещи и знаещи млади доктори, сестри и съвременна техника .
А всички спестени средства да се налеят в окръжните болници, където в момента е абсолютна трагедия също по отношение на възможности ,техника и знания !