Доц. Валери Велев за лицето под микроскоп: Демодекоза, микробиом и хроничното възпаление“

Demodex folliculorum е микроскопичен акар, който нормално колонизира общата структура образувана от космения фоликул и отвора на мастната жлеза (Пилосебацейният комплекс ) на човешката кожа, особено по лицето. При ниска плътност се счита за част от нормалния кожен микробиом, но при свръхрастеж или проникване по-дълбоко може да стане патогенен и да стимулира възпалителни дерматози.

Този комплекс може да бъде атакуван от редица бактерии, гъбички, но също и от споменатия микроскопичен паразит.

Demodex folliculorum и кожничт имунитет

D. folliculorum не е просто „пътник“, а активен стимулатор на кожния имунитет, като можде да действа продължително поддържайки възпалителен процес с различна тежест.

В някои ситуации Demodex вероятно действа и като носител на бактерии, което може да доведе до гноевидни лезии, или усилване на вече развита розацея.

Демодекозата и връзката ѝ с розацеята

Много клиницисти в редица публикации предполагат връзка между Demodex и розацея или подобни на нея състояния. За това говорят:

• значително по-висока плътност на акарите при пациенти с розацея;

• корелация между плътността в дълбочина на кожата и тежестта на заболяването;

• подобрение след акарицидна терапия (някои противопаразитни медикаменти;

Демодекоза е общото наименование на дисфункциите, които паразита предизвиква по кожата: често загрубяване в централната лицева област и бузите, акнеиформени обриви, разширени „пори“, парене, зачервяване, залющване, сърбежи.

Рискови фактори за патологичен свръхрастеж

По-често се наблюдава при:

имуносупресия; локални кортикостероиди; мазна кожа; възраст >40–50 г.; диабет; хронична бъбречна недостатъчност; локална дисбиоза.

Диагностиката и терапията са специфични, в някои моменти – емпирични.

Към самопоставяне на диагноза и самолечение НИКОГА не се прибягва!

Дерматологът е основния „водач“ в дългия лечебен процес, понякога с помощта на паразитолог, имунолог, и др.

Demodex folliculorum далеч не е доказан, като основен или единствен причинител на розацеята и подобните и състояния. Доказана е неговата възможност да ги усложнява и компрометира лечебния процес.

Съвременна концепция

Най-новите review публикации все по-често разглеждат Demodex като:

„pathobiont“, а не класически паразит;

Pathobiont е микроорганизъм, който:

• нормално присъства в организма;

• обикновено не причинява болест;

• но при промяна в локалната среда, имунитета или микробиома може да стане патогенен.

Наличен е и при здрави хора!

Почти всички възрастни имат Demodex:

• • колонизацията достига >80–90% след 60-годишна възраст;
• • често без никаква симптоматика.

Не е достатъчно да „има Demodex“.

Критична е:

• концентрацията
• дълбочината на проникване;
• локализацията;
• взаимодействието с микробиома.

Някои review статии обсъждат Demodex като:

„sentinel marker“ за skin immune dysfunction.“

Тоест:

• високата плътност може да е не само причина,
• а и индикатор за нарушен кожен имунитет.

Понякога най-упоритото възпаление на лицето не е просто „чувствителна кожа“, а години наред неразпознато нарушение на деликатния баланс между кожата, микробиома и един микроскопичен обитател, който тихо е преминал границата от коменсал към патоген.

Доц. Валери Велев, дм е специалист инфекционист и паразитолог в София с над 21 години медицински опит. Интересите му са в областите на детските инфекциозни и паразитни болести, зоонозите и чревните инфекции. В практиката си извършва диагностика и лечение на паразитни болести и детски инфекциозни болести. Завършва Медицински университет София през 2003 г. Има придобити специалности Медицинска биология, Медицинска паразитология и Инфекциозни болести. През 2017 г. придобива научна и образователна степен „доктор“ след защита на дисертационен труд по инфекциозни болести на тема: „Кампилобактериоза в детска възраст – клинично протичане, лабораторна диагностика и етиологично лечение.“ Участие в многобройни национални конгреси и семинари по специалността. Доц. Велев е работил като асистент в Катедра по биология на Медицински университет София, а по-късно се мести в Детска клиника на „Специализираната болница по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Ив. Киров“. Практикувал е в Диагностичен център „Сърце“. Там става главен асистент в Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. През 2021 г. придобива академичната длъжност доцент в Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на МУ София. Към момента е част и от екипа специалисти на ДКЦ 11 София.