Тиреоидитът на Хашимото – най-честото автоимунно заболяване на щитовидната жлеза

Време за четене 5 мин.

Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, което причинява хронично възпаление и може да е свързано с нарушения в нейната функция. Това е най-честото автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, много разпространено в днешно време. Около 10% от възрастното население е обхванато от този проблем, като жените са от 8 до 10 пъти по-често засегнати. Среща се и при мъжете, но при тях се наблюдава по-рядко. Необходимо е да се отбележи, че честота на заболяването се увеличава с напредване на възрастта. 

Най-големият рисков фактор е генетичната предразположеност. Освен това влияят фактори като замърсители на околната среда, радиация, облъчване в областта на шията в детска възраст, стресът и други фактори, като прием на някои медикаменти, които също могат да доведат до увеличаване на честотата. 

Симптомите на хипотиреоидизмът, който представлява намаление във функцията на щитовидната жлеза, най-често води до суха кожа, отоци по тялото, обикновено по лицето, леко покачване на теглото, запек, нарушена концентрация, зиморничавост. Именно тиреоидитът на Хашимото в клинично изявената си форма най-често е представен с хипотироидизъм или с намаление на функцията на щитовидната жлеза.Автоимунният тиреоидит на Хашимото може да не се изяви симптоматично и да се открие случайно или при профилактични изследвания. В тези случаи, когато хормоните на щитовидната жлеза са в норма, не се налага лечение, а само проследяване. 
– Какви изследвания са нужни, за да се диагностицира Хашимото? 
При рисковите групи трябва да се направи изследване на щитовидните хормони, каквито са TSH, FT4, да се изследват антителата срещу щитовидната жлеза, каквито са ТАТ и МАТ, и да се проведе ехографско изследване. С всички тези резултати се прави консултация със специалист-ендокринолог и съответно се преценява дали е необходимо лечение и на какъв интервал да бъде проследяването.

Като цяло отклоненията във функцията на щитовидната жлеза, както повишената функция, така и намалената, може да имитират и други заболявания. Например повишената функция на щитовидната жлеза може да бъде сбъркана с перименопаузата, да е свързана със сърцебиение, горещи вълни, изпотяване. А пък намалената функция на щитовидната жлеза може да се сбърка с депресивно състояние, с прием на някои медикаменти, които могат да причиняват подобни оплаквания или пък недостиг на някои от другите хормони в организма.

Когато се достигне до етап на недостиг на щитовидни хормони, лечението е заместително. Прилага се левотироксин – молекула, идентична на хормона Т4, който нормално се произвежда от щитовидната жлеза. Терапията е доживотна, тъй като лекарството действа само докато се приема. При прекъсване на приема ефектът му бързо изчезва. Добрата страна е, че при правилно дозиране левотироксинът няма странични ефекти, достъпен е, лесно се намира и може да се приема безопасно в продължение на много години. 

Усложненията зависят от това на кой етап е нарушена функцията на щитовидната жлеза. При хипотиреоидизъм се наблюдава повишаване на холестерола, което увеличава риска от атеросклероза, натрупване на липидни плаки по съдовете и развитие на сърдечно-съдови заболявания. Обратното състояние – хипертиреоидизмът, носи риск от сърдечни аритмии, както и от ускорено износване на костите и развитие на остеопороза.

Съветът към пациентите е на първо място да не се притесняват, защото в повечето случаи това не е страшно заболяване. Важно е хората да се доверят на своя ендокринолог, да не използват източници на информация, които не са проверени, защото те могат да бъдат заблуждаващи или дори опасни, когато препоръчват средства, които не са изпитани или не са подходящи в този случай. При проследяване от ендокринолог заболяването протича без проблеми, достатъчно е да се осъществява контрол на няколко месеца. 
При необходимост е важно да се правят корекции в лечението. При тези условия човек може да води пълноценен живот, равностоен на този на хора без заболяването. 

Здравословното хранене при всички случаи е препоръчително и то не само при тиреоидита на Хашимото, а и за общото здраве. Но по отношение на Хашимото за момента няма доказана диета или хранителна препоръка, която да е универсално приложима за всички.
Определени хранителни режими могат да бъдат налагани само когато е установено допълнително заболяване, което изисква промяна в диетата, а не само заради наличието на Хашимото. Честа грешка е избягването на йодирана сол или използването на други алтернативи като хималайската сол, която се приема за по-здравословна.

Тиреоидит на Хашимото и бременност

Всъщност йодът е абсолютно необходим за работата на щитовидната жлеза. За възрастните дневните нужди са от порядъка на 150-200 мкг. За деца, подрастващи и бременни той е по-висок – до 300-400 мкг. Така че пълноценното хранене без определени ограничения в общия случай е препоръчителният режим при наличието на Хашимото.

Бих посъветвал всички хора с автоимунен тиреоидит на Хашимото или друго нарушение на щитовидната жлеза да се доверяват на своите лекари и специалисти. Днес познанията в тази област са значителни, а възможностите за лечение и проследяване – на най-съвременно ниво. Мога да ги уверя, че при спазване на препоръките на лекуващия лекар е напълно възможно да се постигне стабилно и балансирано регулиране на функцията на щитовидната жлеза. 

Кристина Абаджиева

Д-р Цветан Гатев е ендокринолог в УМБАЛ „Александровска“. Завършил е Медицински университет София като първенец на випуск 2015 г. и е отличен с наградата „Златен Хипократ“. През 2020 г. придобива специалност по ендокринология и болести на обмяната. Преподава на български и чуждестранни студенти по медицина към Катедрата по вътрешни болести на Медицински факултет. Участва в научни проекти, публикации, национални и международни конгреси по специалността. Тесните му професионални интереси са в областта на захарния диабет и неговите усложнения, диабетната невропатия и диабетното стъпало.

–––––––––––

Преглед: П. Панайотова