Тиреоидит на Хашимото и бременност

Време за четене 5 мин.

Тиреоидитът (болест) на Хашимото е автоимунно органоспецифично заболяване, при което имунната система погрешно атакува и уврежда собствената щитовидна жлеза и води до структурни и функционални промени в нея. Хроничното възпаление на щитовидната жлеза причинява увреждане на нейните клетки, загуба на активна тиреоидна тъкан и развитие на траен хипотиреоидизъм.

Тиреоидитът на Хашимото (на името на японския лекар Арика Хашимото, който го описва през 1912 г.) е едно от най-често срещаните заболявания на щитовидната жлеза. Среща се при 5% от хората. Жените са значително по-засегнати от мъжете, в съотношение 20:1. Най-често се проявява между 30 и 50-годишна възраст.

Рисковите фактори за тиреоидита на Хашимото са:

• генетичната предразположеност – основен фактор;
• вирусните инфекции – водещо значение;
• наличие на други автоимунни заболявания като пернициозна анемия, витилиго, захарен диабет тип 1, хронична уртикария, целиакия и др.;
• психо-емоционалният стрес;
• повишеният прием на йод;
• радиацията;
• употребата на определени медикаменти;
• замърсяването на околната среда.

Поради автоимунния характер на процеса, щитовидната жлеза се инфилтрира с множество имунни клетки (лимфоцити и други), които с времето разрушават жлезистата тъкан. Това постепенно води до намаляване на активността на жлезата и в крайна сметка до развитие на хипотиреоидизъм и спад в нивата на щитовидните хормони в кръвта.

Щитовидната жлеза произвежда два хормона: трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4). Т3 е по – активната форма на хормоните на щитовидната жлеза в тялото. Други органи включително черния дроб и бъбреците могат да използват Т4, за да създадат Т3 когато е необходимо.

Клинината картина за заболяването зависи от функционалния статус на щитовидната жлеза. То може да се прояви с повишена секреция на хормони (хиперфункция), намалена секреция на хормони (хипофункция) или нормална секреция на хормони( еутиреоидизъм) – протича безсимптомно. Около 40% от пациентите страдат от различна степен на хипотиреоидизъм, 5-10% имат хипертиреоидизъм, а останалите са еутиреоидни, т.е. имат запазена функция на щитовидната жлеза. Тиреоидитът на Хашимото е най-честата причина за развитие на хипотиреоидизъм в България.

Симптомите включват умора, мускулни крампи, тежък запек, проблеми с паметта или концентрацията и непоносимост към студ, анемия, косопад, чупливост на ноктите, нарушения на съня и др.

Хормоните на щитовидната жлеза контролират метаболизма, влияят на теглото, енергията, половите хормони и др.

Тиреоидитът на Хашимото се диагностицира при 2% до 3% от бременни.

Ниските нива на хормоните на щитовидната жлеза преди и по време на бременността могат да доведат до:

• нередовен менструален цикъл, който препятства забременяването;
• проблеми със забременяването – болестта на Хашимото повишава риска от синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ). Хормоналният дисбаланс възпрепятсства овулацията и съответно забременяването;
• усложнения по време на бременност;
• повишен риск от спонтанен аборт;
• повишен риск от раждане с ниско тегло на бебето.

По време на бременността Тиреоидитът на Хашимото увеличава риска от развитие на:

• риск от спонтанен аборт – поради дисбаланса на хормоните на щитовидната жлеза, ниски нива на тестостерон аи естрадиола (вид естроген);
• прееклампсия – заболяване, характерно само за бременността, което се характеризира с повишаване на артериалното налягане – хипертония – (без да е имало такова преди пременността), протеинурия, оточи по крайниците, епигастрална болка, зрителни смущения и др.;

• проблеми с растежа на бебето – раждане на плодове с ниско тегло;
• преждевременно раждане;
• ранно отлепване на плацентата;
• мъртво раждане;
• анемии и свързаните с тях бледа кожа, слабост, хронична умора, световъртеж, ускорен пулс, пристъпи на задух и др.;
• кръвоизливи по време на раждането или в ранния следродов период;
• високи нива на холестерола и риск от сърдечно-съдови инциденти;

Как се поставя диагнозата Тиреоидит на Хашимото?

• според оплакванията на бременната;

• хормонални изследвания, показващи функционалното състояние на жлеата – ТСХ, ФТ3, ФТ4;
• имунологични изследвания, свидетели на автоимунна реакция – антитиреоидните антитела- ТАТ и анти-Тпо /МАТ/;
• изследването с ехограф по отношение на структурата на жлезата и нейното кръвоснабдяване.

Лечението на болестта на Хашимото е преди всичко хормонално. Ако болестта на Хашимото е довела до недостатъчност на тиреоидни хормони, то може да се наложи терапия със заместващи хормони. Този вид лечение най-често включва ежедневната употреба на синтетичния тиреоидни хормон – левотироксин. 

Левотироксинът е синтетична форма на натуралния хормон T-4. T-4 се конвертира в T-3 в тялото.

Синтетичният левотироксин е идентичен с тироксина, естествения хормон, произвеждан от щитовидната жлеза. Затова се счита, че приемът му не носи нежелани странични ефекти. 

Това лекарство възвръща нормалните нива на хормона в организма и премахва симптомите на хипотиреоидизъм. 

Лечението изисква постоянен контрол за коригиране на дозата. При добро дозиране, левотироксин не води до странични ефекти. Предозирането обаче може да доведе до загуба на костно вещество и риск от развитие на остеопороза; до сърдечни аритмии и др.

При повечето хора левотироксинът самостоятелно е достатъчен за лечението на повечето хора, при някои се налага лечение на хипотиреоидизъма чрез заместване на T-4 и добавяне на малки количества T-3 за подобряване на лечението. Повечето изследвания достигат до заключението, че този вид терапия не води до по-добри резултати от самостоятелното приемане на левотироксин. 

Някои проучвания показват, че терапията с T-3 може да е полезна при спцифичен сегмент от хора (тези с клинично отстранена щитовидна жлеза). 

По време на бременност, за намаляване на риска от аборт, е полезно приемането на селен, на витамин D3 и интравенозен имуноглобулин (IVIG), но само по лекарска препоръка и контрол.

Съвременните диагностични методи и средстава за лечение все повече помагат за решаване на проблемите с тиреоидита на Хашимото и все повече жени забременяват, износват бременността и раждат здрави деца, разбира се под контрола и наблюдението на лекарите-специалисти.

Д-р П. Панайотова

---

Източник:

1. Stagnaro-Green, A., Roman, S.H., Cobin, R.H., el-Harazy, E., Alvarez-Marfany, M., Davies, T.F. Detection of at-risk pregnancy by means of highly sensitive assays for thyroid autoantibodies. Journal of the American Medical Association 1990 Sep 19;264(11):1422-5
2. Stagnaro-Green, A. Thyroid Antibodies and Miscarriage Where Are We at a Generation Later? Journal of Thyroid Research 2011 May 12;2011:841949
3. Stagnaro-Green, A., Abalovich, M., Alexander, E., Azizi, F., Mestman, J., Negro, R., Nixon, A., Pearce, E.N., Soldin, O.P., Sullivan, S., and Wiersinga, W. Guidelines of the American Thyroid Association for the Diagnosis and Management of Thyroid Disease During Pregnancy and Postpartum. Retrieved from http://thyroidguidelines.net/pregnancy
4. Thangaratinam, S., Tan, A., Knox, E., Kilby, M.D., Franklyn, J., Coomarasamy, A. Association between thyroid autoantibodies and miscarriage and preterm birth: meta-analysis of evidence. British Medical Journal 2011;342:d2616
5. Stagnaro-Green, A., Abalovich, M., Alexander, E., Azizi, F., Mestman, J., Negro, R., Nixon, A., Pearce, E.N., Soldin, O.P., Sullivan, S., and Wiersinga, W. Guidelines of the American Thyroid Association for the Diagnosis and Management of Thyroid Disease During Pregnancy and Postpartum.