Оправдаха д-р Димитър Димитров за парите на УБАЛ „Св. Анна“
Бившият директор на столичната болница „Света Анна“д-р Димитър Димитров е окончателно оправдан за това, че е държал по-голяма част от парите на лечебното заведение във вече фалиралата „Корпоративна търговна банка“. Решението на Върховния касационен съд потвъждава оправдателната присъда на втора инстанция, пише в-к „Сега“.
Припомняме, че д-р Димитров беше обвинен, че с бездействието си е причинил вреди на управляваното от него търговско дружество, като 75% от наличните банкови средства на болницата по депозитни и разплащателни сметки са били в КТБ. Прокуратурата твъди, че той не е предприел своевременно действия за изпълнение на взетото решение на Съвета на директорите от 20 май 2014 г. за разпределение на средствата на болницата в различни банкови институции, въпреки наличната възможност за това. Според държавното обвинение не може да се приеме, че Димитров е бил изненадан от настъпилата несъстоятелност на КТБ, защото е бил близък с изпълнителния директор на банката по това време Цветан Василев. „Като основен мотив за това е желанието му да се възползва в максимална степен от преференциалните лихви по депозити, предлагани от КТБ“, твърди прокуратурата.
На първа инстанция в Софийския градски съд през 2019 г. Димитър Димитров е признат за виновен, че не е положил достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му имущество и за възложената му работа, от което са последвали значителни щети за УМБАЛ „Св. Анна“, изразяващи се в невъзможност за теглене и опериране със средствата на болницата в размер на 4 821 148 лв. После през 2020 г. Апелативният съд в София отново го признава за виновен, като увеличава условната му присъдата му с една година лишаване от свобода. Година по-късно обаче ВКС връща делото за преразглеждане на втора инстанция, където през 2022 г. е оправдан.
Сега ВКС потвърджава оправдателната присъда, която вече не подлежи на обжалване. Върховният съд отбелязва в решението си, че нито в обвинителния акт, нито в първоинстанционната присъда са посочени конкретните задължения, които подсъдимият е бил длъжен да изпълни, а не е изпълнил в инкриминирания период. „Предвид това не е изследвана и възможността с оглед фактологията да бъдат изпълнени тези задължения, както и евентуалната причинна връзка между твърдяното негово бездействие и настъпването на инкриминирания престъпен резултат“, казва съдът.
Освен това ВКС отбелязва, че реално настъпила загуба за лечебното заведение в конкретен размер, която да е налице към момента на извършване на деянието, не е установена, нито може да бъде определена дори към настоящия момент. „Първоинстанционният съд незаконосъобразно е приравнил невъзможността за теглене и опериране със средства на пълна загуба на имущество, каквато всъщност няма. В обвинението не е формулирано твърдение за реално настъпили имуществени вреди за болницата в резултат на невъзможността за теглене и опериране със средства, нито, че вземането към КТБ е несъбираемо“, аргументира се ВКС.
