С ЕДИН ЗАКОН ДА ПРОМЕНЯШ 15 ДРУГИ Е НЕКОРЕКТНО

Здравното министерство предлага да се направят редица промени в 15 закона, чрез проект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Те са в различни области – като се започне от задължението аптеките да дават нощни дежурства, премине се през субсидирането на общинските болници и се стигне до трансплантациите на органи и клетки. Как оценява тази практика, която изглежда се превръща в традиция за МЗ, попитахме адвокат д-р Мария Петрова.

Интервю на Лили Войнова за clinica.bg

– Адв. Петрова, какъв е Вашият коментар за решението на здравно министерство да промени 15 закона през Закона за лекарствата?

– На първо място го смятам за изключително неудачно и недобре обмислено. Най-малкото е некоректно спрямо нормите на Закона за нормативните актове да се правят такива кардинални промени по този начин. Законът като нормативен акт трябва да урежда обществените отношения в една сфера и вмешателството с преходните и допълнителните разпоредби в други сфери, според мен е едно сериозно нарушение. Но подобно поведение на здравно министерство не наблюдаваме за първи път. Преди година със Закона за бюджета на НЗОК се направиха изменения в 17 други нормативни актове, което е противоконституционно. Конституционният съд се е произнасял по подобен казус в края на 90-те години. Пренебрегвайки решението му и пренебрегвайки нормотворческия процес, за пореден път виждаме един стремеж на здравно министерство да изменя нормативни актове, като смятам, че нито нормативните актове, нито предложенията в тях, нито времето, в което се правят, са случайни. Всичко това е абсолютно тенденциозно, за да се прокара определена лобистка политика.

– Какви рискове крие подобна практика?

– Рисковете са огромни, защото минималният срок за обществено обсъждане по Закона за нормативните актове е 15 дни. В този кратък период най-малкото няма как всички засегнати да вземат адекватно становище. Освен това, според мен, се разчита и на отпускарския сезон, за да минат всички тези промени, като една голяма част от тях не са добре обмислени и не са добре разписани.

– Кои са най-сериозните несъответствия, записани в законопроекта?

– Примерно, изменението в Закона за бюджета на НЗОК. Ако изхождаме от логиката на здравно министерство и ако според тях това е удачния начин да се променят закони, защо не го направим и със Закона за държавния бюджет, не гласуваме повече финанси и от утре БНБ да започне да емитира пари? Отделно от това има сериозни несъответствия между проекта и мотивите, дали е от неграмотност или целенасочено, не знам.

– Може ли чрез Закон за лекарствата да се решава, какви субсидии да получават общинските болниците?

– Да, има и такова предложение, с което се въвежда промяна на Закона за лечебните заведения. Смятам, че това е изключително некоректно. Очевидно се прави опит да се прокара тази политика и според мен всички тези неща се дължат на изключително слабата юридическа подготовка на хората, които са работили по промените и на опита им много бързо, смело и сръчно да изменят всички тези закони, за да оправдаят определени действия. Но в крайна сметка не трябва законите да оправдават действията, а действията трябва да са съобразени със законите.

– Предвижда се НЗОК да си иска парите за лечението на пациенти, пострадали от катастрофи, от виновните за инцидентите. Това възможно ли е?

– Това е една норма, която съществува още с началото на Закона за здравното осигуряване, чл. 111, който досега нямаше как да се приложи, поради много причини. Нека да обясня първо нещо важно. И към настоящия момент нормата я има и тя коментира умишлено увреждане на собственото здраве. Промяната иска думата „умишлено“ да отпадне и да имаме само „увреждане на здравето“. Ако приемем, че презумптивно тайната идея на МЗ е наистина за пострадалите от катастрофи, тези, които са ги увредили да носят отговорност за вредите и да обезщетяват здравните им разходи, то не може да се случи точно с такава промяна. Защото последващият текст казва „умишлени престъпления“, а ПТП-ата са най-често престъпления по непредпазливост. Освен това, ако отново следваме логиката на здравно министерство, то всеки един от нас в качеството си на потенциален пациент е длъжен да спазва нормите от чл. 94 от Закона за здравето, който казва, че грижата за здравето е наша отговорност.

– Така всички в един момент ще се окажем виновни?

– Всички можем да се окажем, отпадайки думата „умишлено“, непредпазливо увреждащи собственото си здраве. Един, защото пуши, друг, защото яде, трети, защото стои на климатик, четвърти, защото не гледа къде върви, пада и си чупи крак или ръка. Има всякакви подобни безумни хипотези. Отделно, това нещо става със съдебна процедура. Сега се замислете първо какъв е административният капацитет на касата да води дела? Голяма част от делата за ПТП са в София, тъй като седалищата на застрахователните компании са тук. Дори и съдът в най-кратки срокове, примерно както в момента са го заложили в едномесечен срок, да изпраща тази информация на здравната каса, аз не виждам как НЗОК ще си плаща държавните такси, за да си води тези регресни искове. С колко юристи ще разполага и нужно ли е да губи безкрайно много време при толкова натоварени съдилища с още дела.

– Ще лиши ли подобна разпоредба пострадалия от право на обезщетение при последващ съдебен процес, ако виновникът, причинил телесната повреда, е поел разходите за лечението му?

– Обезщетение се дължи, когато някой е увреден, но само, ако тази увреда е настъпила в пряка причинно-следствена връзка с дадено противоправно деяние. Виновникът на катастрофата ще плати здравните разходи, но това по никакъв начин няма да лиши пострадалите от възможността да претендират неимуществени вреди. Така че, ако тайната презумпция е да се намалят обезщетенията, които застрахователните компании плащат, много малка е вероятността това да стане само в частта за здравните разходи. За всички останали неимуществени вреди, които се заплащат, подобно нещо изобщо няма да има ефект.

– Има промени и в Закона за трансплантациите, като се предлага освен възможността приживе да обявиш несъгласие, да се разреши приживе да се заяви съгласие за донорство след смъртта. Това няма ли да обърка хората и да се стигне до грешки в избора?

– Да, възможно е да обърка хората, още повече, че то противоречи на един от основните принципи на това съгласие – конкретност. Защото вие конкретно можете да се откажете да бъдете донор, но не можете да кажете при каква ситуация бихте се съгласили да бъдете донор. Защото отказът касае всички хипотези, но при съгласието не е така. Наистина може да доведе до сериозно объркване и подобен текст противоречи на основния принцип на конкретност на подобен род съгласие, чисто юридически това не е добре обмислен ход. Вероятно цели да повиши желаещите да бъдат донори, но това не е добре обмислен ход и вероятно няма да даде желаните резултати.

– Промените в регистъра на психично болните ще помогнат ли за запазване на анонимността им? Имаше опасения, че при такъв публичен списък може да се злоупотреби с информацията.

– Зависи на какво казваме „анонимност“. Ако приемем настоящите предложения, а именно в този регистър да се вписват само лицата, които се лекуват принудително чрез съдебна процедура или тези, за които Наказателният кодекс предвижда принудително лечение, не трябва да забравяме две неща – и в двете процедури се минава през съд, като тези заседания са публични. Т. е. всеки би могъл да бъде в този момент в съдебната зала и да види, че някой е психично болен и трябва да се лекува принудително. Това е едно на ръка. Отделно, нека не забравяме основната цел на подобен регистър, защото в промените се коментира, че той служебно ще се води, служебно ще се контролира и т. н. Защото ако целта е да избегнем онези всички архаични текстове с воденето на отчет, това няма да се случи с този тип регистър, при начина, по който в момента е заложено да се води.

– Някакви други притеснения около този проект за промени в Закона за лекарствата имате ли?

– Да, имам. И то не малко. В частност за лекарствените продукти ме притеснява това, че за верификацията и за фалшивите лекарства вече със закон се оторизира да отговаря една неправителствена организация, пък била тя и съставена от институции като ИАЛ, БФС и други. Притеснява ме определянето на референтни лаборатории, притеснява ме начина, по който ще се разпределят субсидии, притеснява ме, че е заложен нов срок за правилата за добра медицинска практика и стандартите. Пишат, че изготвянето им се отлага до ноември. Притеснявам се съвсем основателно, просто защото виждам юридическите абсурди, които подобно необмислено нормотворчество влече след себе си.

– Смятате ли, че такъв раздут законопроект ще мине в Народното събрание?

Нашето Народно събрание, винаги когато кажа, че нещо не би следвало да минава, се чувства някак предизвикано да направи промените. Затова не мога да се наема с коментар в тази посока. В крайна сметка имаме 240 депутати, голяма част от които имат претенции да са грамотни. Не малка част от тях имат претенции да са юридически грамотни. Ако наистина са такива, би следвало да обмислят нещата отново. Иска ми се да припомня, че нормотворчеството като процес не е кой каквото му скимне или каквото реши да прави в тази държава, да си го оправдава със закон. Това, освен сложна процедура, трябва да се обмисля много в дълбочина и в перспектива. Давам ви един пример – в Германия, ако искате да промените закон, се дава един дълъг период межди приемането на закона и влизането му в сила. Този период, който може да е и 5 години и дава възможност на юристите да разглеждат различни хипотези. Обмисля се примерно, дали промените ще донесат повече позитиви или негативи. И едва след като е минало достатъчно дълго време и са се убедили, че това, което ще се промени е по-добро от това, с което разполагаме в момента, тогава законът влиза в сила. А не сега, когато знаят, че всички ще излязат в отпуска и никой няма да отиде на обществено обсъждане, никой няма да напише и становище, да се правят такива наистина неграмотни неща. Предният път, когато направиха същото с бюджета на касата, аз предложих да излязат хората, които са го написали, за да им видим лицата. Ако ще ги хвалим, да знаем кого хвалим, ако не, да знаем към кого да насочим недоволството си.

– Вече изтече информация за новия здравен модел на министър Ананиев. Какво е Вашето мнение за него?

– На този етап ще се въздържа да направя коментар, защото очаквам на 15 юли официално да ни съобщят, какъв ще е модела, за да изразя своята градивна критика. Въпреки, че в него виждам и известни позитиви, но ще изчакам официалния срок, за да направя своя коментар.