Д-р Иван Канелов: Защо се върнах ли? – Защото човек тежи на мястото си
Д-р Иван Димитров Канелов е роден през 1966 г. в гр. Гоце Делчев. Завършва медицина в Пловдив през 1991 г. Придобива специалност „Хирургия“ през 1996 г. През 1997-1998 г. работи в Норвегия в Борт в National Medical Center. Член съм на организацията „Лекари без граница“. По настоящем е хирург в МБАЛ „Иван Скендеров“, гр. Гоце Делев. Женен, баща на две деца.
Имате повече от 30 години стаж като хирург. Какво означава това?
Означава много труд, много безсънни нощи, много часове, спестени от семейството в полза на пациентите, много стрес.
Откъде тази страст към хирургията?
Може би от баща ми – д-р Димитър Канелов. Той също беше хирург, дългогодишен началник на хирургията в болницата в Гоце Делчев… Почина през 2020 от ковид…
Знам, че сте работил в чужбина. Защо се върнахте?
Да, така е – работел съм в чужбина. Аз съм завършил през 1991г. медицина, през 1996 г. взех специалност Хирургия в „Пирогов“, през 1997-1998 г. работех в Норвегия в Борт в National Medical Center. Това е една от най-големите клиники в Норвегия, които в момента все още съществуват. Член съм на организацията „Лекари без граница“ и не мисля, че там лекарите са по-добри от нас. А защо съм се върнал? Защото човек тежи на мястото си.
И се върнахте в Гоце Делчев?
Да, дойдох през 2012 г. в Гоце Делчев като прокурист на болницата. Бях 3 г. прокурист на болницата и като ми изтече мандата нямах желание да остана повече да се занимавам с административна дейност и до ден днешен работя като лекар-хирург. Иначе през другото време съм работел в София в две-три различни болници около 20 г. като последно аз дойдох в Гоце Делчев от болница „Токуда“.
След „Токуда“ как Ви се стори нивото на хирургията в Гоце Делчев?
Нивото на нашето отделение на този етап е много високо. Разполагаме с почти абсолютно всичко, което може да се поддържа като едно хирургично отделение от средна към висша степен. Не можем да бъдем висша степен, защото тук вече се касае големият проблем с персонал и т.н., но ние в момента сме на едно много добро и високо ниво. Използваме абсолютно всички иновации в хирургията.
Дойдоха колеги, които развиха ендоскопската хирургия и ние се учим покрай тях. Използваме новите методики на образната диагностика, новите два скенера, новите ултразвукови апарати. Общо взето може да се похвалим, че не отстъпваме по нищо на една университетска клиника. Тези операции, които се правят тук се правят навсякъде.
Защо българинът все е недоволен от нещо?
Българинът недоволства, но донякъде сам си е виновен. Ще ми се разсърдят хората, но е доста ниска, защото при нас пристигат хора всеки Божи ден, които са в краен етап на развитието на своето заболяване. Общо взето проблемът е много голям, защото имаме една правилно изградена система. Нашата система не е толкова лоша – имаме личен лекар, доболнична помощ, болнична помощ. Това са три етапа, които следват един след друг, но те в момента не могат да бъдат използвани докрай. В момента хората, които са в добра кондиция и които не са болни не използват нито един от трите варианта. Докато хората, които са с по-малка здравна култура въобще не ходят, те не вярват, защото това, което е грешно – при личните лекари опашките са много, при нас в доболничната помощ също, в болницата се влиза само в краен случай, защото и ние не разполагаме с много голям ресурс за приемане на болни и когато вече пациента дойде много честно нещата са необратими. Така че това се дължи на ниската здравна култура. Не казвам, че всички хора са такива, а че голяма част от населението има този проблем – ниска здравна култура.
Как си почива д-р Канелов?
Най-голямото хоби ми е ловът. Нямам други хобита. За мен ловът е нещо, което човек трябва да има, за да може да преодолее стресът в който работи и стресът с който живее. За жалост нашата работа е свързана с разположения, което е горе долу десет-дванадесет дни и не ми позволява всеки уикенд да ходя на лов , но в момента в който съм свободен от този ангажимент отивам на лов. Там е нещо, което човек е сам с природата. Аз не отивам на лов, за да убия животното. Често пропускам, не бих казал, че съм един от най-добрите стрелци, но това за мен е един релакс. Аз съм сам, застанал съм, гледам тревички и растения и се радвам на природата.
А политиката? Напоследък се отдръпнахте от нея?
Политиката е страшно нещо. Аз много дълго време съм член на една партия – от 1996 г.
За ВМРО говорим, нали така?
Да, за ВМРО. За жалост, когато дойдох тук намерих един разграден двор и по молба на нашите лидери и на партията поех тази инициатива да възвърна организацията. Получи се, имаше някакъв аспект на напредък. Няма да Ви цитирам, но преди 4-5 г. изборните резултати в нашата партия бяха сравнително добри.
Защо се отказахте?
Защо се отказах? Защото наистина нямам време. Все пак човек трябва да почива. Има едни млади момичета и момчета, които са много инициативни и които са в една възраст, която им позволява да развият всички техни възгледи и аз съм оставил на месно ниво това да се случва. На месно ниво не се занимавам с абсолютно никакви партийни дейности. В Гоце Делчев сме подредили така нещата, че хора, които имат време и желание могат да работят.
Какво Ви даде и какво Ви отне политиката?
Политиката отнема страшно много време, трупа страшно много негативи на личността, особено когато има предизборни периоди и затова нещата са свързани с отдалечаване от този вид дейност от моя страна. Помагам, не мога да кажа, че не помагам, но не съм това, което бях. Може би вече някъде две години съм по-назад, за да мога да си гледам и моето здраве и моята работа.
„Възвращенецът“ д-р Борис Таблов: Не ме плаши провалът, ужасява ме мисълта, да не опитам
Посланието Ви към читателите?
Пожелавам да бъдат здрави, да имат едно разумно мислене към себе си и околните, защото негативизмът поражда негативизъм, доброто поражда добро. Когато един човек е настроен с негативен или добър аспект към друг, каквото даде такова ще получи.
Семир Абумелих: Разбихме софийския монопол в здравеопазването
Желая им много здраве, много късмет.
