Учените посочиха причините за загубата на обоняние при Ковид-19

От първите доклади, излизащи от Ухан, Иран и по-късна Италия, разбрахме, че загубата на обонянието (аносмия) е важен симптом на болестта. Сега, след месеци съобщения, кои анекдотични, кои по-строго клинични, смятаме, че имаме модел как този вирус може да причини загуба на обоняние. Това споделя пред The conversation Саймон Гейн, специалист по УНГ в „Сити“ университет – Лондон.

Една от най-честите причини за загуба на обоняние са вирусните инфекции като обикновената настинка, синузити или други инфекции на горните дихателни пътища. Онези коронавируси, които не причиняват смъртоносни заболявания, като COVID-19, Sars и Mers, са една от причините за обикновената настинка и е известно, че причиняват загуба на обоняние. В повечето от тези случаи обонянието се връща, когато симптомите се изяснят, тъй като загубата му е просто резултат от запушен нос, което не позволява ароматните молекули да достигат до обонятелните рецептори в носа. В някои случаи загубата на обоняние може да продължи месеци и години.

За новия коронавирус (SARS-CoV-2) обаче моделът на загуба на миризма е различен. Много хора с COVID-19 съобщават за внезапна загуба на обоняние и след това внезапно и пълно връщане към нормалното обоняние след седмица или две.

Интересното е, че много от тези хора казаха, че носът им е чист, така че загубата на обоняние не може да се припише на запушен нос. 

Всяка теория за аносмията при COVID-19 трябва да отчита и двата модела.

Внезапно връщане на нормално обоняние подсказва за обструктивна загуба на миризма, при която молекулите на аромата не могат да достигнат до рецепторите в носа (същия тип загуба, която човек получава с клечка за дрехи на носа).

Сега, когато имаме CT томография, ние виждаме, че при хората с COVID-19, загубата на обоняние е резултат от оток меки тъкани и слуз, а останалата част от носа и синусите изглеждат нормално и пациентите нямат проблем с дишането през носа.

Знаем, че начинът, по който SARS-CoV-2 инфектира тялото, е чрез свързване към ACE2 рецептори на повърхността на клетките, които тапицират горните дихателни пътища, а протеинът, наречен TMPRSS2, подмага нахлуването на вируса в клетката. След като влезе в клетката, вирусът може да се репликира, задейства възпалителната реакция на имунната система. Това е отправна точка за хаоса и разрушенията, които витусът предизвиква в организма.

Първоначално смятахме, че вирусът може да инфектира и унищожава обонятелните неврони – клетките, които предават сигнала от ароматната молекула в носа ви до зоната в мозъка, където тези сигнали се интерпретират като „миризма“.

Международно проучване наскоро обаче показа, че АСЕ2 протеините на вируса, необходими за проникването им в клетките, не са открити в обонятелните неврони, но са открити в т.н. “sustentacular cells”, които поддържат обонятелните неврони. Предполага се, че именно те са увредени от вируса и предизвикват оток на лигавиците, без обаче да се нарушават самите обонятелни неврони. Когато имунната система се е справила с вируса, подуването отшумява и ароматните молекули имат ясен път към неповредените си рецептори и обонянието се връща в нормално състояние.

Но защо обонянието не се възстановява в някои случаи? Това е по-теоретично, но следва от познанията ни за възпалението в други системи. Възпалението е реакцията на организма, свързано с увреждане и води до отделяне на химични съединения, които унищожават засегнатите тъкани.

Когато това възпаление е тежко, другите съседни клетки започват да се повреждат или унищожават от това „увреждане от притискане“. ьНие вярваме, че това е втория етап, при който обонятелните неврони се увреждат.

Възстановяването на обонянието е много по-бавно, тъй като обонятелните неврони се нуждаят от време, за да се регенерират от запаса на стволови клетки в лигавицата на носа. Често началото на възстановителния процес се характеризира с т.н. паросмия, при което нещата не миришат както преди. Например, за много паромици миризмата на кафе често се описва като миризма на изгорено, или нещо мръсно – миризма на канализация – примерно.

Обонянието си е спечелило името „сетивото на Пепеляшка“, защото е пренебрегването от научни изследвания. Но то излезе на преден план в тази пандемия. Каква надежда има за хората със загуба на миризма сега?

Добрата новина е, че обонятелните неврони могат да се регенерират – у всеки от нас и непрекъснато. Това свойство може да се използваме – т.н. „физиотерапия за носа“ – тренировка за обоняние.

Има солидни доказателства, че много форми на загуба на обоняние се подпомагат от това многократно, внимателно излагане на неподвижен набор от отдушници всеки ден и няма причина да мислим, че няма да работи при загуба на миризма COVID-19.