Нерагламентирани плащания и различни схеми за изнудване на пациентите в болниците
Болници продължават нерегламентирано да искат доплащане от здравно осигурени пациенти, които имат и допълнителни застраховки, съобщи председателят на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно застраховане (АДЗЗ) д-р Мими Виткова.
Както вече LexMedica News писа, по този повод здравният министър Кирил Анниев заяви, че се работи върху разработването на пакет от мерки, който да регламенира това, което би могло да се заплаща от болните, за да се прекратят недобрите практики.
„Ще засиля контрола„, заяви министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.
Д-р Мими Витково преведе редица примери за злоупотреби с доверието на пациентите. В болница „Св. Екатерина“ прегледът от професор е 400 лева, а в плевенска болница освен 150 лв. за преглед, на онкоболна ѝ взели административна такса от 50 лв. за медицински индикации за спешност. В УМБАЛ „Софиямед“ пациент с непрекъснати здравно осигурителни права е опериран, а болницата има договор с НЗОК. Въпреки това, пациентът платил 1391 лв. (560 лв. за избор на екип, 596 лв. за операция, 195 лв. за консумативи и 40 лв. за анестезиологична консултация). Когато от дружеството попитали НЗОК дали случаят е отчетен, от Столичната каса отговорили, че „случаят не е подаден за плащане от лечебното заведение към НЗОК“, а болният бил „платен пациент“. Не е ясно на какво основание, въпреки че е с непрекъснати осигуровки, човекът е лишен от здравноосигурителните си права, коментира д-р Виткова. Дружеството, което тя ръководи, сезирало МЗ, което разпоредило на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ да извърши проверка. Становището на ИАМН било, че „от предоставената от лечебното заведение медицинска документация не се установи дали пациентът е здравно осигурен“. По думите на д-р Виткова подобни случаи има не само в частни, но и в държавни болници.
В „Токуда“ например за операция на пациент с хидроцефалия е поискано допълнително заплащане в размер на 5440 лв. при положение, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) плаща за същото 3800 лв. В исканата сума са включени 900 лв. за избор на екип, 4420 лв. за имплант, непокрит от НЗОК и 120 лв. за по-добри битови условия. От справката за разходите за лечението обаче става ясно, че то е оценено на 10 446,16 лв., като е калкулиран и „час операционна зала“ – 892 лв., както и всяко измерване на кръвно налягане по 7лв.
Оказва се, че за да вземат допълнително пари от пациента, болници, които имат договор с НЗОК по дадена клинична пътека, ползвали услугите на лекар от извънболничната помощ, който няма договор с касата, и пациентите трябвало да доплащат, но без болницата да поема отговорност за диагнозата и за лечението. Това е една от причините голямата част от очните и ушни интервенции вече не се извършвали в болница, а в извънболничната помощ стойността им била ниска и лечебните заведения не сключвали договор с НЗОК, а пациентите си плащали за такива операции. Все по-често пациентите за една операция трябвало да доплащат и за избор на екип за операцията, и за избор на анестезиологичен екип.
Според Методи Янков, член на Националното сдружение на частните болници заяви, че проблемът не е в доплащанията, а в тяхното регламентиране, коментира той по БНТ.
По негово мнение се плаща за измислени неща, защото целият списък от дейности, незаплатени от Касата, са факт във всички болници. Касата покрива 60-65% от издръжките на болниците. Регламент за доплащане трябва да бъде направен от министерството, смята той. Янков отбеляза и, че застрахователите не са предложили техен модел.
От АДЗЗ настояват да бъдат строго регламентирани и остойностени дейностите по основния медицински пакет, тъй като в момента много често клиентите им освен, че са здравно осигурени, трябвало да доплащат и от застраховката си, и още пари от джоба си.
„Липсата на ефективен контрол от държавата върху дейността на лечебните заведения множи порочните практики и обезсмисля системата на здравното осигуряване, включително и тази на здравното застраховане“, категорични са от АДЗЗ.
LexMedica News помоли за коментар адв. д-р Мария Петрова, специалист по медицински право. Адвокат Петрова потвърди казаното от Мими Виткова и даде пример от практиката си, в която се е сблъсквала с казуси като такса за асансьор, искане на доплащане за операционен чаршаф и оперативна ножица и др.
Адв. Петрова конкретизира, че по силата на чл. 24а от Наредбата на МЗ за гарантиране на правото на достъп до медицинска помощ в болниците, които имат договор с НЗОК, могат да предлагат на здравноосигурените да плащат само за подобрени битови условия (самостоятелна стая с допълнителни битови условия, със или без придружител), допълнително обслужване, свързано с престоя в болница (самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено с лечебно-диетичен режим) и избор на лекар или екип от медицински специалисти. Според нея има злоупотреби и с разрешение дейности – например заплащане за 72 часа сестрински пост, при положение, че пациентър е останал в бплницата 48 часа.
