Здравната култура на българите е изключително ниска и това влече след себе си редица парадокси

Д-р Валери Велев, дм – главен асистент в Катедрата по инфекциозни болести и паразитология на МУ-София и лекар в Детска инфекциозна клиника на СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“, за антибиотичната резистентност пред LexMedica News .

– Д-р Велев, в последните години все повече се говори за антибиотичната резистентност. СЗО организация излезе с препоръки за ограничаването ѝ. Кои са основните причини за това?

– Антибиотичната резистентност е тежък световен проблем, за който СЗО алармира от години. Две са основните причини: масовата употреба на антибиотици при заболявания, които не изискват антибиотично лечение въобще и използването на антибиотиците в животновъдството. Последният процес обаче има все по-малко значение, защото е по-лесно контролируем. На ниво големи корпорации животновъдите все повече осъзнават този проблем и под натиска на международните организации, националните правителства, се отказват от този вреден подход. Проблемът все още съществува донякъде при отглеждането на бройлери. Човешката употреба на антибиотици обаче е много по-трудно контролируема. Особено там, където здравеопазните системи не работят добре и страдат от финансов недоимък. У нас основният проблем е самолечението с антибиотици. Здравната култура на българите е изключително ниска и това влече след себе си редица парадокси. Те или се самолекуват с антибиотик без изобщо да има нужда, или се самолекуват с неправилен антибиотик, или преждевременно и самоволно прекратяват лечението. В редица случаи пациентите изнудват своя лекар да им изпише антибиотик и ако той е недобросъвестен и отстъпчив, го прави. Например, една банална стрептококова инфекция на гърлото, която всеки клиницист би трябвало да може да разпознае и без посявка и антибиограма, вместо да се лекува с пеницилинов антибиотик или поне макролид, често се атакува с цефалоспорин.

– Може би защото са по-евтини?

– Да, в болничната помощ, поради хроничното недофинансиране, се използват възможно най-евтините антибиотици. Те са с отлично качество и действие, но просто не бива да се ползват винаги и за всичко. Те трябва да са нашето последно оръжие при труднолечими инфекции. Вместо това почти всичко в болниците се атакува с цефалоспорини трета генерация. Хем са най-евтини, хем се прилагат най-лесно – един или два пъти в денонощието. Всичко това води до резистентност на бактерия и следва създаването на мултирезстентни щамове с които ще се преборим все по-трудно.

– Само у нас ли е така или е световна тенденция ли е? 

– В световен мащаб нарастването на антибиотичната употреба е неравномерно. В индустриално развитите страни, в Западна Европа и Северна Америка, то е ниско. Те отдавна са достигнали своя пик и вече поправят грешките си. В развиващите се страни, главно в Азия, има много висок скок в антибиотичната употреба. Ние в България сме някъде по средата.

– Решението? 

– Решението е в създаването на ясни правила за използване на антибиотиците, и в доболничната помощ, и в болниците. В болниците това трябва да става след изработването и на вътрешни правила и под контрола на микробиолог. В Западна Европа микробиологът активно участва в терапевтичния процес, а у нас седи само в лабораторията. В извънболничната помощ въвеждането на електронни рецепти би помогнало да спре порочното самолечение с антибиотици.

За аутизма и ваксините – истината